Какво да правим, ако детето не слуша?

Автор:

Кейти Хардинг - Стоянова

Кейти Хардинг-Стоянова е англичанка, майка и Монтесори педагог с диплома от Международния Монтесори център в Лондон (Montessori Centre International, London). Живее заедно с мъжа си в България вече близо 10 години. Основател на @montessorimaika

Родителството е пълно с моменти на хармония и чудеса, но заедно с това идват и предизвикателствата – много често това са моментите, в които детето изобщо не ни слуша. Това затруднява всеки родител и е нормално в тези ситуации да се чудим точно какво да направим. Не е лесно, защото всеки човек има своите граници на търпение и в моменти на напрежение бързо можем да изпуснем нервите си. С тази статия се надяваме да ви дадем няколко насоки какво да правите, ако детето не ви слуша, според метода Монтесори.

Първоначално е много важно да се стараем да разберем, защо детето не ни слуша. Децата са много чувствителни, те все още не могат да управляват и да описват добре своите емоции, както и кое поведение е подходящо. Това, което ние можем да направим, за да реагираме трезво на ситуацията, е да се опитаме да разберем причината за непослушанието:

• Уморено ли е? – една много проста причина детето да не слуша е, че е уморено, гладно, жадно или изпитва някакво друго физическо неразположение. В тези моменти тялото му много трудно може да реагира адекватно на това, което ние искаме от него;
• Има ли нещо, което не е разбрало? – ако детето не ни е разбрало добре, това също може да е причина да действа различно от нашите очаквания. Може да сме използвали прекалено сложни изрази и затова да изглежда сякаш не обръща внимание на нашите думи;
• Опитва ли да налага своята воля? – малките деца са в период, в който волята и Аз-ът им се развива и за това често има моменти, в които се тръшкат или изпадат в тантруми, когато нещо не е както им се иска да бъде. Ако сте изключили първите два фактора, най-вероятно изграждането на волята му е причината да не ви слуша.

Вече знаейки най-честите първопричини детето да не ни слуша, можем да нагласим нашата реакция според това, което наблюдаваме като цялостно поведение на малчугана. Заради това е много важно да не реагираме инстинктивно. Не е лесно винаги да правим оглед на ситуацията преди да реагираме, но както знаем, в метода Монтесори наблюденията са важни, дори в моменти на напрежение. Поемете дълбоко въздух и направете план за следващите ви стъпки.

Когато сме опитали да разберем причината, можем да продължим и със следващите стъпки.

Детето е уморено:

При умора/глад/жажда/болка или друг вид неразположение децата (а и възрастните) е много трудно да очакваме да ни слушат добре, защото физически тяхното тяло иска друго (почивка). Това, което можем да правим, е да сменим ситуацията към нещо по-подходящо (да предложим спокойно занимание за малко) или да предложим храна, или напитка, за да дадем възможност на детето да се възстанови. Когато е имало възможност да събере нови сили, тогава е моментът да обясним ясно каквото искаме и очакваме от него.

Детето не е разбрало:

При неразбиране от страната на детето е нужно да обясним нещата по-ясно и конкретно. Това можем да направим в следните стъпки:

1. 1

   Слизаме на нивото на детето и го гледаме в очите. Така знаем, че сме грабнали неговото внимание.

2. 2

   Обясняваме какво трябва да прави детето с ясен и конкретен език: “Сега е време за сън. Прибираме играчките и отиваме към банята да измием зъбите”. Без излишни обяснения.

3. 3

   Проверяваме дали ни е разбрало – “Хайде заедно да кажем какво ще правим сега.. Време е за сън. Отиваме към банята, да мием зъбките.”

Когато се стараем да обясним точно и ясно какво искаме, намаляваме възможността за объркване, тъй като не само заявяваме какво очакваме, а слагаме ясна граница за ситуацията.

Детето проявява своята воля:

До сега всичко звучи лесно, но какво да правим в ситуаците на “тръшкане”, когато детето проявява своята воля? Нужно е много ясно да поставим граници и правила, както и да обясним последствията от поведението на детето. Ще използваме примера от предишната точка и тук:

• Повтаряме ясно какво правим: “Сега е време за сън. Прибираме играчките и отиваме към банята да мием зъбите.” Можем също да подкрепим детето в действието, за което сме помолили: “Хайде и аз ще помагам. Ти какво ще прибереш – животните или количките?” Тук също даваме на детето контролиран избор, което често помага в ситуации на заявяване на Аз-а, тъй като му връщаме своя контрол върху ситуацията.

Ако детето продължава да не слуша:

• Поставяме границите и обясняваме последствието: “Трябва да ходим към банята. Разбирам, че не искаш, но е време да се подготвим за сън. Ако не отидем сега, няма да имаме време за приказка тази вечер.” Отново използваме ясен език. Отново можем да насочваме действието на детето в желаната посока: “напомни ми кои играчки ще прибираш ти и кои да прибера аз?”

Ако продължава да не слуша:

• Вземаме контрол над ситуацията: “Виждам, че ти е трудно да тръгваш към банята. Аз ще те водя, защото е време за сън. Утре можем отново да играем тази игра.” Тук можем отново да дадем контролиран избор, в които детето да се почувства значимо – вкъщи често работи въпросът: “Коя паста за зъби ще използваме днес?”

Често хората смятат, че в Монтесори метода детето няма граници, понеже има свобода на избор, но тази свобода винаги идва с ясни рамки и последствия. За да поставим красноречиви граници на детето, можем също да използваме визуална подкрепа, например пясъчни часовници или карти за рутина. По този начин въвеждаме предсказуемост и очертаваме още по-нагледно границите.

Повече информация по тази тема можете да намерите в статията “Как да накараме детето да ни слуша?”