Как да поставя здравословни граници?

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Автор:

Кейти Хардинг - Стоянова

"Отстояването на здравословни граници е ключово за успешното развитие на детето и разбирането му за света."

Много хора смятат, че свободата, която Монтесори методът осигурява за децата, означава, че те са оставени да правят абсолютно каквото си искат - без правила и граници. Истината обаче е съвсем различна. Монтесори методът има много ясни и конкретни правила и граници, защото без тях децата не могат да бъдат свободни и самостоятелни. Свобода и граници всъщност вървят ръка за ръка (както е и в живота).

Мария Монтесори е забелязала, че децата имат нужда от ред. Според нея, в ранните детски години децата минават чувствителен период към ред и в тази рамка от време, децата имат интензивен интерес за развитие в тази област. Обичат да подрежат, да имат рутина и да имат организирана среда.

Редът, всъщност, е много свързан и към правила и граници, защото тези три неща дават огромна сигурност на детето. Когато едно дете има ясни граници, то се чувства по-стабилно, по-уверено и по-безопасно в своята среда. Това, съответно, дава на мъника възможност да развива важни умения в рамките на познатото.

Дечицата, които имат ясни граници, се учат на саморегулация - разбират какво поведение е подходящо според границите, които имат. Заедно с това те се учат на респект и уважение към тези граници, както и към личните граници на хората около тях. По този начин те разиват важни социални умения, които ще са им от полза през целия живот.

Свободата в Монтесори метода работи на принципа “свобода в граници”, защото когато децата имат ясни граници, е възможно те да бъдат по-самостоятелни в действията си, както и в решенията, които взимат. Без граници тази свобода и самостоятелност няма как да работи, защото детето няма да може да се ориентира само̀. Затова е изключително важно децата да имат ясни, конкретни и здравословни граници.

Рабрахме, че подходящи и ясни граници са полезни за детето, но как да ги поставим в действие, така че колкото може да е без противопоставяне от детето?

• Помислете какви граници са нужни за вашето семейство и вашето дете: Границите, които ще поставите вкъщи ще са лични към вашето дете, вашето семейство и вашата среда. Помислете добре като “отбор родители” какви ще бъдат тези граници и ги споделете на близките, които участват в грижата за детето. Постоянството е много важно! Можете да помислите за границите, които детето среща в детската градина и ясла и да ги имате като продължение вкъщи, например - говорим тихо вкъщи или ядем само на масата.
• Ясна комуникация: Важно е как обясняваме на детето границите. То е много по-способно да слуша какво казваме, ако е формулирано по позитивен начин - вместо е “Не викаме вкъщи”, заменете с “Говорим с тихи гласчета вкъщи. Можем да викаме навън.” Така им казваме какво очакваме от него, вместо какво е забранено. Опитайте, когато говорите с детето за граници, да бъдете на тяхното ниво и да ги гледате в очите. Така им помагате да разберат какво казвате и също им показвате уважение. Още едно спомагателно средство е визуалната подкрепа за детето относно нашите правила или граници вкъщи – иначе казано, написани правила с допълващи картинки, окачени на видно място. По този начин винаги имаме и възможност визуално да напомним на детето нашите правила вкъщи, когато се налага.
• Бъдете пример: Децата учат от това, което виждат, и ако искаме да имаме граници вкъщи е редно да показваме как ги спазваме. Уважавайте личното пространство на половинката си и на детето, отстоявайте и своите лични граници (напр. “С радост ще ти прочета книжка, само да си изпия кафето, за да се освежа”). Ние сме ролевите модели на нашите деца и те учат много от нас!
• Намерете баланса: Когато поставим граници е важно да не прекаляваме с много очаквания към детето и прекалено много правила и граници за спазване, защото това ще има отрицателен ефект. Ще му пречи да има среда, в която може да бъде самостоятелно и да експериментира и също така ще повлияе на самочувствието и самоувереността му. Границите трябва да са с мисъл за безопасността на детето и другите около него и да му дават насоки за подходящо поведение. Колкото повече граници има, толкова по-трудно ще бъде на детето да ги запомни!
• Помислете за справедливи последствия: колкото и добри правила да измислите, те няма да са достатъчно убедителни, ако нямат смислени и логични последствия при неизпълнението им. Ако например, детето изцапа по време на обяд и откаже да си почисти, то на следобедната закуска може да седне на същото изцапано място, за да се нахрани.
• Повторение: Винаги ще отнема време на детето да разбира и да запомня границите, които има. Трябва да му даваме време да ги усвои. Можем да му помагаме, като спокойно го водим до окачените правила за “справка” - “Разбирам, че ти се тича, но – виж – вкъщи ходим бавно. Можеш да тичаш, когато излезем следобед, а дотогава може да подскачаш като зайче”. За по-малките деца жестономни движения за важни думи също може да помогнат в запомнянето.
• Нагласете очакванията си: усвояването на правилата е като жонглирането – в началото, понякога ще успява да задържи всички топки във въздуха, но по-често ще ги изпуска, макар и да знае, че не бива да падат. Заредете се с търпение и разбиране, че спазването на правилата изисква известен самоконтрол, който децата те първа изграждат.

Когато умеем да сложим и да подкрепим здравословни граници за мъничета, им помагаме да бъдат по-сигурни в средата и в себе си, както и ги учим на умения за цял живот - винаги ще имаме граници, в които ще трябва да работим. В нашата статия: Как да накараме детето ни да слуша?, имаме много полезни съвети за това, как да въвеждаме последствия за детето, както и защо последствията са по-полезни от наказанията.