Как да научим детето да е уважително и да ни уважава

Книгата ”Родителство с обич и граници” + 30 дена MontiWay Premium

• Наръчник за родителството от 1 до 7 г.
• Родителски грешки и техните решения
• Стратегии за граници без наказания и крясъци
• Реални примери от дома и детската градина

Книгата + подарък тук

Книгата + подарък тук

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"В Монтесори вярваме, че уважение не е само дума, а начин на живот. Границите се пазят с любов и разбиране. Нека учим децата си да бъдат уважителни, като предоставяме ясни граници, но и демонстрираме търпение и внимание във всяко едно общение."

Едно от нещата, които веднага прави впечатление в Монтесори среда, е че децата се държат възпитано и уважително и си помагат едно на друго. По какъв начин се случва “магията” на възпитанието в уважение и какво можем да си вземем като принципи от Монтесори метода, които да прилагамe с детето си у дома, ще научим в следващите редове.

Според Мария Монтесори през първите си 7 години децата са в периода на “попиващия ум”и това е времето, в което те учат не чрез преднамерени усилия, а чрез примера и модела на поведение, който показваме. С други думи, за да научим детето да уважава нас и околните, е нужно да се стараем ние самите да подхождаме с уважение в ежедневието, включително и към него. Ето и 10 начина за възпитаване на уважително отношение у децата:

1. 1

   Уважителни ръце - бъдете внимателни и уважителни към тялото на детето и неговите граници - също както не бихте искали вас други хора да пипат или прегръщат без предупреждение;

2. 2

   Уважително слушане - давайте пространство и време на детето да се изрази и да сподели. Нашите критерии за важно и маловажно са различни от детските такива и е нужно да уважаваме техните вълнения и преживявания;

3. 3

   Уважителни думи - използвайте думите и фразите пред и към детето, които бихте искали и то да се научи да използва. Дори когато поставяте граници, бъдете строги, но уважителни към детето, както бихте говорили на колега например (повече за това научете в статията “Как да помогнем на детето да бъде по-социално (чувствителен период на социализация)”);

4. 4

   Използвайте езика на възрастните - “детският език” поощрява детето да стои в “бебешки период”, а нашата цел е да се стреми да бъде “като възрастните”;

5. 5

   Уважавайте усилията - уважавайте и поощрявайте детските усилия, дори и на този етап детето да не успява по най-добрия начин в задачата. Използвайте по-пълни и точни фрази, като “Благодаря, че върна всички книги на мястото им!” вместо по-общи такива, като “Браво!” (още идеи с какво да замените “браво”-то, вижте в статията “7 начина да мотивираме детето да учи”);

6. 6

   Уважавайте темпото на детето - до колкото е възможно, планирайте допълнително време, така че детето да може да довърши заниманията си, преди да се наложи да прекъсне;

7. 7

   Уважавайте позицията на детето - то също е член на семейството и е добре да го включвате в подходящите за неговата възраст разговори, обсъждания, вземания на решения, както и да му давате да прави избор, когато това е уместно;

8. 8

   Помолете детето за помощ и му благодарете за свършената работа - нека детето чувства радостта от споделените усилия и удовлетворението от резултата, а не да бъде мотивирано от заплаха или “подкуп”;

9. 9

   Обръщайте внимание и поощрявайте силните страни на детето - това не само го учи на уважение, но и го кара да се чувства по-уверено (повече за увереността виж в статията "Как да направим детето по-уверено");

10. 10

    Питайте, преди да вземете - как ще се почувствате, ако ваш колега дойде и вземе ламинатора, който тъкмо сте приготвили да използвате, без да каже нищо? По същия начин за детето не е приятно да му бъде взето нещо “от ръцете”, без да бъде попитано. Ако го правим, му даваме посланието, че това отношение е приемливо и няма да закъснее моментът, в който то самото ще взема, без да пита - както вкъщи, така и на детската площадка и в детската градина.

Освен че през първите си 7 години детето има “попиващ ум”, според Мария Монтесори то минава и през т.н. чувствителни периоди (повече за тях, вижте "Какво означават "чувствителните периоди" в теорията на Монтесори?"). От раждането си до около 7-годишна възраст детето е чувствително за всички стимули, свързани с езика - звуци, звукове, срички, думи, букви, изречения. От 2 до 7 г. децата се намират и в чувствителния период на социализация, през който започват да има интерес да играят с други деца и възрастни; да разбират, че околните също имат свои нужди и чувства, както и да усвояват социалните характеристики на своята култура.

Едногодишното дете може все още да не е способно да каже с точни думи какво не е наред и започва да реди нечленоразделни за нас думи или да плаче. Още в този период обаче е важно как отговаряме на неговата фрустрация - ако се стараем да сме спокойни, да уважаваме неговите предпочитания и дори да му обясняваме ситуацията, въпреки че може да не ни разбира съвсем на 1 г., то тогава посяваме в детето семенцето на уважението, проявявайки го към него.

Двегодишните деца вече започват по-ясно да изразяват своите нужди и желания. Започнете целенасочено да подавате фрази, като “благодаря”, “моля”, “заповядай”. Разбира се, използвайте ги и преди тази възраст, но детето на 2 години може вече да се опитва да ги произнася.

Децата на 3 и 4 години вече говорят с изречения и с тях можем да разиграваме различни ситуации, така че да ги учим на обноски и уважително отношение. Както споделихме в материала “Как да направим детето по-уверено” отиграването на ситуации и ролевите игри помагат на детето да стане по-уверено, упражнявайки уменията си за общуване. Използвайте също ситуациите от ежедневието и местата, на които сте заедно с три- или четиригодишното си дете, за да давате пример за уважително отношение, както и да помагате на детето да се упражнява в такъв вид поведение. Пример: позволете на детето да плати малка покупка от 1 или 2 продукта в магазина, като преди това сте обсъдили какви фрази използваме, за да бъдем учтиви. Тъй като за детето ситуацията е нова, може да “изключи” и да не каже почти нищо, но нека това не ви притеснява - поздравете детето за новия опит и повторете упражнението при удобна възможност.

Уважение не означава липса на граници и правила, както и уважително отношение не означава следване на всяка прищявка. Идеята е да се опитваме да не си позволяваме да се държим грубо и да използваме обидни думи дори когато сме ядосани. Можем да бъдем строги и категорични, без да се отнасяме към детето, сякаш нищо не разбира или не може, а това е важно, защото тези послания стават част от убежденията на детето за себе си.

В Монтесори детска градина често ще чуете децата и учителите да използват фразата “Не ми е приятно”, която е знак, че границата е премината. Ако детето ви удря или хапе, може да му кажете, че няма да му позволите да се държи така с вас, защото ви причинява болка, и че ще го оставите да се успокои, преди да продължите дейността или разговора. Използвайте естествените последици като причина за спиране на дадено поведение, а не наказания или заплахи, с които са накарате детето да спре, но без да разбере защо. Пример: “Тази чаша може да се счупи - ще я взема и ще ти дам нещо друго, което да хвърляш.” вместо “Ако счупиш чашата, си наказан!”

В моменти, в които ви е трудно да запазите “добрия тон”, си спомнете, че моделът, който показвате на детето, се превръща в модела, който то ще се научи да използва. Представете си как начинът, по който се отнасяте с него, ще бъде начинът, по който то ще се отнася с вас в бъдеще.

Имаш въпрос за детето си?Обсъди го с Мила.

Не всяка ситуация има универсално решение. Получаваш професионална насока, съобразена с възрастта, развитието и конкретния казус на твоето дете.

Мила Томова-Прусийска - експерт по детско развитие и Монтесори педагог.

Запази консултация

Запази консултация