Разлики – Монтесори и традиционите методи на образование

Автор:

Кейти Хардинг - Стоянова

"В Монтесори класна стая не просто предоставя образование, а създава среда, където учениците имат свобода и достъп до самостоятелно учене. Подредбата и материалите стимулират децата да растат и развиват своите умения."

Образователният метод на Мария Монтесори започва през 1907 година с откриването на първата Casa dei Bambini (Къща на децата) и до ден днешен е сред най-използваните по света. Базирано върху научна основа – чрез наблюдения върху децата и средата около тях, методиката е уникална в това, че осъзнава и подкрепя вроденото желание на детето да се развива, като му дава възможности за самостоятелност в своето учене.

Много семейства в България вече са чували за този метод на обучение и думата “Монтесори” е честно срещана сред разговори на родители и учители, които целенасочено се ориентират към Монтесори детски градини и училища за децата си. Методът обхваща цялото обучение на едно дете – от ранното му детско развитие до 18-годишна възраст, но колко разлики има между този метод и традиционното образование?

Може би първото впечатление, което ще направи една истинска класна стая по метода на Монтесори, е подредбата ѝ – т. нар. подготвена среда. Докато традиционна учебна зала е пълна с маси и столове, насочени към дъска за писане, тук пространството е в абсолютен контраст с това:

• подготвена специално за децата – всичко в една класна стая по метода Монтесори е обмислено и съобразено с потребностите на малчуганите и тяхното удобство: всякакви предмети, мебели и части на стаята са в детски размери; всичко е достъпно за тях, включително и картинките по стените;
• има пространство за разнообразни работни процеси – за разлика от традиционното обучение, децата по този метод за обучение не са длъжни да работят върху едно и също нещо в един и същ момент, нито само и единствено по маси и столчета (може и върху килим на земята), а имат опция да избират своите текущи занимания и да се придвижват свободно през работните часове (т. нар. работен цикъл);
• красива и уютна като у дома – в една Монтесори класна стая ще усещате комфорт, който може би не сте чувствали в други традиционни образователни пространства. Това е, защото средата наистина е като “къща за децата”, още един дом за тях, и една от целите е те да я усещат по този начин. Ще видите естествена светлина, истински цветя, рисунки и картини по стените и много естествени материали;
• организирана и подредена – структура и ред са две важни части в Монтесори образованието и те започват още от създаването на подготвената среда. Всичко в класната стая има определено място, а правилата рамкират какво може да се прави, в коя учебна зона, както и по какъв начин. Не е претрупано с много играчки, а по-скоро ще намерите само по един екземпляр от всеки материал;
• с баланс между социална и интелектуална среда – може би едно от най-уникалните неща на този вид образование е балансът между социалната и интелектуалната среда, който може да се наблюдава в една класна стая. Децата са заобиколени с интелектуални стимули по много разнообразни теми, но в същото време имат постоянна социална стимулация – да общуват помежду си през цялото време, както и при желание могат да работят заедно. При това образование ще виждате деца на смесени възрасти (0-3 г., 3-6 г., 6-9 г., 9-12 г. и т. н.), които си помагат едно на друго – нещо необичайно в традиционното образование.

Класната стая в Монтесори философията създава предпоставка за гладка работа на децата. Тя е като допълнителен учител, тъй като учениците имат свободен достъп до всички аспекти на подготвената среда, а повечето образователни материали подкрепят мъниците сами да се поправят.

Вижте също нашата статия на тема “Как да стимулираме детето да учи”.

Монтесори образованието също е много различно от традиционно с това, че всяко едно дете получава индивидуален подход. Децата могат да се развиват със своето темпо и да следват и да учат чрез своите интереси. Това е възможно, защото няма една обща програма, която групата трябва да следва. Вместо това, има персонализирано планиране за развитието на всяко едно дете, подготвено от учителя.

Децата също нямат поредица от фиксирани часове, а т. нар. “работни цикли” – периоди, по време на които учителят насочва и подкрепя децата според техния индивидуален план.

Методът за образование на д-р Мария Монтесори е много впечатляващ заради уникалните учебни материали, които тя е създала на базата на научни наблюдения върху децата. Те са специално подготвени самообучителни образователни играчки и пособия, които децата могат да използват без директна намеса на учител. Когато малчуганите работят с тях, те усъвършенстват своите сетива и умения в различни области на познанието. Това е много различно от традиционното образование, където често се използват работни листове и учебници.

Предимството на ученето чрез ангажиране на сетивата и активни преживявания е, че активира детската памет, критичното мислене и умения за решаване на проблеми. Освен оригиналните Монтесори материали по учебните предмети, при този вид образование ще намерите и множество материали, подготвени от учителя спрямо нуждите и интересите на децата – така успява да ги подкрепи в индивидуалния подход.

В традиционно образование често учителят е в центъра на преподаването, а децата са пасивни слушатели. Montessori учителят използва друга методика по време на образованието – той е подкрепящ и ключов елемент, вместо водещ. Той е там да дава насоки на детето при нужда и да подпомага неговата самостоятелност. Мъниците учат и от своите приятели в класната стая, както и от самата среда, която е поддържана и подготвена с мисъл от учителя. Когато той е част от този вид обучителна среда, заема няколко различни роли:

1. 1

   Наблюдател – използва наблюдението, за да разбере какви умения има едно дете, какви неща и теми са му интересни, в какви посоки има нужда от подкрепа и как се развива холистично (т. е. във всякакви области на развитие).

2. 2

   Поддържащ елемент - от наблюденията учителят успява да разбере как трябва да подготви класната стая за обучение на учениците си – според нуждите и интересите на децата.

3. 3

   Подкрепа – при нужда, без да се намесва излишно. Там е, когато учениците му се затрудняват по време на обучението, но се оттегля, когато присъствието му вече не е нужно. Много е деликатен балансът между това да подкрепяш и това да правиш нещата вместо детето – често без да разберем има моменти, когато прекаляваме с помощта.

4. 4

   Посредник – вместо да инструктира децата, Montessori учителят е по-скоро като посредник между детето и средата, както и другите деца около него. Учителят може да показва на детето какво има в средата, как да работи с материалите, които има, както и да събира детето да работи с други деца при нужда.

5. 5

   Ролеви модел – много е важно да не забравим, че учителят е постоянен личен пример за децата около него: вербално и невербално, всяко поведение се усеща и се попива от учениците му. Децата събират от нас нашите реакции и поведения и ги имитират като начин на проучване на социално-приемливи поведения. Не бива да забравяме, че дори най-малките попиват всякакви детайли от нас.

Много компоненти формират един Монтесори учител, който може отстрани да изглежда все едно не прави нещо много “активно”, но всъщност истинският успех на този метод на обучение е “... да може да казва, че “Сега децата работят все едно не съществувам” – Мария Монтесори.

Благодарение на подготвената среда и специалните материали, Монтесори методиката позволява на децата да бъдат активни ученици. Водят и контролират своето учене с подкрепа от учителите им. Учат със своите ръце и сетива, което помага при възприемане на информация в мозъка и е най-ефектният начин на учене още от ранните години. В традиционно образование от децата се очаква повече да слушат пасивно, отколкото активно да се включват във всички дейности.

След всичко дотук, сигурно усещате, че при този метод на обучение децата имат много свобода в сравнение с традиционните методи за образование. Това е възможно, защото за тях са очертани ясно определени граници, които създават хармония и ред за всички деца и учители. За разлика от традиционното обучение, когато малчуганите имат повече свобода, учат с истинско желание и самите те стимулират своето учене, вместо това да им бъде наложено “отгоре” от учители.

Алтернативните обучителни методи все повече се търсят като начин да подобрим образователната система, но пропастта между тях и традиционната педагогика все още е осезаема. Монтесори методът доказано създава безброи полезни комплексни умения, които подкрепят децата в тяхното учене и им остават за цял живот. Въпреки разликите с традиционната педагогика, нарастващият интерес към този подход показва промяна в нагласите на семействата и очакванията им към образователната система. Добрата новина е, че Монтесори методът може лесно да се прилага и вкъщи! Научете повече за това в статията ни за “Монтесори обучение у дома”.