Как да създадем свои правила?

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"В Монтесори метода правилата са ключови за хармонията в класната стая и у дома. Въведете правила в ежедневието на детето, за да започне по-лесно да ви слуша и да се държи според очакванията ви."

Когато говорихме за Монтесори начини как да накараме детето да ни слуша и как да се справим с тръшкането, споменахме, че децата играят свободно в рамките на някои установени правила, еквивалент на социалните норми. Тези правила са безценни в подкрепата на чувството за ред и усещането за спокойствие и сигурност, защото дават предсказуемост – "знам какво се очаква от мен и знам какво да очаквам от другите". Те помагат на децата да се ориентират в своето ежедневие и когато познават големите рамки, могат спокойно да експериментират.

Да речем, че аз имам проблем с това, че детето иска да се храни на дивана.

Вариант 1: Да ходя, да се карам, да обяснявам как диванът може да се изцапа, да налагам своята воля върху детето, то да тропа с крак и да се тръшка – да се изпокараме и евентуално няма цялата храна да е по дивана… До следващия път.

Вариант 2: Избягвам целия този сблъсък, като реферирам към правилата – “така се прави, не защото аз го искам, а защото заедно сме се съгласили, че това е правилно”.

Истината е, че с правилата най-лесно се случва това, което искаме :) Ето няколко причини защо спокойният живот с дете е невъзможен, ако липсват правила:

• Красотата на правилата е, че те са нещо външно – извън нас и нашето его – с тях избягваме противопоставянето на Аз-а на детето с нашия или "меренето" на авторитети;
• Предварително всички сме се съгласили с тях да ги спазваме – с други думи нелогично е да се противопоставяш на себе си, нали?
• "Всички така правим" – прилагаме силата на социалното огледало. Често може да го използвате и под формата на добрия пример – "Огледай се – виждаш ли някой друг да лежи по земята?"
• Винаги можем да реферираме към тях, вместо да се караме – в Къща на децата "Мила Монтесори", ако видим, че детенце често пъти забравя някое правило – например, не е прибрало материала си – директно му казваме "ела да ти покажа нещо интересно" и го водим към правилата, за да ги прочетем. Стигнем ли до правилото "Връщаме материалите по местата им", в 99% от случаите дори няма нужда да го подканваме, а то само̀ се "втурва" да ги прибере.

В Монтесори метода правилата са основополагаща част за хармонията в класната стая и у дома. Въведете правила в ежедневието на детето и ще видите как то ще започне по-лесно да ви слуша и да се държи според очакванията ви.

Правилата не са само цел и за да сработят, е нужно да следвате следните принципи:

1. 1

   Свикайте семейния съвет :) Това е психологически момент, с който заедно избирате (с ваши насоки, разбира се) и се съгласявате да спазвате новите правила. Добре е най-големите си "болежки" да ги формулирате в правило. Ако в бъдеще видите, че някое правило трябва да се моделира, отново може заедно да го промените – за да е справедливо.

2. 2

   След като се съгласите с правилата, задължително ги разпишете, при това с описателни картинки, залепени на видно място за справка – защото ще е нужна по няколко пъти на ден :)

3. 3

   Когато формулирате правилата, те трябва да са точни, кратки, ясни – и да забравите за частичката "не". Защо? Защото мозъкът ни прекрасно чува всичко, каквото му кажем, само че не чува частичката "не". Ако ви кажа – “Не си представяйте голям розов слон”, мозъкът чува "представи си...". Същото е и с “не се хапем/бием”; “не викаме”; “не тичаме” – така формулирани само се дават "добри идеи" за пакости.

Изпълните ли тези стъпки, ще видите как ежедневието ще се улесни и резултатите ще дойдат бързо, защото децата всъщност обожават правилата. Повече за този феномен научете в първа и втора част на статията за чувствителния период на реда.

Неясно правило

Нека се върнем на примера с дивана и напишем правило "Не ядем на дивана". Звучи кратко, точно, ясно, нали? Тук изникват други въпроси – “добре, а на земята мога ли да ям? А зад дивана? А пред дивана? А в тоалетната?” Ако трябва да изброим всички места, където не искаме да се яде, единственото което ще направим, е да дадем много “добри идеи” къде да яде.

В ежедневието си също е добре да се постараете да изключите частичката "не" и да я замените с други фрази, които да запаметяват ключовите думи от вашето послание – вместо да кажем "Не си дръж ръцете на масата", може да кажем "Ръцете на колената". Иначе идва въпрос: "А може ли на главата? Може ли на гърба?". С други думи, казвайте какво очаквате, вместо какво не искате.

Ясно правило

Разбираемото правило ще изглежда ето така: "Храним се на масата". Следвайте английския принцип – "Don't make me think" или "Не ме карай да мисля", според който правилата трябва да са толкова красноречиви, че веднага да знаеш какво да правиш.

Много от децата до такава степен ще са научили правилата, че ще могат да ви ги рецитират дословно – и въпреки това ще ги нарушават. Вие започвате да се гневите, да се ядосвате – "Добре, де, нали го знаеш, тогава защо не го правиш?!".

Много е просто – едно е да знаеш какво трябва да направиш, второ, трето и четвърто е да го направиш. И аз знам, че трябва да намаля сладкото, ама... много ми се яде :) Така че заредете се с търпение. И спокойно – ако детенцето ви може да изрецитира правилата, значи никога не сте били по-близо до това то да започне да ги спазва.

Първата стъпка е ние да знаем кое е правилно и оттам-насетне се изисква умението самоконтрол – нещо, което и големи хора с години не можем да го постигнем или ни е много трудно. Воля, самоконтрол, самодисциплина. Ако искате един ден детето ви да се труди с желание и да бере плодовете на успехите си, въведете в ежедневието му правила, съпроводени с ясни и логични последствия

(повече за това, научете в статията “Как да накараме детето да ни слуша”).