Ролята на бащата в израстването на момичетата

”Родителство с обич и граници” + 30 дни MontiWay Premium

• Родителски грешки и техните решения
• Чеклисти и упражнения за спокойни дни у дома
• Стратегии за граници без наказание и крясъци
• Реални примери от практиката
• Родителска общност с експерти

Книгата + подарък тук

Книгата + подарък тук

Автор:

Николета Станева

„Във взаимоотношенията с бащата момичето започва да изгражда ранно усещане за самочувствие и как изглежда уважението в една връзка.“

Още в ранните години момичето започва да изгражда усещане за себе си в отношенията. Във връзката с бащата то постепенно оформя част от това усещане – не като идея, а като преживяване в начина, по който е виждано, чувано и приемано.

Това не се случва чрез специални разговори или „важни уроци“, а в ежедневието. Когато дъщерята говори на баща си и той наистина я слуша. Когато търси внимание и той откликва, без да я отпраща веднага с „остави тези глупости“. Когато отделя малко пълноценно време за нея дори когато е много зает. В тези малки моменти момичето постепенно изгражда усещане доколко може да разчита на него и дали има място във връзката с него.

Начинът, по който бащата откликва на емоциите на своята дъщеря, също има значение. Малките момичета често изразяват преживяванията си директно – разочарование, обида, радост, въодушевление. Когато той не бърза да прекъсне споделянето с „е, голяма работа“ или да го поправи, а остава до нея и го приема спокойно, тя постепенно започва да преживява, че емоциите ѝ не са проблем и не водят до отдръпване. Това не означава, че бащата трябва да реагира по точно определен начин или „идеално“, а че остава свързан с дъщеря си дори когато ѝ е трудно.

С времето начинът, по който бащата обръща внимание, също започва да се отразява. Когато вниманието не идва само в моменти на успех или „добро държание“, а и в обикновеното ежедневие – когато играе с нея, когато просто са заедно, дъщерята започва да усеща, че връзката не трябва да се заслужава. Това е малка, но важна разлика, която по-късно има значение за това как тя влиза във взаимоотношения и какво приема за нормално в тях.

Границите също се преживяват по особен начин във връзката с бащата. Когато той уважава нейното „не“ – изчаква, не настоява, не се подиграва, дъщерята започва да усеща, че има право на лични граници. А когато в същото време бащата поставя ясни рамки, тя постепенно разбира, че близостта също може да има граници. Именно тук започва да се оформя едно по-дълбоко усещане – че можеш да бъдеш близък с някого, без да губиш себе си.

Начинът, по който бащата се отнася към майката и към жените като цяло, също е от значение. Момичето не го възприема като разговори, а като нещо, което усеща със сетивата си – в тона, в уважението, в начина, по който се решават ежедневните спорове. От тези повтарящи се ситуации то постепенно започва да изгражда първите си очаквания за това как изглежда една връзка и какво място има в нея.

Това не означава, че бащата определя бъдещите отношения на дъщеря си. Но той е една от първите фигури, чрез които тя започва да изгражда ориентир за това какво е приемливо, какво е уважително и как може да изглежда близостта.

Ролята на бащата не е да бъде перфектен, а да бъде достатъчно осъзнат, внимателен и откликващ. Защото в тази връзка момичето изгражда нещо, което остава дълго след детството – усещането, че може да бъде себе си, без да се опитва да бъде „добра“, за да бъде обичана.

С екипа на MontiWay ви каним да продължите да изследвате темата, като участвате активно в общността от родители и експерти, която може да откриете в мобилното приложение. Имате възможност да задавате своите въпроси, на които ще получите бързи и практични отговори от специалисти в областта на детското развитие. Свързани с темата за ролята на бащата са например дискусиите в секциите „Аз като родител“, „Поведение и граници“ и други.