Агресия в детската градина: как да реагираш, ако детето удря или е удряно

Книгата ”Родителство с обич и граници” + 30 дена MontiWay Premium

• Наръчник за родителството от 1 до 7 г.
• Родителски грешки и техните решения
• Стратегии за граници без наказания и крясъци
• Реални примери от дома и детската градина

Книгата + подарък тук

Книгата + подарък тук

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Най-сигурният начин децата да спрат да се удрят е като им покажем как да се разбират с думи"

Отиваш да вземеш детето си от градина и учителката те посреща с думите:

“Георги удари друго дете” или по-лошо - виждаш следи от ухапване, за които никой нищо не ти е казал.

И двете ситуации съвсем основателно могат да те разтревожат. В първия случай идват вината и страхът, че нещо във възпитанието се е объркало. Във втория - гневът и желанието веднага да защитиш детето си.

Но преди да търсим виновник, трябва да разберем какво се е случило. Добрата новина е, че в първите седем години агресията е поведение, а не характеристика на детето. Еднократното удряне не прави едно дете „агресивно“, както и един конфликт не е равен непременно на тормоз в детската градина.

Това обаче не означава да подминем случилото се. Всяко удряне трябва да бъде спряно, а зад него да бъде потърсена причината.

Малките деца все още развиват езика, самоконтрола и способността си да решават конфликти. Когато емоцията е по-силна от уменията им, те често реагират импулсивно.

Има 4 основни причини децата да прибягват до удряне, ритане или хапане:

1. 1

   Желание за справедливост - “Взе ми играчката, ще го ударя”.

2. 2

   Глад, жажда, преумора - “Изнервен/а съм!”.

3. 3

   Нужда от свързване - “Искам да си играем, но не знам как да ти привлека вниманието”.

4. 4

   Тестване на границите - “Какво ще стане, ако го захапя?”

Особено във възрастта между 2 и 4 години посягането е често срещано сред децата. Това не го прави приемливо, но ни показва от какво има нужда детето: ясна граница и упражняване на по-подходяща реакция.

1. Спри действието, без да унижаваш детето

Границата трябва да бъде кратка и ясна:

“Виждам, че си ядосан. Няма да ти позволя да удряш”.

Избягвай определения като “Ти си лош/а”, “Пак се изложи” или “Никой няма да иска да играе с теб”. Срамът не учи детето как да постъпи следващия път. Той само насочва вниманието му към страха, че е лошо и отхвърлено.

Приеми емоцията, но коригирай действието. Детето има право да се ядоса, но няма право да наранява.

2. Потърси модела, а не само виновника

Вместо да питаш “Защо го удари?”, попитай учителя:

• Какво се случи непосредствено преди това?
• С едно и също дете ли възникват конфликтите?
• По кое време на деня става?
• Има ли спор за играчки, редуване или лично пространство?
• Как реагира възрастният?
• Какво помага на детето да се успокои?

Така можеш да разбереш дали агресивното поведение се появява при умора, претоварване, неразбирателство в играта, борба за внимание или липса на умения за общуване.

3. Помогни на детето да се поправи

След като се успокои, помогни му да поправи стореното, но не го карай да се извинява на сила! Попитай: “Какво може да направиш, за да се почувства Иванчо по-добре? Може да го помилваш, да му донесеш вода, да му кажеш “Извинявай”, да го гушнеш. Какво избираш?”.

Не го насилвай да реагира на момента - понякога и на нас, възрастните трябва малко време, за да осъзнаем грешката си и да решим да се поправим. Покажи му ти какво представлява загрижеността, като обърнеш внимание на пострадалото дете.

4. Упражнявайте алтернативата у дома

Не е достатъчно да кажем: “Не удряй” или да заплашим с наказание. Детето трябва да знае какво може да направи вместо това.

Разигравайте кратки ситуации под формата на ролева игра с плюшени играчки или помежду си:

“Сега е мой ред. Моля, изчакай”.

“Не ми е приятно. Моля те, спри!”.

“Хайде да играем!”

“Сега искам да съм сам/а”

Тези фрази трябва да бъдат упражнявани в спокойно състояние. По време на силна емоция детето трудно използва умение, което никога не е тренирало.

Първо го изслушай спокойно. Не започвай веднага с разпит и не показвай ужас, който може допълнително да го уплаши.

Кажи:

“Съжалявам, че това се е случило”.

“Не е редно някой да те удря”.

“Ти какво правеше, преди да те удари?”.

“Какво стана после?”.

Когато си изясниш коя е причината за конфликтната ситуация, дай подходящи фрази, които детето ти да използва следващия път, за да избегне агресията.

След това събери информация от учителя. Не започвай разговор с обвинение към другото дете или неговите родители. Попитай какво точно е видял възрастният, дали ситуацията се повтаря и какъв план ще бъде приложен, за да не се случи отново.

Не го съветвай да удря обратно. Така ситуацията ескалира и може сериозно да пострадат и двете страни. Не е решение и всеки път да търси госпожата, защото така се учи да е зависим от другите, а в живота не винаги ще има кой да го “спаси”.

Вместо това научи детето си да хване ръката на другото, да каже силно “Спри!” и да го оттласне от себе си. След това да попита: “Искаш нещо да ми кажеш ли?”. Ако има нужда, да се отдалечи и да потърси възрастен.

Проследи какво се случва през следващите дни. Ако ударите се повтарят, поискай конкретен план: по-близко наблюдение, подкрепа в рисковите моменти и обратна връзка към теб.

Не всеки детски спор е тормоз. За тормоз говорим, когато поведението се повтаря и има неравновесие на силите. Но дори отделният удар изисква реакция.

Потърси допълнителна помощ, ако агресията е честа, става по-сериозна, води до наранявания или се проявява в различни среди. Обърни внимание и ако детето, което е удряно, започне да отказва детската градина, да се страхува, да спи неспокойно или поведението му рязко се промени.

В такъв случай е необходим общ разговор между родителите, учителите, директора и при нужда детски психолог или педиатър.

Най-важният въпрос не е: “Кое дете е лошо?”, а: “Какво умение липсва и как ние, възрастните, ще помогнем то да бъде развито?”

Децата не се научават да решават конфликти само защото сме им забранили да удрят. Научават се, когато всеки път срещат една и съща спокойна граница, виждат добър пример и упражняват какво могат да направят вместо това.

Имаш въпрос за детето си?Обсъди го с Мила.

Не всяка ситуация има универсално решение. Получаваш професионална насока, съобразена с възрастта, развитието и конкретния казус на твоето дете.

Мила Томова-Прусийска - експерт по детско развитие и Монтесори педагог.

Запази консултация

Запази консултация