5 мита за проговарянето, които погрешно успокояват родителите

”Родителство с обич и граници” + 30 дни MontiWay Premium

• Родителски грешки и техните решения
• Чеклисти и упражнения за спокойни дни у дома
• Стратегии за граници без наказание и крясъци
• Реални примери от практиката
• Родителска общност с експерти

Книгата + подарък тук

Книгата + подарък тук

Автор:

Николета Станева

„Подкрепата на езиковото развитие е най-ефективна, когато е навременна – затова е добре да не отлагаме, когато имаме съмнения.“

„Ще проговори, когато му дойде времето“ – това е едно от най-често чуваните изречения към родители на малки деца. И понякога е вярно – децата се развиват с различно темпо. Но понякога това „успокоение“ може да ни накара да пропуснем важни сигнали.

Eзикът не просто се появява – той се изгражда активно от детето с подкрепата на възрастния. 2-годишните започват да свързват думи в изречения, да разбират все повече и да използват речта, за да общуват. Именно затова е важно да различаваме кое е нормална вариация и кое е сигнал, че детето има нужда от повече подкрепа.

Това е може би най-разпространената заблуда. Вярно е, че има индивидуални разлики, но развитието на речта има своите параметри. Към 18-месечна възраст повечето деца вече използват отделни думи със смисъл – за назоваване, за искане, за привличане на внимание. До 2 години активният речник достига до няколко десетки думи и започват да ги комбинират – „мама дай“, „още вода“, „баба Мими“ и постепенно в по-сложни изречения. До третата година се очаква да свързва няколко изречения в едно, заедно с умението да участват в диалог (Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години, 2015).

Ако детето на до 3 години използва много малко думи, не прави изречения от 2-3 думи или разчита основно на жестове, това не означава автоматично проблем, но е знак, че детето има нужда от повече общуване и внимание към езика в ежедневието, а при съмнение – и от консултация със специалист.

Много родители казват: „Той разбира всичко, просто не говори“. Пасивният речник наистина се развива по-рано от говоренето. Много деца могат да следват инструкции, да разпознават предмети и хора, преди да започнат да говорят активно. Но когато има голяма разлика между това, което детето разбира, и това, което изразява, е добре да обърнем внимание.

Ако след 2 г. детето рядко прави опити да изрази нещо с думи (дори несъвършено), е добре да създаваме повече ситуации, в които да има пространство да говори: да изчакваме опитите му да се изкаже, да задаваме въпроси, да даваме възможност за отговор.

Социалната среда може много да помогне, тъй като децата естествено се учат едни от други. Но тя не замества нуждата от ежедневното общуване с възрастен, определяно като “решаваща роля за детското езиково и комуникативно развитие” (Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години, 2015, с. 56). Ако тези моменти липсват или са ограничени, самата среда няма как да „навакса“ вместо тях.т.

Екранът може да предложи звук и образ, но рядко предлага най-важното – реално взаимодействие. Детето има нужда от това някой да го изчака, да му отговори, да се настрои към неговото темпо. Това не се случва при пасивно гледане. Освен това екранът често измества точно онези ситуации, в които езикът се развива най-силно – играта, движението, разговорите. И в крайна сметка, с вас също може да научи цветовете, животните и цифрите – при това много по-пълноценно заради връзката, която изграждате помежду си.

Това е широко разпространено вярване не е добра причина да изчакваме. Действително има средни разлики в темпото, но те са малки и не обясняват значително забавяне. Полът не е причина да пренебрегнем сигналите. Ако имате притеснение – по-добре е потърсете мнение от специалист, отколкото да чакате.

Това, на което е препоръчително да обърнем внимание, е дали детето:

• използва думи със смисъл, а не само повтаря чутото;
• постепенно започва да свързва думи в изречение;
• използва речта, за да общува, а не разчита основно на жестове;
• изпълнява кратки инструкции (напр. “Моля те, донеси ми куклата”);
• разбира въпроси и прости изречения – прави опити да отговаря;
• влиза в кратък диалог с близките си, дори и с още несъвършена реч.

Ако част от тези неща още липсват, това не означава непременно проблем. По-скоро е знак да обърнем повече внимание на езиковата среда около детето – да има повече разговори, повече назоваване, повече време за игра и общуване на живо. Ако притеснението остава или развитието изглежда осезаемо по-бавно, е разумно да се потърси и насока от специалист.

Как MontiWay помага: в раздел „Развитие“ в мобилното приложение ще видите ориентири за развитието на детето спрямо неговата възраст. Към всяко умение има „Ресурси“ с идеи за упражнения и игри у дома, които да го развият. В същия раздел “Съвети” има насоки за по-бързо проговаряне и обогатяване на речника до 3 г. В родителската общност можете да почерпите още идеи и да задавате своите въпроси, на които ще получите отговор от експерт в рамките на 24 часа (вижте по-конкретно дискусиите в „Развитие, умения и идеи за занимания“).

Източник:

Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години. (2015). Второ издание. София. ISBN 978-954-18-0924-2.