Как да научим децата да се справят с конфликтите (по Монтесори)?

Автор:

Мила Томова-Прусийска

“Конфликтите в игрите на малките деца се случват не от инат или лошотия, а от незнание как да се разберат.“

• Няма да му дърпаш количките!
• Дай ѝ лопатката, нали сте приятели!
• Стига плака, ей сега ще ти я върне!
• Ох, моето дете изобщо не споделя играчките!

Познато ли ви е? Малките деца от 1 до 7 години могат да ни изправят на нокти, когато дойде време за споделена игра с общи – или още по-страшно – лични играчки. Това далеч не е единственият повод за конфликт – да не забравяме бутането, дърпането, съперничеството, ревността, борбата за надмощие и лидерство…

В настоящата статия ще ви покажа как да помогнете на съкровищата си да се справят с конфликтите по време на съвместните игри, използвайки принципите на метода Монтесори.

Противно на очакванията ни, малчуганите не се раждат със социални умения, нито с особено желание да комуникират с връстници. Преди 2-годишна възраст наблюдаваме при бебетата основно паралелна игра – всеки в своя ъгъл си “прави нещо”, но рядко заедно. Според теорията на Мария Монтесори, причината за това явление е “спящият” чувствителен период на социализация, който се активира между 2 и 3 г.

С израстването си децата се “сблъскват” с емоции, правила и конфликти и тяхното новопоявило се желание за социализация ги мотивира да открият общ език. Ще познаете навлизането в сензитивния период на социалните умения по неустоимата нужда на мъниците да си общуват с други деца.

Неразбирателствата започват, защото често пъти малчуганите искат да си играят още преди да могат да се изразяват добре или да са развили чувството за емпатия, умения за търпение, спазване на правила, изчакване на реда и други ключови компетенции. Именно поради това, трябва активно да ги насочваме как да са по-социални.

Монтесори методът отделя специално внимание на успешното развиване на социални умения у децата, като възпитава взаимопомощ и уважение вместо съперничество, емпатия и групова идентичност вместо егоизъм.

Най-добрият начин да приучите съкровищата си на тези добродетели, е като вкорените гореизброените умения чрез личен пример:

Обръщайте се към детето с фрази, с които бихте общували с шефа си, например :) – “Би ли ми донесъл…”, “Заповядай”, “Благодаря”, “Моля”, “Имаш ли нужда от помощ?”. По този начин, проявявайки уважение към мъника си, ще го научите на реципрочност и учтивост към вас и околните.

Научете го:

Как да поиска учтиво

Когато желае нещо, насърчете детето да го прави по социалноприемлив начин: вместо “Дай” и “Искам”, да използва “Може ли”, “Ще ми дадеш ли…”, “Ако обичаш…”. Това ще увеличи шансовете му да получи каквото иска или най-малкото да спечели възможност за приемлива алтернатива.

Как да отказва учтиво

Облечете неприятното “Не” с “Не, благодаря”, “Може ли после?”, “Да, но след малко, само да приключа”. Усъвършенствайки този подход, ще видите как уважителното отношение ще му спечели повече приятели.

Как да приема отказ

Важно е да се научи да уважава личните граници на околните, защото за вбъдеще това ще му помогне да отстоява своите. Колкото и да му се иска да получи желаната играчка, ако приятелчето му не е готово да я сподели, то това е съвсем в реда на нещата и трябва да спре да настоява. Вместо това, може да предложи размяна (виж следващата точка).

Как да дава контрапредложение, ако получи отказ

Много елегантен начин дете да бъде убедено да си сподели играчката, е като му се предложи размяна. Затова поощрявайте съкровището си, когато тръгне да иска нечия играчка, да има готовност да предложи някоя своя.

Как да предлага игри

Често наблюдаваме как някои деца настояват игрите да са само по техни правила. Учете ги да дават предложения, вместо команди, като – “Искаш ли да…”, “Хайде да се редуваме”. Важно е и да приемат отказ или чужди идеи – покажете им, че играта става още по-интересна, когато имаме разнообразие и всички са доволни.

Как да се предпазва

Физическата саморазправа никога не е печеливша, защото не се знае в кой момент кой ще надвие и е знак за емоционална слабост. Когато напрежението започне да се покачва и ситуацията наближи да излезе извън контрол, ключово е детето да се защити с фразата “Не ми е приятно! Моля те, спри!”. Тя може да бъде съпроводена с предпазен жест – протегната напред ръка като бариера между него и конфликтното дете.

Как да приема победи и загуби

Макар че Мария Монтесори не поощрява състезателните игри, тъй като пречат на уменията за сътрудничество и емпатия, в живота все пак децата ще се сблъскат в даден етап с успехи и поражения. Затова е важно да ги подготвим да не се отчайват или самозабравят и да не оскърбяват с поведението си останалите както в победите си, така и в загубите.

За целта най-подходящи са бордовите игри и игрите с карти (от около 3,5-4 годишна възраст), в които обаче трябва да играете честно, а не да оставяте детето винаги да печели. Наблегнете на удоволствието от играта и компанията, вместо на крайния резултат. Нека малчуганът почувства както победата, така и загубата – не с примирение, а спокойно да приеме частта, в която е загубил една от игрите. Че някои са по-добри в едно, други – в друго (напр. по-бързи, по-сръчни) и трябва да се упражняваме, за да станем по-добри и да побеждаваме. А понякога има и доза късмет, който прави играта още по-интересна и дава шанс на всеки да спечели.

В Монтесори детските градини може да видите т. нар. “Маса на приятелството” или на “сдобряването”, където при конфликт децата са насърчени да седнат и заедно да се разберат по мирен начин. В началото този процес е ръководен от учител, но в последствие децата свикват сами да се регулират и бързо разрешават спорове дори преди да се стигне до конфликт.

Използвайте горенаучените подходи по метода Монтесори за справяне с конфликти и ще видите как съкровището ви ще се превърне не само в уважително и кооперативно създание, но и в предпочитан приятел и партньор в игрите.