Как да ограничите агресивното поведение при децата (1-7 г.) чрез метода Монтесори

Автор:

Мила Томова-Прусийска

Децата между 1 и 7 години имат агресивни прояви поради 5 основни причини. Разберем ли ги, много по-лесно ще им помогнем да се овладяват както на момента, така и в бъдеще.

Агресивното поведение у деца – като удрянето, е често срещан проблем, с който много родители се сблъскват. Монтесори методът предлага полезни стратегии за справяне с такова поведение, като се фокусира върху разбирането на причините и прилагането на адекватни подходи за решаване на проблема. В тази статия ще разгледаме основните принципи и стратегии на Монтесори за управление на агресивното поведение в зависимост от възрастта на децата и причините за него.

Най-често малчуганите удрят, когато са ядосани – ако не се е изпълнило тяхно желание или са се почувствали неразбрани. Въпреки всичко, причините за подобно поведение не са еднозначни и много зависят от възрастта на детето.

Мъниците между първата и третата си годинка обикновено още не са доразвили речниковия си запас – или иначе казано, не говорят особено добре и буквално не се разбират помежду си. Според метода Монтесори, в тази възраст малчуганите навлизат в т. нар. чувствителен период на социализация, когато активно търсят взаимодействие с други деца и възрастни. Социалните им умения обаче все още са твърде слаби и те първа започват да се разгръщат – учат се как да си поискат играчка, как да поканят за игра, как да се включат в чужда игра, как да приемат отказ, как да отказват учтиво и т. н. В допълнение, имат слаб самоконтрол, трудно им е да изчакват и имат много ниска (близка до никаква) търпимост и толерантност. Съвкупността от всички тези фактори, разбираемо, води до конфликти, в хода на които обикновено има някой пострадал.

Друга причина децата да удрят в тази възраст може да е (парадоксално) желание да привлече внимание или да подкани за игра. Най-често първия вариант го наблюдаваме във взаимодействието с родител (обикновено – майката), а втория – при взаимодействие с други деца.

Трета причина за посягане е копиране на модел, на който са (били) свидетели – ако те самите или техни близки са удряни или удрят, или ако гледат детски филмчета, в които героите се бият помежду си.

Малчуганите в тази възраст вече са достатъчно осъзнати, за да познават социалните норми и прибягват до удряне, когато са ядосани и/или не са им поставени здравословни граници на приемливо поведение. Възможно е да е свързано с опит за доминиране или манипулация. Обърнете внимание дали посяга на по-малки деца, на връстници или на по-големи, както и дали самото дете не е “под прицел” от по-големи или по-силни деца или възрастни.

Ако гледа филмчета със супергерои, често започва да копира бойните сцени, увлича се, не преценява силата и съответно – игрите приключват с размяна на удари.

Как да процедираме, когато детето удря нас или други деца, според принципите на метода Монтесори? Решението варира в зависимост от ситуацията, първопричината и възрастта, но като цяло се свежда до следните принципи:

На първо място, всички трябва да са във физическа безопасност. Независимо “кой е прав, кой – крив”, винаги предпазвайте от саморазправа или удряне. Монтесори методът стъпва върху правила и подходящо в случая е “Играем внимателно”, с устно уточнение – “никога не посягаме/удряме; използваме думи, а не ръце/крака”. Който наруши правилото, може да има различни последствия, но най-общо принципът е или да се отнеме желаното нещо, или детето да се отдели от желаното действие за определен период от време (в зависимост от “провинението”, може да варира от 5 минути до 1 денонощие).

Друг важен принцип е винаги да подканвате към възможност за поправяне на лошото поведение – “Какво може да направиш, за да се почувства по-добре? Може да го гушнеш, да се извиниш, да му донесеш водичка, да му нарисуваш картичка, да му предложиш играчка…”.

Не на последно място, дайте съвети следващия път как да избегнат потенциална конфликтна ситуация – да питат “Може ли”, преди да вземат, да изчакват реда си и др. (още практични съвети за предотвратяване на конфликти по Монтесори, вижте в статията "Как да научим децата да се справят с конфликтите (по Монтесори)?".

Имайте предвид, че понякога “пострадалият” всъщност е провокирал с поведението си, в следствие на което другият си е “изпуснал нервите”. Ключово е тогава посланието да е отправено към двете страни:

• Към ударения: “Ако искаш да играете заедно, вместо да му дърпаш играчката и да го ядосваш, трябва да попиташ “Искаш ли да играем / Може ли да играя с теб?”. Ако някой тръгне да ти посяга, отдръпваш се, вдигаш ръка и казваш “Не! Така не се прави! Ако искаш нещо, не ме удряй, а ми го кажи с думи!”;
• Към този, който е ударил: “Трябва ли да удряме? Ако си ядосан, може да тропаш с крак или да удариш дивана, но никога не посягаме на другите. Ако някой ти пречи или те ядосва, може да му кажеш “Не ми е приятно, моля те, спри!”. Ако продължава да те ядосва, винаги може да потърсиш мен или тати/баба/дядо/учител…”.

Винаги се опитвайте да вникнете в историята, за да може да дадете справедливо последствие. Ако не се адресира цялостно проблемът, е възможно удрянето като симптом да се задълбочи. Когато дадете начини за справяне и превенция на бъдещи конфликтни ситуации, за малчуганите ще отпадне изцяло нуждата да посягат, защото няма да се чувстват безсилни, а ще знаят как сами адекватно да решат проблема си.

Ако първопричината е подражание, то трябва да ограничите максимално въпросното поведение, което копира. Ако идва от вас или от друг член на семейството като стил на възпитание, то най-малкото очевидно не дава желания резултат, така че горещо ви съветвам да го прекратите. Бягайте от модела “Прави каквото ти казвам, а не ме гледай какво правя”, защото при малки деца има точно обратния ефект и само ще задълбочи проблемното поведение.

Когато поставите ясни правила и справедливи последствия, ще видите как детето ще започне да се ориентира в това кое е правилно и кое – не, а с вашия добър пример ще свикне да се саморегулира и успокоява в трудни моменти.

Ако удрянето е в следствие от филмчета или игри, решението е много по-лесно от горната причина, макар и да изглежда предизвикателно за изпълнение – просто ги спрете. Ако толкова е трудно на мъника (или на вас) да остане без екранно време, то поне ги заместете с по-поучителни и любознателни алтернативи и по-малко “екшън”.

Както споменахме по-нагоре в статията, при по-големите деца (4-7 г.) удрянето е възможно да е с цел манипулация и доминантно поведение. Забележите ли подобно отношение и действие над останалите, дайте на съкровището си следните насоки:

• Имай предвид, че когато удряш, има опасност да попаднеш на по-силен опонент от теб или на някого, който го защитава по-силен. Тогава може много лошо да пострадаш и никой да не иска да ти се притече на помощ;
• Никой няма да търпи дълго да бъде постоянно удрян, така че ако продължаваш така, рискуваш да останеш без приятели;
• Ако искаш да имаш истински приятели, то трябва да си добър към тях, да ги защитаваш, а не да ги биеш. Помисли как може да играете така, че всички да се чувстват добре.

Отворете си сърцето за максимата, че децата през първите 7 години са изначално добри и ни мислят доброто. Проблемът е, че невинаги успяват да го комуникират правилно просто защото самите те още се учат как да общуват и да се саморегулират. Следвайте гореизброените Монтесори принципи и опит от класната стая, посейте в децата си своята мъдрост, добрина и разбиране и ще видите как ще разцъфтят пред очите ви.