7 начина да мотивираме детето да учи

Автор:

Мила Томова-Прусийска

“В Монтесори метода липсват класическите начини за стимулиране към учене – няма нито наказания, нито награди, и въпреки това децата са дисциплинирани, уважителни и мотивирани да учат.“

В истинската Монтесори среда липсват класическите начини за стимулиране към учене – няма да видите нито наказания, нито награди, и въпреки това децата са дисциплинирани, уважителни и мотивирани да учат. Как е възможно това?

В статията “Последствия и наказания” говорихме много за белезите от наказанията и възпитателната сила на последствията. Какво обаче можем да кажем за наградите?

Всички сме виждали чудодейната сила на наградата и знаем колко ефективна е тя, за да поощрим желаното поведение у децата. Но дали не им правим мечешка услуга? Ако например, даваме на детето шоколад всеки път, когато си подреди стаята, то дали в деня, когато спре да получава шоколад, ще продължи да я подрежда? Едва ли.

Защо се получава така? – Защото мотивацията да подреди стаята се крепи върху обещанието, че ще получи шоколад – тоест върху външен стимул. Липсва ли наградата, мотивацията изчезва и желаното от нас действие се прекратява. Нещо повече – в даден момент стандартната награда губи своята мотивираща сила и за да накараме детето да извърши същото действие, се налага периодично да увеличаваме наградата – от шоколад, на играчка, на 20 лв. за всяка шестица, на нов телефон и така до без край.

Как тогава да не го научим грешно? Как да стимулираме детето да си научи уроците / да си подрежда стаята / да си пише домашните или нещо друго, което на нас ни се иска, пък на него – не съвсем?

• С наказания? – Би могло, но както разбрахме от статията за последствията и наказанията, (1) може сериозно да навредим на самооценката му, (2) има опасност да го приучим, че за да получи желано нещо, трябва да сплашва, (3) може да свикне да бъде мачкано и (4) гарантирано няма да повярва, че това е за негово добро, колкото и да го увещаваме в същото;
• С награди? – Да, вероятно също ще проработи, но само докато има обещаната награда – след което всичко се връща постарому (ако не и в по-голяма крайност), и отново липсва убедеността, че това е правилно. Да не говорим, че така може да се приучи да получава за всичко разменна монета, с което рискуваме да се опорочат всякакви автентични взаимоотношения, както и трудно ще инвестира време и усилия в нещо, за което няма веднага да получи облага.

Въпросът ни е грешно зададен – вместо да се чудим как да го мотивираме да учи или да си подреди стаята, то трябва да се запитаме как да го възпитаме така, че да му "идва отвътре". С други думи, да създадем предпоставки за вътрешна мотивация, за да сме спокойни, че и без нас ще го прави.

Всички знаем, че когато правим нещо с удоволствие, което ни носи вътрешно удовлетворение, ние сме щастливи. Както е казал Конфуций: "Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш." Представете си, че можете да възпитате това във Вашето дете! Как? Като посеете семенцата на вътрешната мотивация.

Според принципите на Мария Монтесори ученето и вътрешна мотивация се възпитават с постоянство и няколко лесни, но много важни стъпки:

1. 1

   Насърчавайте детето да работи за самото действие, а не за неговия резултат – напр. "Каква висока кула си построил! Дали можеш да я направиш пак?" или го провокирайте да разкаже какво е направило: "Какво си построил? Кой ще живее в този замък?...".

2. 2

   Помогнете му да надгради резултатите – напр. "Следващия път може да опиташ да построиш още по-висока кула".
   

3. 3

   Обърнете внимание на аспектите, с които се е справило – напр. "Много ми харесва как си подредил тези 2 кубчета – първо голямото, после малкото. Може да опиташ и останалите така да ги наредиш".

4. 4

   Не го поправяйте постоянно – често пъти децата са наясно, че не са се справили съвсем добре, обаче на никого не му е приятно да чува, че е сбъркал. И ако им изтъкваме грешките, рискуваме да започнат да се страхуват да опитват нови неща.

5. 5

   Покажете им къде са се справили добре – начин да преодолеем страха от грешката е като им покажем онова нещо от цялото, където са се справили, и ги насърчим да опитат пак. Така например, когато детенце на около 3 години ми покаже откровено надрасканата си картинка за оцветяване, аз се опитвам да намеря единствения пиксел, където е останало в очертанията, и му казвам "Ето тук много ми харесва колко добре си останал в очертанията и какъв хубав и плътен цвят си направил. Може да опиташ да оцветиш и останалото така." Честно казано рядко детето оправя конкретната рисунка, но винаги се старае повече при следващите.

6. 6

   Подкрепете чувствителния период, в който се намира (на реда, на социалните умения, на движение, на езика, на малките детайли, на петте сетива) – повече за чувствителните периоди в теорията на метода Монтесори, по време на които децата лесно и бързо учат нови неща, можете да научите в раздела за чувствителните периоди.

7. 7

   Забравете за "браво" – колкото и шокиращо да звучи, "браво"-то е вид външен стимул, който кара децата да извършват конкретно действие само за да получат чуждото одобрение.

Защо да избягваме "браво" и неговите еквиваленти?

Когато за всяко нещо чува "браво", детето остава със залъганото очакване, че всеки ще го “тупа по рамото” за най-дребното нещо. Спомнете си кога за последно Вас някой ви потупа по рамото или Ви каза "браво". Светът далеч не е толкова щедър на похвали и сблъскването с тази реалност може да подейства адски демотивиращо и разочароващо за детето – било то и с най-добри намерения от наша страна.

Нещо повече – приучили го веднъж да чува "браво", рискуваме детето да започне да търси одобрението от другите, вместо да се осланя на своята преценка. Да, до един момент това одобрение ще идва от нас, родителите, но много скоро, когато тръгне на училище, приятелите му ще ни изместят и ние няма как да сме сигурни в каква среда ще попадне и чие одобрение ще търси.

В същото време, мотивацията на детето започва да се корени в “браво”-то, което ще получи, т. е. става външна мотивация. Много скоро похвалата ни няма да е достатъчен външен стимул и ще се завърти спиралата на материалните награди и облаги, за които споменахме в началото и които трябва постоянно да нарастват, за да се мотивира детето да свърши нещо.

Ако искаме детето да работи усърдно, въпреки изкушенията – да си пише домашните, докато другите играят навън, да учи съвестно за изпити, да подготви трудния проект, да достигне върховете, които си е поставило... Това става истински само и единствено чрез вътрешна мотивация.

След прочетеното дотук, вероятно ще си кажете – "Добре, де, не трябва казвам "браво", не трябва да го награждавам, какво да правя тогава, че да стимулирам детето си, когато се е справило?"

С други думи – Как трябва да поощрим усилията на детето, така че да подкрепим неговата вътрешна мотивация и самостоятелност?

• Опишете какво точно искате да похвалите. Сама по себе си, думата "браво" е празна от съдържание. Затова, дайте му критериите, по които после детето само̀ да се ориентира дали се е справило (а не да търси външна оценка) – напр. "Облече се съвсем сам! Виж как картинката на блузата е отпред, а етикетът е отзад – точно както трябва".
• Споделете как се чувствате от неговия успех – т. е. вашата радост: "Колко се радвам, че се облече съвсем сам!".
• Покажете на детето, че виждате и оценявате усилията му: "Забелязах колко старателно пъхаше ръце в ръкавите, така че картинката да е отпред, а етикетът – отзад. Точно както трябва!".
• Попитайте детето какво мисли или чувства за работата си: напр. ако дойде и ви покаже някаква неясна за Вас рисунка – вместо да се опитате да "спасите положението", като го оприличите на нещо си, попитайте детето какво е нарисувало – може да получите чудни отговори :) Например, "Ти какво мислиш за твоята работа?" или "Охо, виждам, че си нарисувал нещо. Какво е това? Аха, а къде са краката на децата?" – така може да го насочите и към критериите, които да му помогнат следващия път да се справи по-добре.
  

Използвайте тези послания и гарантирано ще дарите детето си с критично мислене и щастлив живот, воден от вътрешна мотивация и сила.