Как да научим детето да чете по метода Монтесори?

Според теорията на Мария Монтесори през първите 7 години се проявява чувствителният период на езика, характерен с това, че децата имат силен стремеж към овладяването на речта и отявлен интерес към книги, рими, букви, думи. Поради тази причина този период е идеален за приучване към четене и писане (а не чак в училище), защото обучението се случва с лекота.

Преди изобщо да се замислим за писане и четене, детето трябва да умее правилно да се изразява с пълни изречения – да комуникира своите мисли и чувства, да разказва какво му се е случило, да задава въпроси… За целта не само трябва да бъде в среда, в която се говори на майчиния език, а и да се използва достатъчно богат речник.

Няколко съвета за обогатяване на речниковия запас (предхождащ писането и четенето):

• Назовавайте предметите с точните им имена, дори и да ви се виждат сложни – според Монтесори децата имат особен интерес да чуват, запомнят и възпроизвеждат по-сложни имена и термини;
• Избягвайте да използвате умалителни имена – нека малчуганът се учи да говори с правилни названия като възрастен;
• Използвайте думи, които бихте искали да чуете – иначе казано, не си позволявайте да използвате език, който не искате детето ви да повтаря;
• Четете книги с удоволствие – ако се възпита любов към книгите, детето бързо ще навакса с четене и писане;
• Избягвайте екраните – давайки на детето твърде много екранно време, то се превръща в пасивен слушател на недостатъчно голямо разнообразие от думи и фрази.

В реалното общуване не само слушаме, но сме предизвикани и да отговаряме, което ни помага да развиваме както говора си, така и мисленето, и уменията си за общуване. При малчуганите поощряването да ни отговарят става по-лесно, когато ние самите подхванем темата и разказа, изразявайки определено впечатление и наблюдение, а не само задавайки въпроси. Пример: „Забелязах, че не си довършил обяда днес“ вместо „Защо не си изял обяда си?“. Въпросите могат да звучат объркващо или притеснително за децата и това е причината, поради която може да не ни отговорят или да отговорят лаконично и с неохота.

Още един начин да стимулираме децата да развиват езика си е чрез езикови игри. Те са различни видове и могат да се играят спрямо етапа на развитие на езика при детето. Споделяме с вас някои примери:

• „Докосни… (част от тялото)“ – нос/рамене/колене (упражнение за памет и концентрация, подходящо и за най-малките от 1,5 до 7 г.);
• „Виждам, виждам...“ – започваме с два предмета (напр. книга и острилка) и казваме: „Виждам, виждам един предмет, който започва с „К“ (/к/, а не /къ/), като посочваме книгата. Така детето започва да свързва книгата със звука „К“. Подхождаме по същия начин с острилката. След това добавяме други два предмета, като посочваме първия звук на единия и подканваме детето да посочи съответния предмет. Упражнението може да се прави и с последен звук (подходящо за 4-7 г.);
• Верижка (упражнение за първи и последен звук) – изброяване на думи, всяка от които започва с последния звук от предходната (подходящо за 5-7 г.);
• „Яде се, яде се…“ (вариант с „Лети, лети…“) – играе се с топка. Възрастният държи топката и назовава предмет, който се яде (напр. ябълка), подава я към детето, което трябва да прецени дали да я хване (ако назованият предмет действително се яде), или да я отклони (ако не се яде). Упражнението е за речево внимание, концентрация и съобразителност (подходящо за 3-7 г.).

Целта на тези игри е за (1) упражняване на концентрацията, вниманието и паметта, нужни за свързване на буквите в срички и сричките в думи; (2) правилно изразяване с пълни изречения; (3) разпознаване на първи и последен звук в думите.

Според Мария Монтесори развиването на умението за писане трябва да предхожда това за четене. Защо е така?

• Много по-лесно можем да „прочетем“ дума, която сме искали да напишем. Когато човек пише, в главата си вече има яснота за значението на думите – иначе казано, вече ги е „прочел“. В сравнение с това, когато се опитваме да прочетем някоя дума, трябва тепърва да свържем буквите с техните звуци, с тяхната съвкупност, със значението им, което на всичкото отгоре може да варира според контекста;
• Колкото повече сетива ангажираме, толкова по-ефективно е ученето – в случая, буквите. Един от начините детето да усъвършенства ръката си при писане е чрез Монтесори материала плочки с грапави букви. Детето докосва и обследва с пръстите на ръцете си формата на всяка една буква, с което активира едновременно допира, зрението и мускулната си памет;
• За да се научат да четат, за децата е по-естествено да започнат да свързват фонемите с графемите – звук с буква. Това означава, че буквите се въвеждат със съответния им звук – буквата „М“ ще се назовава /м/ вместо /мъ/, следователно думата „мама“ ще се произнася със звуците /м-а-м-а/ вместо /мъ-а-мъ-а/.

Други възможности за сетивно-моторни упражнения за учене на буквите по метода Монтесори са изписването им (една по една) в табла с пясък/грис/царевично брашно/дребни цветни камъчета/пяна за бръснене, като може да използва пръстите си, дървено моливче, четка за рисуване… Нека е забавно и приятно за детето, за да усвои уменията с лекота. Освен чрез грапавите букви детето може да упражнява фината си моторика още чрез очертаване на фигури и рисуване.

В обобщение, според Мария Монтесори, за да се научи детето да чете, първо трябва:

1. 1

   Да умее да изразява мислите и чувствата си с пълни и изчерпателни изречения.

2. 2

   Да се е упражнявало дълго време с езикови игри, за да започне да свързва звуците със съответната им буква.

3. 3

   Да разпознава визуално буквите и звука, който представляват.

Както вече научихте, специфичното в метода Монтесори е, че децата запомнят буквите и техните звуци чрез изписването им (с плочките грапави букви). Оттам-насетне те директно преминават в изписването на едносрични думи и съответно – прочитането им. За тази цел се използва т. нар. Подвижна азбука с букви от материал, който детето може да пипне – дърво, гумирана пяна, пластмаса и пр. Добре е да има поне по 2 бр. от всяка съгласна и по 4 бр. от всяка гласна буква, за да може да се изписват свободно различни думи.

Към подвижната азбука прибавете кутия или кошница с дребни едносрични и двусрични предмети, които детето да се опита да изпише (в началото с ваша помощ) – подходящи думи са: „кон“, „рак“, „око“, „зар“, „кола“, „мида“, „роза“, „коте“, „риба“… Така детето ще упражнява съставянето на думи чрез писане, без физическия аспект на изписване на буквите. Не се притеснявайте и не се впускайте да поправяте, ако в началото детето бърка – нужни са много упражнения, докато започне да чува добре всички звуци и следователно да ги поставя правилно при сформирането на дума. Ключовото тук е, че детето е напълно уверено какво е „изписало“, защото предметът е пред очите му. Това му дава увереност и първоначално усещане, че писането (и четенето) са нещо лесно и приятно.

Благодарение на предходното упражнение за писане с Подвижната азбука, много скоро детето ще започне спонтанно да слива звуковете и да прочита думите. Може да му помогнете, като го подкрепите първо да свързва буквите в срички:

• ако искате да прочете думата „кон“, може да скриете с пръсти „-он“, така че да остане само „к“;
• след това насърчете детето да ви назове звука, който вижда – /к/;
• скрийте първия звук и го помолете да произнесе края на думата („-он“);
• подкрепете го да произнесе звуците поотделно, а след това заедно и бързо („о-н“ – „он“);
• накрая добавете първия звук и подканете бързото му произнасяне с края на думата („к-он“ – „кон“).

На следващ етап можете да представите на детето предмети и изписани техните едносрични или двусрични имена на отделни листчета, така че то да ги свърже и да прочете думата. Всяко от тези занимания може да се направи и с картинки вместо предмети, но колкото по-реалистични са те, толкова по-добре.

По този начин с нарастваща трудност на думите, които първо изписва и след това чете, детето с лекота и през игра започва да развива умението четене. Според Монтесори е важно да имаме търпение и да не упражняваме натиск върху децата да започнат да четат, а да им даваме възможност да преминат през всеки от етапите със своето темпо.