Как движението прави
децата ни по-умни
(чувствителен период за движение)

Чувствителният период на движението е един от любимите ми, защото често не си даваме сметка движението колко е ключово за скока в развитието на децата – в буквален и преносен смисъл.

Чувствителният период на движението започва още от преди да се родим – в утробата на майката, когато детето започва да се върти и рита, и продължава през целия период на първите седем години. Това е и причината децата да не могат да стоят на едно място – което е прекрасно (и по-надолу ще разберете защо). Даже е притеснително, ако детенце в периода на първите 7 години системно стои мирно и кротко на едно място и само гледа, без да помръдва – това е червена лампичка и е добре да се провери каква е причината за това.

Съществуват 2 вида движение или по-точно казано, 2 вида моторика – обща (или "груба") и фина моторика.

Общата или грубата моторика – както се подразбира от наименованието – са по-грубите движения на торса и крайниците, а китката и пръстите спадат към фината моторика.

Движението е един от първите видове контрол, който децата успяват да придобият – контролът върху тялото си, върху себе си – могат да направят това, което си помислят – искам да стигна до играчката, мога да се присегна; искам сляза от стола, мога да го направя, без да падна; искам да се облека, мога да си закопчая копчетата... Това дава една първоначална доза увереност, която колкото повече движения усъвършенстват, толкова повече кураж им дава да опитват нови неща.

Голяма част от движенията изискват подреденост в мислите (което се преплита с чувствителния период на реда ) – иначе казано, да запомниш кое след кое следва – връзването на обувки, миенето на ръцете, карането на колело, изписването на букви и т. н. Тези движения по-нататък стават несъзнателни, но в началото, докато се автоматизират, изискват много усилия, концентрация и повторения. Както един млад шофьор трябва да кара усърдно и да повтаря много, много действия, за да бетонира невронните връзки и активира мускулната си памет, така и децата имат нужда от множество упражнения, за да се усъвършенстват. Това е и причината да “не ги свърта” на едно място и да повтарят едно и също действие сякаш до безкрай - защото трябва да научат толкова много за толкова кратко време. Представете си скока в развитието на едно бебе и дете на 3 г. - или на 6 г. - особено в аспекта на движението и мобилността. Вие за същото време сигурно сте малко или много “същите”, докато за децата това е половин живот време, в който са станали от безпомощни до малки “човечета”.

Важно е да запомните, че първо се развива общата моторика, а след това чак се усъвършенства изяществото на движенията, т. е. фината моторика. Това е причината, например, децата в началото да стискат лъжицата/четката/молива с цяла длан и чак в последствие с 3 пръста. А в случаите, когато по-голямо детенце (напр. на 4 г.) все още хваща с цяла ръка лъжицата или молива, то много често също ще забележите как вероятно, когато ходи, леко се клатушка, върви по-тромаво, побутва предметите, като минава, по-трудно му е да се облича и т. н. С други думи има нужда да се направи “стъпка назад” и да се подкрепи общата моторика.

Запомнете и още нещо много ключово – ако искате детето Ви да стане по-сръчно, т. е. по-прецизно във фината моторика, то първо трябва да му помогнете да овладее общата моторика. Т. е. да усвои баланса, координацията, проприоцепцията, да пълзи, да тича, да подскача на 2 крака, на 1 крак, да се катери и пр. Защото няма как да очакваме от детето да пише или рисува добре, ако все още не усеща себе си добре в пространството, например. Все едно да ни учат да караме тир, докато сме още неуверени в карането на кола. Съществува и доказана зависимост между центъра за движение в мозъка и центъра на говоренето – и много често в практиката си на Монтесори педагози наблюдаваме как, ако движенията са по-тромави, то и говорът изостава. Тоест усъвършенстването на общата и – в последствие – фината моторика, подпомага дори проговарянето при децата. Същото важи и за по-висшите корови функции – ако искаме, да речем, детето да научи числата и буквите, първо трябва да го научим да се облича и обслужва само̀, тоест по-базовите умения преди по-сложните концепции. Защото хармоничността на движенията води и до хармоничност и подреденост на мисълта. И колкото повече неща умеем, толкова по-уверени сме, че ще се справим.

Отварям една скоба за катеренето. Колко от Вас се чувстват не много координирани? Удряте ли се често в ръбове? Изпускате ли някакви неща? Или имате някой познат, който да го прави? Ако, разбира се, изключим някаква физиологична причина, то най-вероятно, като се върнете назад в детството си, ще си дадете сметка, че не сте се катерили или вероятно не сте пълзяли.

Катеренето прави няколко превъзходни неща с мозъка на детето:

• Едното е трениране на математическия ум, като се опитва да планира действията си (напр. кой крак къде да сложи);
• Да има добро усещане на себе си в пространството, за да прецени къде е подходящо да се хване;
• Умение да пази баланс;
• Преценяване на разстоянията "на око";
• Координация око-ръка (и око-крак :) );
• Да съобрази кой клон може да го издържи...
  

...и още много други умения, трениращи освен изброените дотук, също и концентрация, памет, лява и дясна половина на тялото и др.

Катеренето е нещо като фитнес както за тялото, така и за ума и е прекрасен начин за едновременно усъвършенстване на множество умения на детето. С други думи – не просто е добре да насърчим детето си да се катери, ами още по-хубаво ще е и ние да се покатерим с него – за тренировка :)

Мария Монтесори обръща специално внимание на ръката. Според нея усъвършенстването на движенията на ръката отличава човешкия вид от всички останали видове на планетата. Ръката ни служи за проекция на ума – ние можем да материализираме и увековечим своите мисли и идеи чрез писане, творчество, архитектура и т. н., само и единствено благодарение на способността да владеем своите ръце. Защото и мечката е живяла в пещери, обаче в нито една меча пещера няма да видите авторски рисунки. Сигурно ще кажете – “Тя не е можела да държи камък, с който да рисува”. Да, но е можела да си отпечата лапата на входа, например, но не го е направила. Това се дължи на редица неща, едно от които е липсата на тези чувствителни периоди и липсата на вътрешна нужда да усъвършенства фината си моторика.

Спомнете си вашето дете като новородено бебе и сравнете със сега - забележете какъв огромен скок има в движенията, които е усвоило. Замислете се това колко невронни връзки е създало или по-точно активирало и те не са били изхвърлени, защото всеки човек в началото се ражда с много нервни клетки, които ако не се активират в първите месеци, биват "услужливо" отстранени като ненужни. Затова нашата цел е да активираме колкото се може повече неврони и това става с колкото се може повече движения и умения успеем да помогнем на детето да усвои. А колкото повече невронни връзки има активирани, толкова повече взаимовръзки ще може да се образуват по-нататък.

С други думи, колкото по-сръчни са децата през първите 7 години, толкова по-забележителен напредък ще наблюдаваме във всички останали сфери на развитие – а кой не иска това за детето си :)

• Така да подредим средата, че детето да може да се движи безопасно в нея и свободно да я обследва (вместо да е със стриктен надзор на всяка крачка) - ниски и достъпни рафтчета, детски размер масички и столчета и пр.;
• Да организираме средата така, че тя да предлага разнообразни двигателни стимули / игри (катерене, пълзене, възможност за игра както на маса, така и на земята, игри, изискващи работа с ръцете като пластилин, лего, кинетичен пясък и др.);
• Съобразяваме средата спрямо детето (пр. с безопасни играчки, подходящи и надграждащи уменията за възрастта му);
• Насърчаваме към движение - напр. да излизаме пеша, вместо с количка, да ходим на детски площадки, вместо на кафе и др. (особено ако наблюдаваме такава нужда у детето – напр. да не го “свърта” на едно място :) );
• Да забравим за телефоните / таблетите / телевизора - защото те “хипнотизират” децата и подтискат порива за движение, който обаче след това “избива” в друга посока - като нервност, сприхавост, скачане от една дейност на друга и пр.
  

За повече идеи и конкретни игри за усъвършенстване на общата и фината моторика, разгледайте нашата колекция от Монтесори упражнения за вкъщи.