Как да имаме спокойно дете?
Втора част: Чувствителен период за ред

Както споменахме в Първа част, за да имаме спокойно дете, трябва да му подсигурим предсказуемост в ежедневието. Тази нужда от предсказуемост според Мария Монтесори се проявява в т. нар. чувствителен (сензитивен) период на реда. Той има 3 основни направления, които ще разгледаме по-подробно в тази статия:

1. 1

   Ред във времето (предсказуемост в дневния режим)

2. 2

   Ред в пространството (предсказуемост в средата).

3. 3

   Ред във взаимоотношенията (предсказуемост в реакциите).

Първият вид ред, който според метода Монтесори е природно заложен във всички нас, е редът във времето - т. нар. дневен режим. Още много преди да познават часовника и концепцията за време, децата чуват добре биологичния си часовник и са много чувствителни при промяна в рутината си. Дневният режим играе огромна роля в изграждането на увереност у децата, защото им дава предсказуемост, спокойствие и предвидимост на живота им – който е все още много нов, необятен и малко страшен. Затова, когато знаят кое след кое следва, могат да се отпуснат и да се концентрират в учене на по-сложни неща, т. е. в своето процъфтяване.

Напоследък тенденцията, която ни се препоръчва, е децата да се отглеждат "на поискване" – разбира се, добре е да има гъвкавост в реда, т. е. да го съобразите с индивидуалните потребности на Вашето дете, но имайте предвид, че децата нямат устойчиви представи как функционира светът и невинаги това съвпада с какво на тях им се иска. В този смисъл, добре е да внимаваме да не създадем нереалистични представи, в които "правя каквото си поискам", всичко се получава сега и на момента, винаги става "на моето" и т. н. Повече за това какви са последиците и как да се справим с подобен модел вижте в статията "Как да накараме детето да ни слуша.".

Затова, ако искате да имате спокойни, уравновесени деца, с подредени мисли в главата, добре е в първите им години на този свят вие да подредите техния живот, с което да им помогнете и те занапред да си подреждат живота – един от най-простите начини за това е да им създадете устойчив дневен режим. Нещо, което неизбежно ще ги "сполети" в яслата, в детската градина, в училище, на работното място и т. н. Децата, на които още през първите 7 години изначално им е било заложено да имат предвидим дневен режим, много по-лесно се адаптират и занапред в целия си живот – защото имат самодисциплината да се напаснат в нова среда без кой знае какви усилия. За още полезни съвети относно адаптацията на децата в детската градина , вижте тук.

Редът в пространството – сякаш едно от най-трудно постижимите неща в една детска стая – или пък не? Да започнем с един въпрос – колко от Вас имат кош, пълен с играчки? А според Вас, играчките в него подредени ли са? Или се търкалят безразборно вътре? Това е проблемът на торбите с играчки – привидно всичко е събрано, но всъщност вътре цари хаос. Затова и децата не могат да си обяснят как така за мама играчките по земята са разхвърляни, а в коша са подредени, при положение, че и на двете места е разбъркано. Разбира се, тази мисъл е изцяло на подсъзнателно ниво, но реалността е, че този факт ги обърква, превъзбужда и ги подтиква към всичко друго, но не и подреденост.

Тогава как да накараме децата да подреждат? Монтесори средата е един от образците за подредено пространство – ето как да го пренесете вкъщи:

Организирайте добре стаята на детето или къта за игра. Използвайте ясна система за подреждане, която веднага да насочва детето кое къде седи (подходящи кутии / сортери / кошнички / таблички / бурканчета и др.). Можете да групирате играчките по цвят, форма, големина или друго смислово разделение (напр. кът за творчество и ролеви игри / езикови занимания / математика и др.). Това ще му помогне не само лесно да се ориентира, но и да се чувства комфортно и готово да научава нови неща. Ще му помогне да заобича реда и в последствие да съумява да си подреди мислите, чувствата, емоциите. Да се чувства спокойно особено в ранното детство, когато е истински незряло и неуравновесено. Тази предсказуемост и спокойствие водят до изграждането на доверие у хората. И не на последно място, създайте правила за игра, с които да затвърдите чувството за ред. Повече идеи за организиране на средата по метода Монтесори, вижте ето тук.

Имайте предвид, че децата за първи път идват на този свят и те са толкова ориентирани, колкото ние бихме били, ако се озовем на Марс сред друга цивилизация със свои правила. И за да разберем кое е правилно и кое не, едно от основополагащите неща е да имаме постоянство в комуникацията и в посланията, които стигат до нас.

Например, ако тати е съгласен детето да се храни на дивана, а мама не, то не тати да му дава тайно и да му смига, като му казва "няма да казваме на мама", ами мама и татко да действат като едно цяло. Защото може и да изглежда невинно "провинение", но всъщност какво послание отправяме на детето? Че правилата са нещо много условно, мога да лъжа и да крия от най-близките си хора. И така един ден то може да започне да заобикаля и други правила, като например, "дали ми се ходи на училище днес" или "дали този бонбон мога да си го взема тайно от касата в магазина"... Неща, които могат да имат сериозни последици. А един ден, когато тръгне на училище и приятелският кръг стане по-важен от семейния? Откъде сме сигурни в каква среда ще попадне и че ще спазва нашите правила или ще се “повлече по акъла” на новите си приятели? Затова, когато мама каже нещо, татко да застане зад мама (и обратното). Или когато мама и татко държат на нещо, баба и дядо да отстояват същото нещо.

Има и друг пример. Татко се прибира вкъщи и детенцето му се хвърля да му се нарадва. Ако той му отвърне със същата радост – прекрасно, логична реакция на съответното действие от страна на детето (стимул-реакция). Но ако на следващия ден детенцето по същия начин отиде да посрещне баща си, а той му се сопне и му реагира остро, без да е провокиран от него – това със сигурност ще го обърка. Защо бащата би имал подобна алогична реакции – може да са хиляди причини – имал е ужасен ден, случило се е нещо на работа или каквото и да е – наистина, можем да намерим хиляди оправдания за поведението си, НО не бива да се оправдаваме в случаите, в които подаваме неконсистентни съобщения в поведението си спрямо детето. Защото ако това се повтаря системно – ще го научим да не си показва чувствата и крие емоциите си, да изпитва усещане за несигурност непълноценност, вина. Би трябвало всеки път, когато детенце ни се зарадва, да реагираме със същото, независимо какъв багаж си носим в главата, защото децата дълго време възприемат себе си за причина за нашите настроения. Затова е важно да има предвидимост в нашите реакции.

Мили родители, имайте предвид, че (за добро или лошо :) ) вие сте най-силният пример за подражание. Колкото и да ви се иска да приучите детето си на нещо, ако вие самите не го правите, много трудно ще се случи. Както има една приказка "Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря" – е, това не само не работи, а и може сериозно да навреди и обърка. Когато има правила, те трябва да важат за всички (пр. "ядем само на масата") или да има ясно и логично разграничение (пр. "бати си ляга в 22 ч., защото ходи на училище – когато и ти тръгнеш на училище, ще може да си лягаш по-късно"). Конкретни съвети за това как да изградите устойчиви и здравословни граници, вижте в раздела "Как да накараме детето да ни слуша".

Когато има постоянство във взаимоотношенията, т. е. в посланията, които отправяме към детето, у него се изгражда предсказуемост (т. е. знае какво да очаква при определени действия) и доверие в най-близките му хора. По този начин поставяме основата за изграждане на принципи и устойчиви представи за различните взаимоотношения, социални роли, правилата на живота.

Представете си, че сте се появили на този свят преди месец-два-три, преди годинка-две или малко повече. Нямате представа как функционира светът, в който сте "попаднали". Всичко е непознато, враждебно и страшно. Обаче, ако имате яснота кое след кое следва (т. е. подреденост във времето), ако знаете всяко нещо къде седи (подреденост в пространството) и ако знаете, че при дадено Ваше поведение винаги ще получите очаквана реакция (т. е. подреденост във взаимоотношенията), то Вие имате една предсказуема среда, това Ви носи спокойствие, увереност и доверие в съществата срещу Вас. Оттам-насетне Вие можете много по-уверено да развивате останалия си потенциал, защото не сте на ниво инстинкт за самосъхранение, както е когато всички или част от тези аспекти липсват, а сте готови да задоволите по-висшите си потребности, т. е. да разгърнете потенциала си.

С други думи, през първите 7 години се постарайте до педантичност да спазвате всички аспекти на реда в живота на детето, защото това е моментът да се поставят стабилни основи. След това, когато детето излезе от чувствителния период на реда, вече може да сме малко по-гъвкави, защото корените, които са се пуснали в земята, са дебели. Тогава стволът на дървото също ще е стабилен и коронката дори понякога да се полюшва, вече не е проблем, защото е стъпила на здрава основа.