Монтесори вкъщи – обучение у дома по метода Монтесори

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"За да въведете успешно Монтесори обучението вкъщи, едно от най-важните неща е да подготвите учебната среда така, че да подкрепи ранното детско развитие, като същевременно да отговаря и на методиката на работа. За щастие това може да стане бързо и лесно, стига да следвате някои основни принципи за метода на обучение у дома."

Както вече знаете, според обучението на Мария Монтесори децата през първите седем години са изключително чувствителни към реда и подредеността на средата (вижте повече във втора част на “Чувствителен период на реда”). Тя им носи предсказуемост и спокойствие, благодарение на което се чувстват уверени да научават нови неща. В следващите редове ще разберете как да пренесете това спокойствие и вкъщи според принципите на метода, така че обучението на детето да е максимално пълноценно, като работи концентрирано с интересни и полезни занимания.

Според метода на обучение всичко си има много ясна система за подреждане – отделните предмети са обособени в кошничка, табличка или друга подобна смислова граница, която го отделя като едно цяло (още повече, когато е с повече части). Ако книжките вкъщи са наредени с лицевата част напред в библиотечка, детето няма как да сбърка къде да ги прибере и няма да ги захвърли на масата или на земята, защото е очевидно къде седят. Или дори да го направи, с много малко напътствия ще се ориентира. Ето още идеи за подреждане вкъщи, така че да подпомогнат обучението на детето у дома:

• подредете играчките у дома на достъпно за детето място, така че да може само̀ да ги взима и прибира – така подкрепяте и неговата самостоятелност и желание да помага;
• подберете малко на брой интересни играчки (материали за обучение), които развиват различни знания и умения – всички останали приберете на недостъпно място вкъщи;
• можете да групирате играчките у дома по цвят, форма, големина или друго смислово разделение – както е в Монтесори програмата: кът за творчество и ролеви игри/езикови занимания/математика и др.;
• периодично сменяйте играчките вкъщи, когато усетите, че интересът към тях е отшумял (т. нар. ротация) – как да подберете играчките на детето у дома за пълноценно обучение и какво да правите, когато сте заринати с играчки, вижте по-надолу в статията;

• организирайте играчките у дома в табли, кошнички и кутии – според обучението на метода бурканите с упражнение за отваряне на капачки са в кошница, купичките за пресипване с лъжица са в обща табла и т. н. Други идеи за подреждане у дома, с които подпомагаме социалните умения, като елегантно приучваме как трябва да се подреди масата, са подложка с очертани места за приборите и посудата. Ето още една красива и семпла детска стая според метода с ниски рафтове, достъпни по всяко време за детето, върху които предварително са подредени подбрани материали за обучение и играчки, готови за работа.

Всички тези насоки от Монтесори метода на обучение ще помогнат на детето ви не само лесно да се ориентира в средата у дома, но да се чувства комфортно и готово да научава нови неща вкъщи. Така то ще заобича реда, а в последствие ще съумява да подреди мислите, чувствата и емоциите си безпроблемно. Според метода особено важно е да се чувства спокойно в ранното детство, когато е истински незряло и неуравновесено, а именно предсказуемостта и спокойствието водят до изграждането на доверие у хората.

Колкото и добре да е организирана средата у дома, това не винаги е достатъчно, за да започне детето да подрежда. Какво да направим тогава?

Създайте правила за игра вкъщи – най-лесно е, когато има ясен регламент. Новата играчка се взима само след като сме прибрали предишната. В синхрон с метода, може да се даде избор на детето, ако то не желае само̀ да си прибере играчките – предлага му се помощ (“Искаш ли да ти помогна?”). В този случай внимавайте да не започнете да прибирате всичко вкъщи вместо него :)

Запомнете максимата: активни играчки – пасивни деца, и обратно: пасивни играчки – активни деца. Избирайте такива играчки у дома, които изискват от детето активно да ги обследва и да манипулира с тях. Те са за предпочитане пред светещи, писукащи, с дистанционно и действащи на принципа да забавляват с натискане на 1 копче. Както вече знаете от предходните статии за метода, през първите 7 години детето е в чувствителния период на движението и всяко ново такова активира мозъчни клетки, които иначе биха били "изхвърлени". Старайте се да предлагате играчки, подтикващи към повече действие.

За бебенцата са подходящи дървени дискове, които влизат един в друг, или кутия с топче, което се пуска отгоре и излиза от друга страна.

Може да изглежда скучно за нас, но за детето е изключително полезно. Първото упражнение развива лява и дясна половина на мозъка, а второто следва принципа за постоянство на предметите.

Запомнете, че активните играчки често свръхстимулират децата и ги приучват, че с минимални усилия те могат да получат максимално забавление. Понеже най-малките нямат база за сравнение, това им създава нереалистични представи за начина, по който функционира светът. За съжаление, пътят от активни играчки към екрани е много хлъзгав, а последиците от него понякога са необратими. Повече за екраните и тяхното въздействие върху детския мозък вижте по-надолу в статията при раздела “С или без телефон”.

В Монтесори обучението се следват няколко принципа в подбора на играчките (т. нар. материали), които може да приложите и вкъщи:

• акцентират върху едно основно умение – за да се елиминират всякакви разсейващи фактори, които да "замърсят" основната ни цел в обучението. Това наподобява принципа на учене, според който се играят хора̀: първо без музика се заучават изолирано отделните стъпки, а след това постепенно се свързват, докато накрая подхванем цялото хоро с музика. По същия начин, ако искаме децата да научат цветовете, не се впускаме в обяснения за форми или животни, а първо само показваме и назоваваме 3 цвята. След това може да търсим предмети в стаята вкъщи със същите цветове и едва по-нататък се учат нюансите на конкретния цвят;
• играчките тип “5 в 1” не са по метода Монтесори – това може да е кула от кубчета, на която са нарисувани числа, животни, сезони, букви, Космос и прочее. Дори да е “кръстена” Монтесори, вие вече ще знаете, че не отговаря на истинския метод на обучение. Вместо това потърсете една красива едноцветна кула, с която детето да се учи “на око” да определя размери (както е емблематичната Монтесори Розова кула);
• следващ принцип е да са изработени от естествени материали – дърво, плат, метал и др. Изчистеният дизайн е също ключов фактор в обучението, защото така детето няма да измести фокуса си от основното умение, върху което е зададено да се упражнява. Както споменахме по-горе, ако искаме то да се научи да подрежда кула от кубчета с различен размер (т. нар. визуална дискриминация на размери), избираме кубчета в един и същ цвят, изчистени от декорации и други шарени елементи (както е Розовата кула). Така няма да се чудим кое по-напред да обясним и как да върнем вниманието на детето към първоначалната дейност.

С други думи, не е достатъчно една играчка да е дървена, за да се зачисли към метода Монтесори. Истинските такива играчки следват принципите на обучение с (1) фокус върху едно основно умение, (2) красив и семпъл дизайн, (3) изработени от естествени материали.

Какво да правим, когато сме заринати с играчки у дома? В Монтесори метода се следва принципът "less is more", или колкото по-малко играчки, толкова по-концентрирано и пълноценно е обучението с тях, стига да са съобразени с интересите и възможностите на детето. С други думи, подберете малко на брой играчки у дома, които да подредите на достъпни за детето места, а останалите приберете в кутии по шкафовете.

След 1-2 седмици или месец направете размяна – т. нар. ротация на играчките, като извадите нови и приберете останалите. Това дава възможност на децата за пълноценно обучение, като преоткрият познати играчки. Особено бебенцата, които за 1-2 седмици вече са придобили много нови умения, ще могат да ги използват по съвсем нов и вълнуващ за тях начин.

Какво е добре да знаем за екранното време и как то влияе на детския мозък? Важен факт е, че възрастните можем правим разлика между интерактивния и реалния свят, който в сравнение с първия е много по-пасивен, но за децата това е първият досег със света. За тях е много по-забавно свръхстимулирането, но все пак трябва да се научат да разпознават кое е реалното и в кой свят ще живеят.

Ако искаме един ден нашето дете да може само̀ да седне да си пише домашните у дома, да се концентрира в час, да работи по курсови проекти или да е на ръководна длъжност, то това ще изисква много сериозна концентрация и самодисциплина. Моментът е подходящ да си зададете въпроса дали всичките светещи, писукащи, пеещи, подскачащи и със сменящи се картинки играчки вкъщи приучват на концентрация? Или пък пристрастяващият им ефект изгражда самодисциплина?

Знам, екраните много улесняват гледането на детенцето у дома, но помислете за след 10 години, за след 20, та дори и след 30 години – при тези, които са "закърмени" с телефони, последствията се виждат още след 1-2 години. Децата, израснали пред екрана, стават много по-раздразнителни, хаотични, не могат да се концентрират, не могат да си задържат вниманието, проговарят по-късно и по-трудно, затрудняват се в общуването, започват да им лепят етикети, че са хиперактивни, с дефицит на вниманието или дори аутисти.

Това не е случайно, а се дължи на свръхстимулацията, която са получили от видеата и филмчетата у дома, независимо колко образователни са били. И ако това все още не ви се струва достатъчно убедително – знаете ли, че според последни проучвания, както в България, така и в световен мащаб, системното излагане на екрани при децата може да доведе до трайни и необратими промени в мозъка? Трайни и необратими, които връщат развитието на децата с 2-3 до 5 години назад? Познавате ли деца, които са на 10 години, а с поведение на 7-8-годишни? Или пристрастени геймъри?

Друг проблем е, че по време на видеоигрите тялото ни изпада в състояние на стрес – сърцебиене, изпотяване, напрежение, адреналин. Няма лошо, ако е за няколко минути, но дали е полезно, ако е часове наред, всеки ден?

Имайте предвид, че през първите 7 години нервната система на децата е още много незряла и за да "понесе" тази свръхстимулация, мозъкът задейства компенсаторен механизъм, който произвежда повече бяло мозъчно вещество, а всички знаем, че сивото отговаря за мисленето. В черепа обаче мястото чисто физически е ограничено.

С други думи, само този аспект може да има своите последствия – и да, има деца, при които видимо не се забелязва някаква съществена промяна, но тези процеси са се случили и е възможно, без да искате, да сте осакатили едно талантливо дете до средностатистическо дете. Нима тези "откраднати" минути за нас у дома си заслужават тази жестока цена от детето ни за цял живот?

Разбира се, това не означава никога в живота си да не вижда екран. Дозата прави и лекарството, и отровата. Има стандарти спрямо възрастта на детето за екранното време, както и препоръки как то да бъде пълноценно. Според американската педиатрична организация, децата до 2 години не бива изобщо да бъдат излагани на екрани (освен за видео разговори с роднини), а според експертите в България – до 3 години. Тоест в първите 3 години всяка минутка екрани е извън нормата. От 3 до 7 години препоръчват до 30 минути на ден, по време на които възрастният да обсъжда с детето нещата, които гледат вкъщи.

Ако детето ви е на 2 или 3 години и се колебаете дали да му пускате вече филмчета у дома, критерият е дали е проговорило детето. Ако не говори, то отложете този момент, защото детето ви има нужда от реално двупосочно общуване, за да проговори, вместо виртуално еднопосочно гледане, било то и на най-образователното клипче. Повече за проговарянето вижте в “Чувствителния период на езика”.

Идеи за полезни и забавни упражнения, с които да подкрепите обучението и развитието на своето дете у дома, може да намерите в следващата ни статия "забавни и полезни по метода Монтесори”.