„Мразя те!“, „Ти си лоша!“, „Махай се!“ - как да реагираме, когато детето говори обидно

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Автор:

Мила Томова-Прусийска

“По-лесно е да се обидим. По-зряло е да помогнем.”

Има думи, които родителят чува с ушите си, но усеща в сърцето си.

„Мразя те.“

„Ти си най-лошата майка.“

„Не те обичам.“

„Махай се.“

„Глупава си.“

В такива моменти е много трудно да останем спокойни. Дори когато знаем, че детето е малко. Дори когато сме чели, че не бива да го приемаме лично. Дори когато дълбоко в себе си разбираме, че то е ядосано, уморено или разочаровано.

Първият импулс често е да отвърнем:

„Как може да говориш така?“

„Не ме обиждай!“

„Много си невъзпитан!“

„Щом така говориш, няма да ти обръщам внимание.“

Но точно тук идва един от важните родителски моменти: да не отговорим на незрелостта на детето със своята собствена незряла реакция.

Детето не казва обидните думи, защото истински иска да ни нарани. В повечето случаи то казва най-силното нещо, което познава, защото вътре в него има силно чувство, с което още не знае какво да прави.

При малките деца думите често изпреварват разбирането. Те чуват фрази от по-големи деца, от възрастни, от филмчета, от площадката, понякога дори от нас в момент на напрежение. После ги пробват.

Не винаги разбират тежестта им. Понякога виждат само, че думата има сила.

Казват „мразя те“ и родителят замръзва.Казват „ти си лоша“ и мама започва да обяснява дълго.Казват „махай се“ и изведнъж получават огромна реакция.

За детето това е информация: „Тази дума променя атмосферата. Тази дума има ефект.“

Затова първата ни задача не е да се обидим. Първата ни задача е да разберем какво стои зад думите.

Често зад тях има:

• разочарование: „Не стана както исках.“
• безсилие: „Не мога да променя решението ти.“
• глад, умора или превъзбуда;
• нужда от внимание и свързване;
• ревност към братче или сестриче;
• желание да тества границата: „Ще останеш ли до мен дори когато не показвам обичта си?“

Това не означава, че позволяваме обидите. Означава, че реагираме зряло: виждаме емоцията, но поставяме граница на начина, по който тя се изразява.

Когато детето каже „Мразя те!“, естествено е вътрешно да ви заболи. Но в този момент то не ви подава точна декларация за любовта си към вас. То ви показва, че не може да понесе границата, отказа или разочарованието.

Затова вместо да спорите с думите, отговорете на посланието зад тях.

Не е нужно да казвате:

„Не, не ме мразиш.“

„Как може да говориш така на майка си?“

„Аз правя всичко за теб, а ти така ли ми се отплащаш?“

Тези фрази преместват фокуса от детската емоция към нашата болка. А детето още няма капацитета да носи и своята буря, и нашата рана едновременно.

Много по-полезно е да кажете спокойно:

„Много си ядосан.“

„Не ти хареса, че казах не.“

„Разбирам, че искаше друго.“

„Може да се ядосваш, но не и да обиждаш.“

Така детето получава две неща едновременно: разбиране и рамка.

Когато чуете обидна дума, опитайте следната последователност:

1. Спрете за секунда

Не отговаряйте веднага, ако усещате, че ще избухнете. Поемете въздух. Отпуснете раменете. Снишете гласа си. Понякога дори 3-секундна пауза спасява цялата ситуация.

2. Назовете емоцията

„Виждам, че си много ядосан.“„Изглежда ти е трудно да приемеш това.“„Разочарован си, защото искаше още да играеш.“

Когато "преведете" на детето какво се опитва да ви каже, то ще се почувства разбрано и много по-лесно ще започне да съдейства. Помагате му да научи езика на вътрешния си свят.

3. Поставете ясна граница

„Няма да позволя да ме обиждаш.“„В нашия дом не говорим така един на друг.“„Можеш да си ядосан, но не можеш да ме наричаш с обидни думи.“

Важно е тонът да бъде твърд, но спокоен. Заплахите и виковете ще имат обратен ефект, дори да сте използвали същите думи.

4. Дайте алтернатива

Детето има нужда да знае какво да направи вместо това.

- Можеш да кажеш: "Ядосан/а съм!", "Не искам", "Не ми е приятно", "Може ли нещо друго".

- Можеш да тропнеш с крак, но не и да обиждаш.

- Можеш да поседнеш на дивана или да удариш възглавницата, за да се успокоиш.

- Искаш нещо да ме питаш ли?

Не е достатъчно да кажем какво не може, няма смисъл и от дълги лекции по морал. По-важно е да покажем какво е позволено.

Истинското учене често идва след кризисния момент. Когато детето вече е спокойно, може да се върнете към ситуацията:

После може да попитате:

„Какво можеш да направиш, за да се почувствам по-добре?“

„Искаш ли да се сдобрим?“

„Искаш ли да ми кажеш сега по друг начин какво те ядоса?“

„Как можем следващия път да го кажем без обида?“

Не насилвайте детето да се извинява веднага. Извинението има стойност, когато е искрено, а не “на сила”. Но можете да го насочите към това как да се поправи:

„Когато нараним някого с думи, после търсим начин да поправим. Може да кажеш “извинявай”, да ме прегърнеш или да ми кажеш нещо мило.“

Една от най-големите грешки е да сложим етикет върху детето, че е “лошо”, “грубо”, “невъзпитано” или “не уважава никого”. Когато погледнете цялата картинка, ще осъзнаете, че пред вас стои уязвимо създание, което има нужда от цялата ви опора в трудния момент.

Целта не е да имаме дете, което никога не се ядосва. А дете, което постепенно се учи да изразява силните емоции с думи, които са изразителни, но и социално-приемливи.

А дотогава нашата работа е да бъдем уравновесеният възрастен: човекът, който не се “разклаща” от една обидна детска дума, а дава напътствия и шанс да се поправи.