Методът Монтесори:
система на възпитание и обучение

Монтесори е вторият най-разпространен метод в света след традиционната педагогика (освен в Германия, където е след Валдорфската педагогика). Откроява се със своя принцип “да следваш детето”, с който се измества центъра на внимание от учебния материал върху индивидуалните способности и интереса на детето. Дава възможност на децата със свое темпо да изучават интересни за тях области, с което се установява, че те могат с много да задминат държавните образователни стандарти, при това по естествен и приятен за учене начин. Тези деца се открояват със завидна самостоятелност, емоционална интелигентност, критично мислене, социални умения и умение за дълбока концентрация.

Основна роля в обучението на децата има на първо място средата, както в детската градина/ ясла/ училище, така и вкъщи. Организацията на средата и елементите в нея “извикват” детето и го подтикват по естествен начин да се ангажира с дейност според интереса и влечението му.

Влечението към определен вид дейности и обекти от своя страна се определя и от т. нар. чувствителни периоди в развитието на детето. Мария Монтесори за първи път въвежда този термин във връзка с човешкото развитие, защото преди това се е говорело за такива периоди само в развитието на животните. Наблюдават се 6 чувствителни периода при децата (за ред, движение, малки детайли, език, усъвършенстване на сетивата и социализация), които са активни в различни възрастови диапазони от раждането до 6-тата година на детето и са свързани с естествения стремеж на детето да развие или придобие съответните умения и качества. Повече за чувствителните периоди може да видите в "Какво означават чувствителните периоди"

Обучението в Монтесори среда се организира в малка група или ако групата е по-голяма, има повече от един учител в класната стая. По този начин всеки учител има възможност да наблюдава децата и да ги насочва към подходящи за тях дейности. Детето може само̀ да избере игра или учителят да го насочи, без натиск, към занимание, което би надградило настоящите му умения, развие нови и/ или е свързано с негов интерес. По този начин всяко дете се движи в своето темпо в Монтесори класната стая и развива собствените си знания и умения.

Групите от деца са смесени по възраст в 3-годишен диапазон, което дава възможност на децата да не се сравняват едно с друго, а да са движени от вътрешната мотивация на интереса и любопитството, както и да си помагат едно на друго. Друго характерно за Монтесори метода е, че при него се подчертава значимостта на периода от 0 до 3 г. за развитието и обучението на детето в средата на дома и (ако детето посещава) в яслата. Всеки период на развитие е с продължителност около 3 години и се отличава с толкова големи промени, че може да се каже, че “развитието е последователност от прераждания” (Монтесори, 2017).

За разлика от традиционната образователна система, в Монтесори метода учителят има ключова, но не толкова водеща роля. Учителят подкрепя и помага на детето в три посоки:

1. 1

   Чрез наблюдение - учителят забелязва нивото на неговите умения и знания; промени в настроението и състоянието; теми, области, обекти, дейности, които предизвикват интерес и любопитство в него. По този начин учителят е подготвен, за да подкрепи детето по индивидуален начин чрез материалите и дейностите в средата или чрез създаването на нови такива.

2. 2

   Чрез насочване и показване - на базата на наблюдението, учителят може да насочва детето към подходящи за него занимания. Друга роля на учителя е да показва на детето как да играе или работи с Монтесори материалите. Целта тук не е учителят да наложи един-единствен, правилен, начин, а да покаже на детето как да “вземе максимума” от дейността.

3. 3

   Чрез личния пример - далеч не на последно място по важност е директното влияние, което учителят има върху детето чрез това, което изразява вербално и невербално. Децата несъзнателно “попиват” наши модели на поведение, реакции и отговори на ситуации, както и обичат да имитират нашето държание, говор, маниери. Поради тази причина е важно да осъзнаваме силата на влиянието, което имаме в ежедневието в ролята си на родители и учители.

Ролите на учителя в класната стая са аналогични на ролите на родителя в домашната среда.

Повечето материали по метода Монтесори са проектирани така, че детето да може самò да разбира дали е изпълнило задачата правилно и да се коригира без нуждата да пита възрастен и да очаква неговата оценка. Например, при картата на държавите от континента Европа, която е направена като дървен пъзел, детето може да разбере, че е сбъркало, ако от пъзела остане част, която не пасва на останалите свободни места. По този начин детето е мотивирано само по себе си, а не по силата на забележка от страна на учителя, да опита отново да нареди пъзела, така че всички части да паснат точно. Когато това се случи, детето чувства удовлетворение, както ние, възрастните, сме доволни, когато сме завършили задача, която е била не твърде лесна, но не и твърде предизвикателна за нас. В такъв случай детето няма нужда от “Браво!”, което веднага ни идва да кажем, за да го поощрим, защото самото удовлетворение на детето е награда и стимул да продължава да развива и усъвършенства уменията си. Повече за наградите и наказанията може да прочетете ето тук.

Както споменахме, една от особеностите на Монтесори метода е т. нар. взаимоучене между деца от близка възраст – нещо като нашето килийно училище: освен учителите, децата също са активна част в образователния процес, като по-опитните помагат на по-неопитните (което незадължително е по-голям на по-малък, а понякога е обратното). Така, както в живота не сме разделени по набори, така и в Монтесори средата групите са с деца от смесена възраст, разделени в тригодишен диапазон: 0-3 г., 3-6 г., 6-9 г., 9-12 г. и т. н. Тази приемственост учи децата да си помагат едни други (вместо да си “подливат вода”, състезават или завиждат), както и упражнява най-висшата форма на научаване – да преподадеш знанията си на някого, който не просто да те разбере, но и да успее да ги приложи. За тази цел е нужна особена настройка, търпение, внимание и социални умения, които дори възрастните често не успяваме да усвоим, а в Монтесори средата за децата това взаимоучене се превръща в ежедневие.

Друго предимство е, че обичайно на един учител се полагат около 7-10 деца, т. е. ако групата е с 15-20 деца, ще има двама учители, които едновременно работят с тях. Това позволява както по-ползотворна работа по време на груповите дейности, така и индивидуална работа и малки работни групи, в които всяко дете успява да навакса, затвърди или надхвърли знанията и уменията си.

Всичко това е възможно, благодарение на специално подготвената учебна програма в образователни раздели (области на познанието), които са изградени на база на чувствителните периоди на децата, които споменахме. За 3-6-годишните, областите на познание са основно 6 на брой:

1. 1

   Ежедневен живот (практически упражнения от ежедневието).

2. 2

   Сензорика (усъвършенстване на сетивата).

3. 3

   Математика.

4. 4

   Опознаване на света.

5. 5

   Език и грамотност.

6. 6

   Творчество и музика.
   

В тези своеобразни кътове по интереси са подредени десетки образователни играчки (т. нар. материали) – от абсолютно начинаещи до много напреднали – с които децата могат свободно да се упражняват колкото пъти искат и колкото време им е нужно, за да затвърдят знанията си. Една от задачите на учителите е да презентират тези образователни материали на децата (т. е. да им покажат правилния начин за ползване), за да са сигурни, че децата ще усвоят нужните умения.

Така например, в раздел “Математика” най-базовият материал за 3-6-годишните учи децата какво количество отговаря на числата от 0 до 10, а най-напредналите може да упражняват деление на трицифрени числа с остатък. Разбира се, това не означава, че всяко 6-годишно ще умножава и дели, а че ако детенцето има талант в дадена област, то може да навлезе в дълбочина, вместо да се ограничава от рамките на държавните образователни стандарти (според които на 6 г. трябва да може единствено да брои до 10).

Всичко това дава възможност на децата да разгърнат своя потенциал, защото най-лесно се учи, когато материалът ти е интересен и си заобиколен от вълнуваща и подкрепяща среда с множество стимули и добри примери.

Мария Монтесори (създателят на метода Монтесори) е първата жена доктор в Италия. Когато отива на специализация в психиатричната клиника в Рим по време, когато възрастни и деца са били настанявани в едно и също отделение, тя се шокира от условията, в които живеят тези деца – оставени без никакви интелектуални стимули.

В желанието си да им помогне, Мария Монтесори се отдава изцяло на ранното детско образование. Първоначално започва работа с деца със специални образователни потребности, които обаче толкова бързо напредват, че част от тях изкарват по-добри резултати от клинично здравите деца на задължителната матура в Италия. Но вместо да се зарадва, д-р Мария Монтесори се потриса от нивото на традиционната образователна система.

Вследствие на това, пренасочва енергията си към деца в норма, създавайки първата “Къща на децата” в един от най-бедните квартали на Рим през 1907 г. Там прави поредното чудо – деца от семейства в изразено неравностойно положение стават възпитани, самостоятелни, отговорни, учат с удоволствие и най-удивителното – започват да четат и пишат още на 4-5 години!

От този момент нататък Монтесори методът получава световно признание и учени от цял свят се трупат, за да видят това чудо – щастливи, самостоятелни, ученолюбиви, възпитани и спокойни деца. Неслучайно първата Монтесори детска градина – и всички останали след нея – се нарича "Къща на децата" – защото са изцяло съобразени с детския свят, размери и изследователски възможности и децата се чувстват като у дома си.

Едни от най-известните и успешни хора на планетата са възпитаници на Монтесори метода: основателите на “Гугъл” – Лари Пейдж и Сергей Брин, актьорът Джордж Клуни, както и един от най-богатите хора на Земята - Джеф Безос (“Амазон”). Последният дори дарява 2 милиарда долара за създаване на Монтесори учебни заведения в САЩ. Всички тези хора отдават голяма заслуга за своите успехи именно на образованието си по метода Монтесори.

Сравнително лесно и бързо, при това без да купувате безумно скъпи или безброй играчки, а точно обратното – с по-малко може да постигнете повече. Предимство е, ако детето посещава Монтесори детско заведение, но доказано най-добрите резултати идват от домашната среда и възпитание. С малко напътствие, всеки може успешно да приложи Монтесори принципите у дома, така че да даде открояващ се старт на детето си.

Като цяло децата могат да помагат в голяма част от дейностите, които вършим вкъщи, разбира се, в съответствие с възрастта. Някои идеи за задачи, в които да включим детето си, са:

• Събиране на изсъхналите, изпрани дрехи;
• Подреждане на посудата в съдомиялната машина;
• Подреждане на шкаф с продукти за готвене;
• Почистване на повърхности;
• Подреждане на масата за хранене.

Освен да включваме детето си в дейностите на домакинството, можем лесно и бързо да приготвим занимания по метода Монтесори. Ето няколко идеи:

• Нанизване на големи мъниста на връзка за обувки или на малки мъниста на канап или корда;
• Сортиране на природни материали (напр. листа, шишарки, кестени, пръчки, камъчета и пр.) по големина/ цвят/ тежест;
  
• Рисуване с гъби за почистване на съдове, изрязани в различни форми (напр. триъгълник/ сърце/ кръг), с клечки за уши или с прибори (напр. вилица).

Препоръчваме ви да прочетете 7+1 вида игри за развитие на вниманието на децата, имаме идеи дори за най-малките, как може да ги забавлявате с Монтесори игри от 0 до 2г възраст

Ако искате и вие да дадете тласък в развитието на детето си, като пренесете Монтесори метода в своя дом, то “MontiWay” е точно това, което търсите. Приложението е все още в разработка, абонирайте се със своя имейл, за да разберете първи, когато е готово!