Помощ!
Адаптация в детската градина

Автор:

Мила Томова-Прусийска

“ Когато родителите работят в сътрудничество с детската градина, адаптацията става по-бърз и лек процес. Родителите е добре да запознаят учителите с навиците на детето, възможни негови реакции и поведение, както и активно да търсят информация как е минал денят му в детската градина. “

Посещаването на детско заведение за първи път е нещо ново, нещо хубаво, но истината е, че често е и трудно, и малко плашещо. Има няколко причини, поради които детето да изпитва дискомфорт и затруднения при тръгването на детска градина, една от които е промяната в дневния режим, което е свързано с нарушаване чувството му за ред (прочетете повече в част 1 и част 2 за чувствителните периоди). Това е така, защото режимът, който е имало вкъщи, не е същият, като този в детската градина, което му създава усещане за несигурност и съответно – тревожност. Както вече знаете от Монтесори принципите за чувствителния период за реда, режимът в ежедневието на децата е изключително важен и всяка дори малка промяна им причинява “стрес”. Той може да се проявява чрез плач, липса на апетит, разхвърляне и бутане на играчки, прекъсвания на съня и други необичайни за детето състояния. Понякога нежеланието може да бъде изразено чрез неясни оплаквания или чрез повтарящи се неразположения.

За щастие, това отминава! Това са напълно нормални временни реакции, които се преодоляват бързо, ако се следват правилните стъпки – така нареченият “адаптивен период”, през който детето преживява новата промяна. Колкото по-постоянно е новото ежедневие за детето, толкова по-бързо то свиква с него, запомня кое след кое следва, кои са новите лица, с които се запознава, постепенно изгражда доверие в лицето на своите учители и започва основно да се наслаждава на всичко ново и интересно, което го заобикаля.

Този естествен процес се наблюдава и при възрастните (напр. със смяна на работното място, ново местоживеене и др.) и благодарение на дългогодишния ни опит със справяне с промени, сме се научили как да се адаптираме. Нашата цел е тази ранна адаптация на детето да се случи възможно най-плавно и ефективно.

Първите няколко дена са трудни и за вас, и за детето, и за нас – учителите, лелите и целият персонал в градината. Адаптирането на детето извън семейната среда обаче е ключово за неговото развитие и благосъстояние. Колкото и да ни се иска да го предпазим от всичко, ако живее под постоянна опека, рискуваме малчуганът да израсне неспособен да се справя сам с трудностите на живота, да не може да работи в екип, да се социализира, да не знае как да създаде приятелства, да няма собствено мнение, да не отстоява позицията си, да стане зависим от мнението и действията на околните. А когато преодолее тази първа голяма трудност, то става много по-уверено, социално, самостоятелно и готово за още предизвикателства. Затова ролята на детската градина е незаменима за изграждане на детската увереност и сега ще ви издадем хитрости как подпомогнете адаптацията на децата.

Когато родителите работят в сътрудничество с детската градина, адаптацията става по-бърз и лек процес:

• Родителите е добре да запознаят учителите с навиците на детето, възможни негови реакции и поведение, както и активно да търсят информация как е минал денят му в детската градина;
• Също е важно родителите да проведат множество предварителни положителни разговори за мястото (има много деца, с които ще играе, има нови играчки, интересни книжки и др.), с което да привлече интереса на детето, както и за раздялата – да му се говори за това, че както мама и татко отиват на работа, така то отива на детска градина. Може да покажете снимки и видеа на градината и дечицата, за да знае какво да очаква.

Необходимо е вкъщи да се подкрепят същите (или сходни) правила, каквито се очакват от детето в градината, а именно:

1. 1

   Да се подреждат играчките след игра – за да се улесните, организирайте добре стаята на детето или къта за игра. Използвайте ясна система за подреждане, която веднага да насочва детето кое къде седи (подходящи кутии / сортери / кошнички / таблички / бурканчета и др.). Можете да групирате играчките по цвят, форма, големина, смислово разделение (напр. кът за творчество и ролеви игри / езикови занимания / математика и др.) Повече съвети прочетете в частта "Как да накараме детето да подрежда (Ред в пространството)" ето тук.

2. 2

   Създайте правила за игра – най-лесно е, когато има ясен регламент – напр. взимаме нова играчка, след като сме си прибрали предишната. Можете да дадете избор на детето, ако то не желае само̀ да си прибере играчките, като му предложите помощ (“Искаш ли да ти помогна?”) – само внимавайте да не приберете всичко вместо него :).

3. 3

   Да се храни самостоятелно на масата по същото време, когато и останалите.

4. 4

   Подкрепете детето самостоятелно да сервира и отсервира. Подложки с обозначени места на прибори биха свършили чудесна работа. Децата се очароват от възможността да се справят като възрастните. Подкрепете ги да се хранят сами, като се стараят да запазят дрехите си чисти.

5. 5

   Хранете се заедно на масата. Изберете подходящо столче и прибори за детето (с негови размери), за да му е комфортно.

6. 6

   Да се спазва дневният режим – поне седмица преди началото на посещенията е добре на детето да бъде въведен режимът на детската градина. Време на ставане, на закуска, обяд, следобеден сън и т. н. По този начин то се чувства сигурно и спокойно, тъй като ежедневието му ще е познато и предсказуемо.

7. 7

   Разкажете чрез играта на детето как ще протече денят му на новото място, както и след кое действие ще отидете да го вземете (пр. след като се наспи, хапне и поиграе малко). Например, с приказка за горските животни “Животните също имат своя детска градина” – за това, че те също ходят на своя детска градина. Нека има и неприятни ситуации, които животните успяват да разрешат – така ще му дадете модели за поведение и справяне с конфликти.

8. 8

   Нека със себе си първите дни да носи своя любима играчка или вещ от вкъщи, която да му стои в раничката. По този начин у него остава усещането, че не е самò и раздялата с мама и дома няма да е завинаги.

9. 9

   Не пропускайте дни! Особено важно е в процеса на адаптация детето да посещава редовно, за да изгради новите си навици и да свикне по-лесно.

10. 10

    Да спи/да си почива следобед – малките деца често са изложени на много нови впечатления – по време на следобедния отдих те си почиват и в същото време обработват информацията. Препоръчително е почивката да е по едно и също време. Спазването на утвърден дневен режим се отразява добре на децата и помага за регулиране и на нощния сън.

11. 11

    Да използва учтиви форми като “може ли” и др. – подкрепете детето да употребява учтиви форми, като го подканяте да повтаря учтивите фрази – напр. вместо “Дай ми вода”, “Може ли вода, моля?”. Подайте му водата едва след като ви помоли учтиво. По този начин неусетно и с ваша подкрепа детето ще започне да се изразява като възпитан възрастен. Повече за въвеждане на социалния етикет ще видите в статията "Чувствителен период на социалните умения".

• Поощрете вербално детето, когато е постигнало нещо самò или е научило нещо ново в детската градина;
• Нека времето прекарано вкъщи носи на детето радост и обич. Имайте предвид, че по време на адаптационния период детето може да “изпуска па̀рата” вкъщи и да се държи по-сопнато, нервно и тревожно, поради натрупаното напрежение и куп впечатления от многото новости през деня. Колкото и да е трудно, проявете емпатия и разбиране, както бихте искали да постъпят с вас, когато минавате през труден период;
• Не бягайте от детето! То трябва да знае, че ще го оставите за малко и ще се върнете за него след следобедния сън. В същото време обаче:
• Не отстъпвайте при молбите да го вземете с вас! Колкото по-кратка е раздялата, толкова по-лесно е за детето (а и за вас).
• Желателно е сутрин то да бъде водено от родителя, който е готов да се раздели с него нежно, спокойно, но решително и бързо;
• Раздялата може да е свързана с ритуал – може да се даде целувка/прегръдка или друг вид ритуал, след който родителят да си тръгне;
• Добре е детето да влезе “на собствен ход”, защото ако е носено или гушнато от родителя, много по-трудно ще се насърчи да “се отскубне” от тази сигурна и безопасна среда;
• Родителят може да остане да изчака зад ъгъла на сградата (извън видимостта на детето), ако има притеснения. Поинтересувайте се дали може да звъннете след около час на учителите, да проверите как е детето, или да получите снимка или видео.
• Ако детето заплаче и вече е влязло в градината, родителят не бива да се намесва. Учителите имат достатъчно опит с деца в адаптация и ще се погрижат бързо да отшуми тревогата на детето;
• При изпращане и посрещане на детето, положителната нагласа и настроения на родителите се пренасят у децата, което спомага за бързата адаптация.

Имайте предвид, че:

• Децата, които постъпват за първи път в група или не посещават редовно детска градина, често преживяват по-дълъг период на адаптация;
• Плачът е неизбежен, защото това е начинът детето да се отърси от стреса – колкото по-бързо се “скрие” от погледа му познатото и желаното от вкъщи (в лицето на родителя), толкова по-лесно може да бъде успокоено и заиграно с новите интересни неща в заобикалящата го среда, да види, че няма нищо страшно и че всъщност е много приятно на новото място;
• Плачът невинаги означава, че детето не се чувства комфортно в градината. Понякога може да го използват като манипулация към родителите си и по този начин обслужват свои потребности. Най-добре е в началото детето да бъде водено от родителя, който ще се раздели с него нежно, но решително и бързо (най-често това е таткото). Например, мама може да прегърне детето, да му каже, че го разбира и много го обича, но се налага да отиде на работа. А веднага след като се наспи и хапне, ще го вземе отново и заедно ще правят любимите си неща.

• Детето е в добро настроение при изпращане и посрещане;
• Детето е спокойно по време на престоя си. Ако пита “кога ще ме вземат”, това е, защото очаква да бъде потвърдена неговата сигурност;
• Детето се развива добре по отношение на хранене, ходене до тоалетна и сън;
• В градината разказва за вкъщи и своите родители с радост и желание;
• Вкъщи разказва какво се е случило в градината.