Детето ми не иска да споделя! Трябва ли да се притеснявам?

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Споделянето не е нещо, което се насилва. То е умение, което ако се тренира, ще стане спонтанно."

Ако сте родител в България, сигурно сте чували поне веднъж:

❌ „Дай играчката на другото детенце, не бъди егоист!“
❌ „Споделяй, така е възпитано!“
❌ „Ако не даваш, няма да има кой да играе с теб!“

В традиционното възпитание споделянето често се възприема като задължително социално умение. Ако детето отказва да даде играчка, родителите започват да се тревожат: „Дали няма да стане разглезено? Дали е твърде инатливо?“

Според Монтесори подхода споделянето не е нещо, което можем да наложим насила. Вместо това, децата се научават да споделят естествено, когато са готови и когато го правят от сърце, а не под натиск.

Между 2 и 4 години детето преминава през период на интензивно изграждане на собствената си идентичност. Притежаването на вещи е важна част от това.

Етапи на растежа, поради които детето може да не иска да споделя:

✅ Все още изгражда усещането за „мое“ и „твое“ – На тази възраст децата осъзнават, че имат вещи, които им принадлежат, и изпитват нужда да ги пазят. Това е напълно естествена част от развитието.

✅ Чувства несигурност – Ако даде играчката си, не е сигурно дали ще я получи обратно. Възрастните разбират, че споделянето не означава загуба, но малките деца все още се учат на това.

✅ Не осъзнава гледната точка на другия – Способността да съпреживяваме чуждите емоции (емпатия) се развива след 3-4 години. Натискът за споделяне не ускорява този процес.

✅ Развива чувство за ред и притежание – В Монтесори средата децата работят с образователни материали, без да бъдат прекъсвани. Това ги учи на концентрация и уважение към чуждото пространство. Ако детето е потънало в игра и изведнъж му вземем играчката, нарушаваме този естествен процес.

💡 Важно е да запомним: Това, че детето не иска да споделя на 3 години, не означава, че ще бъде егоистично като възрастен. Напротив – когато не насилваме споделянето, а даваме насоки и предпоставки за него, то се случва спонтанно с времето.

Вместо да насилваме децата да споделят, можем да ги научим на редуване и уважение към чуждите граници.

Позволете на детето да завърши играта си

В Монтесори класните стаи децата могат да използват материалите, колкото дълго пожелаят. Никой не им ги взима. Това изгражда концентрация, уважение и вътрешна мотивация.

📌 Вместо да казвате: „Дай я веднага!“, опитайте:
✔️ „Ани играе с това в момента. Можеш да го вземеш, когато приключи.“
✔️ „Нека изчакаме малко. Когато Пепи приключи, ще можеш да играеш.“

Този подход учи другите деца на търпение, а детето, което играе, се чувства уважено.

Използвайте фрази, които насърчават редуването

Споделянето се случва по-лесно, когато детето усеща, че има избор. Вместо да настоявате веднага да даде играчката, можете да предложите:

✔️ „Когато свършиш, можеш ли да дадеш и на Пепи да опита?“
✔️ „Хайде да използваме таймер – когато иззвъни, е ред на другото дете.“

✔️ „Алекс не е готова да сподели. Може да й предложим нещо в замяна – какво смяташ, че ще й хареса?“

✔️ „Виж какво ти носи Пепи. Искаш ли да си ги размените?“

Тези техники дават на детето усещане за контрол, доверие и учат на справедливост.

Детето решава кога е готово да сподели

Когато децата не бъдат насилвани, те започват да споделят спонтанно, защото изпитват удоволствие от социалните взаимодействия.

В Монтесори средата никое дете не е принудено да дава своите неща. С времето, когато се почувства сигурно, то започва само̀ да кани другите да играят заедно.

Дайте личен пример

Децата учат чрез подражание. В ежедневието можете да кажете:

✔️ „Аз ще ти дам малко от моята закуска, искаш ли и ти да ми дадеш от твоята?“
✔️ „Мога ли да използвам твоята четка за рисуване? Искаш ли да си ги разменим? Благодаря!“

Така детето вижда, че споделянето е нещо естествено и приятно, а не задължение.

В България е нормално родителите да очакват децата да споделят веднага. Ако някой ви каже:

❌ „Защо не го учиш да споделя?“
👉 Можете да отговорите спокойно:
✔️ „Напротив. Уча го да споделя, когато е приключило, както и да изчаква реда си, когато играчките са заети. Така детето ми разбира, че ще му върнат играчките, когато ги даде, както и че ако иска да вземе играчка, най-добре е да предложи друга в замяна. Мисля, че това е най-естественото нещо.“

Важното е, че вие изграждате увереност в детето си и уважение към играта му и игрите на другите. Още идеи как да му помогнете да споделя и да поиска учтиво, ще намерите в статията ни “Как да научим децата да се справят с конфликтите”.

На около 4-5 години децата започват да разбират емпатията и сами проявяват желание да споделят. Ако в ранните години те са се чувствали сигурни в своите вещи и нужди, споделянето ще дойде естествено.

💡 Според Монтесори философията споделянето не е просто социално правило – то е резултат от вътрешна емоционална зрялост. Вместо да насилваме децата да дават нещо веднага, можем да ги научим да уважават редуването, да изчакват и да взимат решения самостоятелно.

Така ще отгледаме уверени, независими и емпатични деца, които споделят не защото „трябва“, а защото искат.