Последствия и наказания

Автор:

Мила Томова-Прусийска

“Използвайте множество предупреждения, предхождащи последствието – по този начин отговорността отива в ръцете на детето (ако избере да продължи, тогава избира и последствието).“

В статията “Как да накараме детето да ни слуша” заговорихме за принципа в Монтесори метода за въвеждане на ясни и логични последствия вместо наказания.

Наказанието е вид унижение на личността – то се случва на нас, ние нямаме контрол върху него и нямаме шанс да се поправим, чувстваме го като несправедливост.

Последствието, от друга страна, е причинно-следствена – очаквана – връзка между нашите действия и резултата от тях. Последствието е нещо, за което сме били многократно предупредени, че може да ни сполети, ако продължим с дадено действие. Тоест ние избираме дали да си понесем последствието, което е справедливо – отговорността е в наши ръце и затова има благоприятно въздействие върху личността.

Да преговорим: и най-прекрасните правила няма да проработят, ако липсват ясни и логични последствия (повече за това “Как детето да ни слуша”), вижте ето тук…

Например, без таблет, ако не си подреди стаята → това е по-скоро наказание, защото таблетът няма нищо общо с подреждането, т. е. липсва връзката и логиката между причината и следствието.

Например: "Опасявам се, че няма да може да си намериш играчките, ако не са по местата си. Може би нямаш нужда от тях и трябва аз да ги прибера някъде, щом няма да ги ползваш".

Важно е да включваме и положително послание, с което казваме точно какво очакваме от детето – "Ако искаш да играеш с играчките си, трябва да ги върнеш на местата им."

Използвайте множество предупреждения, предхождащи последствието – по този начин отговорността отива в ръцете на детето (ако избере да продължи, тогава избира и последствието).

Когато са многократно подготвени и дойде моментът за последствието, обикновено децата спокойно се съгласяват и си го понасят търпеливо – така, например, още когато една от залите на Двуезикова школа Къщата на децата "Мила Монтесори" – Плевен, беше още в ремонт и всички деца знаеха, че не се влиза вътре, едно детенце (тогава на 3 г.), докато играеше на двора, умишлено нахълта в залата, въпреки всички многократни предупреждения. Тогава аз му заявих, че утре няма да може да играе навън, щом е нарушило това изключително важно правило. В интерес на истината, на другия ден признавам, че бях забравила за това последствие, но когато дойде време да излезем навън, това детенце самò си каза "Аз ще остана вътре и ще си играя". Тоест то помнеше и съвсем спокойно си понесе последствието – което дори не беше чак толкова неприятно, защото се занимавахме заедно и имаше възможност да гледа добрия пример на приятелите си как играят на двора.

В този ред на мисли, за да сработят последствията, те трябва да изпълняват следните условия:

• Да имат поучителен характер – децата да могат да видят добрия пример, като наблюдават останалите, а не да са изолирани в ъгъла и да гледат в точка към стената;
• Даваме шанс на децата да се поправят – често пъти, когато сме ядосани, трудно се контролираме (в още по-голяма сила това важи за децата), затова е много важно да им даваме пример, като признаваме, когато сме сбъркали, и намираме подходящ начин да се поправим – защото същото ще очакваме и от тях. Още за важността на личния пример може да прочетете на страницата “Как да направим детето по-социално”;
• Никога НЕ карайте на сила децата да се извиняват! Много пъти съм чувала някой родител да казва назидателно на детето си “Извини се!”. Моля Ви, запомнете – никога не карайте децата на сила да се извиняват. Защо? Защото единственото, което ще запомнят, е че по-силният може да се налага и в тях ще гори чувство на несправедливост. Имайте предвид, че дори да е сбъркал, в яда си човек невинаги е способен да осъзнае вината си, т. е. невинаги се чувства виновен (може да има и предистория, в която някой "си е изпуснал нервите" – монетата винаги има 2 страни, затова в конфликтни ситуации в Монтесори средата винаги изслушваме и двете страни, преди да “раздадем правосъдие”, така да се каже);
• Крайната ни цел е децата да преодолеят егото си и спокойно се извинят – не е нужно това да стане на момента и пред всички, но горещо препоръчваме какво да направят, за да се поправят (напр. “Какво може да направиш, за да се почувства по-добре? Да го гушнеш, да му кажеш “извинявай”, да му нарисуваш нещо, да му споделиш играчката…”);
• В същото време, даваме им и начини за справяне в бъдеще, ако пак изпаднат в подобна ситуация – често пъти този момент се изпуска и децата дори при най-добро желание няма да знаят какво да правят. Обикновено Монтесори учителите отправят послание към всички участници в случката, за да могат следващия път да избегнат изцяло ситуацията или сами да се сдобрят – а често пъти по-нататък да помогнат и на свои приятели да се справят. Например, да използват фрази като “Може ли”, “Искаш ли”, “Изчакай, моля те” и др.

Следвайте тези опорни точки на метода Монтесори в прилагането на последствията и ще видите чувствителен напредък във взаимоотношенията си с детето и едно цялостно израстване на неговата личност, свикнала да поема отговорности за своите действия. Още практически насоки за това “Как да накараме детето да ни слуша” вижте тук…

И за финал – пазете достойнството на децата и хората около Вас! И те ще ви обожават за това.