Детето се буди нощем и идва при нас - нормално ли е (2-7 г.)?

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Ако искаш детето да остава в своето легло, първа стъпка е да го приучиш на самостоятелно заспиване."

2:14 ч. през нощта. Малки стъпки по коридора, завивката се повдига и до теб се настанява топло, полузаспало дете. За едни семейства това е най-нормалната сцена на света; други се питат дали не са „разглезили“ детето и дали това някога ще спре.

Краткият отговор е да. Сънят минава през цикли, а между циклите има кратки събуждания - при децата по-чести, отколкото при възрастните. Повечето пъти детето се обръща и заспива отново, без да помни нищо сутринта. Въпрос за решаване има едва когато то не може да заспи отново без теб - и е добре да се консултира с лекар, когато събуждането върви с хъркане или паузи в дишането.

Зад почти всяко нощно събуждане стои една от тези четири причини - и всяка има нужда от различна реакция.

1. 1

   Липсва умение за самостоятелно заспиване. Детето, което вечерта е заспало с теб до себе си, между два цикъла се събужда и търси същото условие, за да заспи пак. Представи си, че заспиваш на възглавницата си, а посред нощ се събуждаш без нея - и ти ще станеш да я търсиш. Затова дълготрайното решение изисква приучване към самостоятелно заспиване.

2. 2

   Засилено въображение. Около 3-4 г. въображението се развива бурно. Денем то има чудесна роля в игрите, но нощем може да се преобрази в страх от тъмното, сенки и чудовища. Не се опитвай да го убедиш, че „няма нищо“ - вместо това покажи съчувствие към притесненията му: “Разбирам, вечер, когато е тъмно, всичко изглежда различно”. Кажи, че леглото си е същото и на светната, и на угасена лампа. Сложи нощна лампичка, предложи да оставиш вратата открехната и да провериш дали всичко е наред под леглото.

3. 3

   Емоционален ден. Адаптация в детската градина, ново братче или сестриче, преместване, всяко хубаво или лошо, но силно преживяване. Нощем впечатленията от деня се преработват. Периодите на по-често будене обикновено съвпадат с адаптацията към промяна и отминават, когато детето я приеме.

4. 4

   Физиологична причина. Жажда, никнещи зъби, запушен нос, твърде топла стая, пълен мехур. Това са първите причини, които да провериш - преди да се задълбочиш в психология на детското развитие.

Има и още една причина, която може да се приеме като част от физиологичните: преумората. Детето, което е спало твърде малко, спи по-неспокойно, защото тялото му изсипва кортозол в големи количества. Може да провериш дали часовете съм са му достатъчни в справочника по възраст.

Каквото и правило да избереш (дали да остане да спи при теб, или не), в самия момент работят едни и същи неща за приспиването:

• Минимум светлина. Лампите остават угасени; ако трябва светлина - най-слабата възможна, за да не разбужда мозъка.
• Минимум думи. „Нощ е. Сега спим“ - с равен, тих глас. Разговорите и обясненията остават за сутринта.
• Едно и също действие всяка нощ. Връщаш го в леглото или остава при теб - реагирай по един и същ начин, всеки път.
• Без отстъпване. Всяко непредвидено угаждане в 2 ч. през нощта - нова чаша, втора лампа, преместване в детската при него - утре също ще я търси.

Съвместното спане е решение на семейството: има семейства, на които им е хубаво така, и семейства, които не могат да спят така. И двете са приемливи и въпрос на личен избор.

Ако искаш детето да спи в своето легло: връщаш го спокойно, всеки път, по същия начин - спокойно и предвидимо. Ако нямаш против да идва: направи го открито правило, а не изключение.

У нас например важи второто: „Всеки заспива в своето легло, но през нощта може да се премести“. Вечер заспиват самостоятелно, а нощното гушкане си остава, когато усетят такава нужда - и без това след някоя и друга година никой няма да идва да се гушка.

Понякога има изключения - при боледуване (за по-близко наблюдение), на почивка, при баба и дядо и пр. Но дори тези случаи са изрично уточнени.

Проблем се създава, когато няма ясен регламент - „Днес може, утре не, зависи“, преговори всяка нощ - и детето съвсем логично тества всяка вечер кое ще надделее.

Кошмарът е сън: детето се буди, помни, страхува се и търси утеха - успокояваш на момента, на сутринта можеш да поговориш с него. Нощният терор изглежда по-драматично - детето вика, понякога сяда в леглото с отворени очи - но то всъщност спи: епизодът идва най-често в първите часове след заспиването, от най-дълбокия сън. Детето не те разпознава в момента и на сутринта не помни нищо. При нощен терор остани наблизо: пази го да не се удари и изчакай епизодът да отмине от само себе си - без будене и без въпроси. Той плаши родителя повече, отколкото детето. Ако епизодите са чести, спомени ги на педиатъра при следващия преглед.

Когато фазите на често будене са в следствие на някаква промяна, обикновено изчезват, след като детето се адаптира в новата ситуация или самият момент отмине. Когато обаче липсва ясно правило и единен подход, този период може да се удължи. Постоянството обикновено дава резултат след няколко седмици, но трудно може да се постави точен диапазон.

Три сигнала заслужават преглед вместо изчакване:

• Хъркане почти всяка нощ, неспокойно дишане или паузи в дишането насън;
• Системна сънливост денем въпреки достатъчно часове сън;
• Събуждания с болки в тялото или епизоди на нощни събуждания, които зачестяват, вместо да отшумяват.

Всичко това е добре да се изговори с проследяващия педиатър за следваща насока.

Имаш въпрос за детето си?Обсъди го с Мила.

Не всяка ситуация има универсално решение. Получаваш професионална насока, съобразена с възрастта, развитието и конкретния казус на твоето дете.

Мила Томова-Прусийска - експерт по детско развитие и Монтесори педагог.

Запази консултация

Запази консултация