Как да имаме спокойно дете?
Първа част: Чувствителен период за ред

Имате ли склонността педантично да поставяте нещата на точно определено място или познавате ли някого, който държи определена дейност да се извършва в точна последователност от стъпки? Сега си представете (и то ще е истина), че децата от раждането си до 6-7-годишна възраст са точно в такъв период, в който редът, последователността и предвидимостта са приоритет и имат до болка важно значение за тях и тяхното спокойствие и увереност.

По всяка вероятност сте забелязали в децата си тази потребност нещата да стоят на точно определено място; ежедневната рутина да се изпълнява без големи промени; да очакват една и съща реакция в сходни ситуации. Тази нужда е толкова силна в ранна възраст, че промяната в средата може да причини също така силна фрустрация в децата, тъй като е сигнал за нередност за тях. Нерядко можем да изпаднем в ситуация, в която бебето пищи или малкото дете плаче неутешимо и ние сме съвсем объркани – според нас, обективно, всичко е наред – детето е нахранено, наспало се е, пило е вода, сменен му е памперсът, тихо и спокойно е наоколо, ние сме в добро настроение, но… то е толкова силно разстроено! Тогава съвсем случайно поставяме шишето му за вода на масата, където обикновено стои, и то се успокоява, а ние сме още по-объркани! Оказва се, че нещо толкова незначително за нас като промяна в мястото, на което поставяме шишето, може да причини толкова силно разстройване на детето.

В този период децата са чувствителни към поддържането на ред основно в три аспекта:

1. 1

   Ред в пространството – предметите си имат обичайно място и подредба. Ако например моливите си имат кутия, то детето ще държи те да седят в нея; обувките и раничката също ще бъдат прилежно прибирани и пр. За децата е успокояващо и улесняващо да знаят, че всяко нещо си има определено място;

2. 2

   Ред във времето (дневен режим) – дейностите се изпълняват като точна последователност от действия, както и в приблизително точен период от време
   – напр. вечеря, къпане, приказка, сън (но да не се разместват “без рез първите 7 години децата нямат точна представа за времето като брой секунди, минути, часове, но постепенно развиват усещането за период от време и период от денонощието, а благодарение на дневния си режим получават усещане за предсказуемост и спокойствие във времето;

3. 3

   Ред във взаимоотношенията – децата свикват с определено отношение, емоции, маниери, фрази, отговори, послания и пр. от околните хора и очакват (и имат нужда!) тези модели да се повтарят, за да си изградят устойчива представа за света – как функционира; кое е правилно и кое – не, за човешките роли и пр.

Повече за реда в пространството, във времето и във взаимоотношенията вижте във втора част от статията.

Промяната на обичайното място, време, отношение могат да причинят силен дискомфорт на децата. По сходен начин и ние, като възрастни, се повлияваме от промените в средата особено ако те са твърде чести – ако например правилата на работа всеки ден са различни, ще се чувстваме неуверени и тревожни. Обратното, когато редът, последователността и предвидимостта на средата се поддържат, децата развиват чувство на предсказуемост и сигурност. Представете си, че редът в средата е своеобразно скеле за развитието на детето – искаме да го поддържаме стабилно, за да може изграждането на ума на детето да продължава без сътресения.

1. 1

   По отношение на реда в пространството – основен принцип, който да спазваме, е всеки предмет да има определено, логично място, което е се разпознава лесно, или т. нар. принцип “Don’t make me think” – напр. флумастерите седят в чашка, на която има картинка с флумастери. Нека всяка играчка си има обособено място и ако повече от една играчка се прибира на едно място, те да са групирани по вид – напр. всички колички в една кутия, но отделно от животните, т. е. частите от две или повече игри да не се смесват;

2. 2

   По отношение на реда във времето – основен принцип, който да спазваме, е да поддържаме ежедневна рутина заедно с детето – да има определено време и последователност от действия за всяка дейност (напр. сутрин ставаме по едно и също време, събличаме пижамите и ги сгъваме, обличаме дрехите, сгъваме завивките, мием зъбите и пр.);

3. 3

   По отношение на реда в отношенията – основен принцип, който да спазваме, е да реагираме по един и същи начин в сходни ситуации, за да може детето да развива ясно разграничаване на допустимо от недопустимо. Например, когато детето разлее чаша с мляко, го молим да почисти и настояваме за това; следващият път, когато това се случи, отново го молим да почисти и настояваме за това, дори и да бързаме и да сме изкушени ние да почистим по-бързо. Обратното, когато детето получава противоречиви послания, то се обърква и започва всячески да изпробва границите на всеки един от обкръжението в стремеж да се ориентира кое може и кое – не. Например баба обяснява колко вредно е пушенето, но тя самата пуши всеки ден; тати казва, че не трябва да се яде сладко вечер, но когато се разплача, ми дава; мама пък ми се кара, когато поискам сладко вечер, но когато тати ми даде, не ми казва нищо.По този начин детето получава смесени сигнали без ясна за него зависимост и не може да разбере какво се очаква от него в конкретни ситуации. Повече за това как да създадете здравословни граници, вижте в статията "Как да накараме детето да ни слуша"