Сънят при децата от 1 до 7 години - колко, кога и как
Категория:Умения
/
Време за четене:10 мин.
Сподели:
Вашият Монтесори помощник у дома
Образователни игри
Съвети от Експерти
Видео курсове
Обучителни планове
Родителска общност
Вашият Монтесори помощник у дома
Образователни игри
Съвети от Експерти
Видео курсове
Обучителни планове
Родителска общност
"Сънят не се оправя за една вечер - но може да се подобри значително с реалистични очаквания за възрастта и устойчив дневен режим."
Когато детето спи зле, вкъщи никой не спи. И първият въпрос на всеки изтощен родител е най-логичният: нормално ли е това - колко сън всъщност му трябва, редно ли е още да спи следобед, защо вечер е най-превъзбудено точно когато трябва да е най-уморено?
Събрали сме отговорите в един справочник: нормите по възраст (по официалните препоръки на Американската академия по медицина на съня), кога и как отпада дневният сън, как се познава преумората и кой е ключът спокойната нощ.
Колко сън е нужен на детето по възраст?
Дете на 1-2 години има нужда от 11-14 часа сън в денонощие, на 3-5 години - от 10-13 часа, а на 6-7 години - от 9-12 часа. В тези часове влиза и дневният сън. Границите са широки, защото децата са различни - колко сън е нужен за твоето дете се познава по това как функционира денем.
| Възраст | Сън в денонощие | Дневен сън | Типично |
|---|---|---|---|
| 1-2 г. | 11-14 часа | Да, включен | 1 следобедна дрямка (преходът от 2 към 1 е около 12-18 м.) |
| 3-5 г. | 10-13 часа | Да, включен - докато има нужда | Дрямката постепенно отпада; при много деца си отива между 3 и 5 г. |
| 6-7 г. | 9-12 часа | Обикновено не | Целият сън е нощен; ранното ставане за училище го прави по-ценен |
Числата са от консенсусните препоръки на Американската академия по медицина на съня (AASM), приети и от Американската академия по педиатрия. За да се ориентираш, трябва да гледаш часовете за денонощие, не само нощния сън. Например, дете на 4 г., което спи 2 часа следобед, едва ли ще спи 12 часа през нощта - сметката просто не излиза. Затова “проблемът с късното заспиване” понякога е чиста аритметика.
Кога отпада дневният сън?
Когато детето започне системно да показва, че не му е нужен. Сигналите са: следобедното заспиване става твърде трудно, спи по 20 минути вместо час и половина, или дрямката е лесна, но вечерното заспиване се измества към 22:00 и по-късно. Последното е най-честият случай между 3 и 5 г.: детето спи добре по обед - и затова не може да заспи вечер.
Преходът не става за един ден. Седмици наред детето ту има нужда от обедния сън, ту няма. Работещата схема за този период: дрямка през ден според умората, а в дните без следобедна почивка - „тихо време“ (книжки в леглото, без задължение за сън) и по-ранно лягане вечерта.
Логиката подсказва, че по-умореното дете заспива по-лесно. При малките деца е обратното - и това е може би най-полезното нещо в тази статия. Пропуснатият момент на умора отключва стресова реакция: тялото се залива с кортизол, детето става по-бурно, по- “разлигавено”, по-непослушно - изглежда сякаш никога няма да засп и точно когато е преуморено. А преумореното дете заспива по-трудно, буди се по-често и става по-рано.
Късните сигнали на умората са: търкане на очи, прозяване, дърпане на ухото, разсеян поглед, внезапна непохватност, прилепчивост към вас, нервност, силни емоции. Появят ли се - времето за лягане е сега, не след приказката или банята. Затова и вечерната рутина работи: тя компресира всичко задължително преди прозореца на заспиване, а не след него.
Рути ната е пръв приятел на съня
Мария Монтесори описва през първите 7 години чувствителен период на реда - подредеността във времето, в пространството и в отношенията дава на детето предвидимост, а предвидимостта - спокойствие. Когато детето има утвърдена вечерна рутина, организмът му подсъзнателно се настройва за почивката, а нервната му система се уравновесява.
Как изглежда това на практика: първо, въвеждане на час за лягане, който не варира с повече от 30 мин. - и уикендите. Второ, последният час преди сън да протича по сходен начин всяка вечер: например, вечеря-къпане-приказка-сън.
Честите проблеми - накратко
- Отказва да си ляга, преговаря, става по 10 пъти - почти никога не е пряко свързано с това дали му се спи: детето или иска контрол, или преходът от игра към съня е твърде рязък. Дай му избор за малките неща (коя пижама, коя приказка), предупреди преди края на играта и се придържай възможно най-много към вечерния час и рутина;
- Буди се нощем и идва при вас - кратките събуждания между циклите на съня са нормални; въпросът е какво се случва, когато се разбуди. Решението не е едно - важното е правилото да е ясно и еднакво всяка нощ. Ако искаш детето да остава в своето легло: връщай го спокойно, по възможност без светкане на лампи и с минимум говорене, всеки път по същия начин. Ако нямаш против да се гушка при теб нощем: направи го открито като правило, а не изключение. У нас например важи "всеки заспива в своето легло, но през нощта може да се премести" - децата заспиват самостоятелно, а ако имат нужда от гушкане - може да дойдат при нас. Проблемът става, когато има колебливо правило - "днес може, утре не" подканва за преговори всяка нощ;
- Не може да заспи без теб - ако детето има силна асоциация за сън с теб, започни да го приучваш постепенно на самостоятелно заспиване - като обличането: оттегляй се на стъпки (до леглото → до вратата → "ще те проверя след 5 минути") и спазвай обещанията си - ти учат детето, че мама е наблизо, дори да не я вижда.
Кога да говориш с педиатър
Ако детето хърка всяка нощ, диша основно през устата, прави паузи в дишането, има системна дневна сънливост въпреки достатъчно часове сън или системно спи под долната граница за възрастта - си заслужава да се консултирате с проследяващия педиатър.
Имаш въпрос за детето си?Обсъди го с Мила.
Не всяка ситуация има универсално решение. Получаваш професионална насока, съобразена с възрастта, развитието и конкретния казус на твоето дете.
Мила Томова-Прусийска - експерт по детско развитие и Монтесори педагог.
Запази консултация