Как да направим детето по-уверено

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Ученето на увереност при най-малките по метода Монтесори изисква активното участие на родителите, които трябва да бъдат подкрепящи, търпеливи и да поставят положителен личен пример чрез открит диалог."

Една от целите на метода Монтесори е да научи детето на умения за самостоятелност, а сред основните му принципи е следването на неговите интереси и даването на свобода то да избира своите занимания. По този начин малчуганът в Монтесори средата чувства, че възрастните имат доверие в него, уверено е, а наред с това самò вижда и усеща, че развива своите умения за справяне. Тази самоувереност не се отнася само до една сфера на дейност, а се превръща в цялостно чувство за положителна самооценка, което може да трае цял живот.

В следващите редове ще ви представим 5 фрази по метода на Мария Монтесори, които са полезни при научаването на най-малките да бъдат уверени. Те изпращат послание на детето, че е способно да се грижи за себе си и да помага в грижата за останалите хора:

1. 1

   “Имаш ли нужда от помощ?” – ако то отговори, че може самò и е уверено в себе си, не натрапвайте помощта си (освен ако не е свързано с безопасността). Въпросът носи посланието, че имаме доверие в преценката на мъника, както и че може да се справи сам.

2. 2

   “Можеш ли да ми помогнеш?” – според метода Монтесори чрез такъв вид подкана засилваме увереността на детето, че то има достатъчно умения, с които може да ни помогне, научавайки го, че възрастните също се случва да имат нужда от помощ.

3. 3

   “Понякога и аз не успявам.”/ “Понякога и аз се чувствам така.” – чрез тези фрази научаваме мъника, че е човешко да се греши и че ученето и развитието са процес през целия живот. Внимавайте обаче да не отидете в другата крайност и да се представяте като нищо незнаещи и неможещи, тъй като за най-малките сме ролеви модели, т. е. за тях е важно да виждат нашите умения и успехи, но е много полезно да виждат също, че и ние сме “хора”.

4. 4

   “Разкажи ми повече…”/ “Слушам те…”/ “Как се чувстваш?” – като възрастни обикновено бързаме да намерим решение в ситуацията, а по отношение на най-малките – да ги предпазим и “спасим”. Опитайте вместо това да дадете пространство и време на малчуганът да отчете преживяванията си и да се опита да намери начин да се справи с ваши напътствия, без да му давате наготово отговор или решение.

5. 5

   “Знам, че в началото е трудно.”/ “И на мен ми беше трудно в началото.”/ “Виждам, че се стараеш/ полагаш усилия.”/ “С повторение ще се справиш.” – тези фрази научават децата, че не само резултатът, а и усилията са забелязани и оценени, както и че е нормално в началото да ни е трудно, но с практиката развиваме своите умения и ставаме по-уверени.

Възпитаването на увереност у най-малките по метода Монтесори включва осъзнатото присъствие на родителите по време на целия този процес. Те трябва да бъдат подкрепящи и търпеливи, за да се чувстват дечицата спокойни и способни. Отвореният диалог е ключов момент в случая, както и даването на положителен личен пример.

Помагайте им да се справят сами с ежедневните дейности като хранене, обличане, гърне – това дава първа доза увереност, че са сръчни и могат да преодоляват предизвикателства.

Това важи за децата през целия период на първите 7 години (и занапред е добра стратегия за успех).

1-2 години

Мъниците на възраст между 1 и 2 години имат нужда да се чувстват спокойни и уверени в присъствието на възрастните и в постоянството им при полагането на грижи за тях. Според метода Монтесори не е добре да бързате да оставяте едногодишното бебе на непознат възрастен, а отделете време то да свикне с неговото присъствие и тогава постепенно се оттеглете.

2-3 години

Две- и тригодишните стават по-социални и уверени, но е нормално те да имат нужда от “загряване” в нова среда и сред непознати хора. Бъдете до тях, така че да усещат, че имат “сигурна база”, но в същото време да се научат да изследват средата със собствено темпо.

3-4 години

3- и 4-годишните са вече по-самоосъзнати и е нужно да сме внимателни какви “етикети” им поставяме и как говорим за тях – пред тях самите или пред други хора. Дори да е така, не наричайте детето си “срамежливо”, защото то автоматично се научава да се асоциира с това определение и дори несъзнателно да го "сбъдва".
Вместо това го подкрепяйте да се почувства комфортно и уверено – покажете, че разбирате неудобството му и в същото време му подайте стратегия или фраза, която да използва: “Не ми се играе сега.”/ “Ще дойда, когато съм готов/а.”

Подготвяйте детето за това, което предстои

Четиригодишното момче/момиче ще разбере по-добре какво му казвате, но бебето на 1 година също се чувства по-спокойно и уверено, когато му се обясни, дори да не показва какво точно е разбрало. Според метода Монтесори е хубаво да го подготвите за това какво следва – къде ще отидете, кого ще срещнете, дали вие ще присъствате и т. н. Това ще му донесе усещане за предсказуемост и сигурност.

Още един начин да научите най-малките да бъдат уверени е като се стараете да се придържате към повтарящ се и съответно предвидим дневен режим. Повече за дневния режим по Монтесори вижте в материала "Как да имаме спокойно дете – втора част (чувствителен период на реда)".

Ролеви игри по метода Монтесори

Най-малките обичат да играят ролеви игри, защото те им дават възможност да отиграват различни ситуации, отношения и умения за общуване. Когато можете, се включвайте в тях, за да ги научите на добър модел за подражание. Не забравяйте също, че децата "попиват" това, което правим, а не онова, което им обясняваме, а действията ни оставят отпечатък в ума им като модел, който проектират несъзнателно. Повече за ценността на ролевите игри, вижте в "Как да помогнем на детето да бъде по-социално".

Не сравнявате детето с останалите членове от семейството или с други негови връстници – както не бихте искали вас да сравняват с половинката на приятел. Понякога искаме да покажем на малкото си съкровище добър модел за това как да общува, но когато го сравняваме с други, посланието за него е, че то не е достатъчно добро и това има негативен ефект върху увереността му. Сравнявайте го само с него самото – отбелязвайте крачките, които прави по посока да е по-уверено, а когато не успява, го окуражавайте и опитайте да бъдете търпеливи към неговото темпо.