Раздялата с мама – ритуали, които помагат (2-3 г.)

Вашият Монтесори помощник у дома

Седмични предложения

Полезни съвети

Видео курсове за родители

Обучителни
планове

Автор:

Николета Станева

"С няколко лесни ритуала раздялата сутрин може да се превърне в приятен спомен и за вас, и за детето."

Раздялата е труден момент, когато детето е малко и силно привързано към мама – и това е напълно нормално. Вместо да избягваме раздялата, можем да се опитаме да я превърнем в предсказуем и топъл ритуал. Повтарящите се внимателни действия дават на детето усещане за ред, доверие и сигурност.

На две години детето се опира изцяло на рутината и сетивните ориентири. Изпращането трябва да е кратко, спокойно и винаги по един и същ начин. Следват четири идеи как да превърнете раздялата в ритуал на свързаност и предвидимост.

1. 1

   Малък, повтарящ се ритуал
   Изберете едно изречение, което ще казвате всеки път: „Две целувки, голяма прегръдка и ще се върна след следобедната закуска“. Казвайте го спокойно и предавайте детето на учителя. Повтаряемостта създава сигурност – същите думи, същото място, същият ред.

2. 2

   “Мама ме обича”
   Дайте на детето малък предмет (одобрен от учителя) – например нарисувано на листче сърце или малък стикер на раничката на детето, което да му напомня, че въпреки че не сте с него, го обичате.

3. 3

   Визуална последователност
   У дома нарисувайте или подберете прости картинки за дневния режим в яслата: игра, обяд, сън, мама идва. Когато се сбогувате сутрин, покажете какво следва и кога ще го вземете – това дава на двегодишното дете ясно усещане за ред и сигурност.

4. 4

   Игра на раздяла
   Следобед изиграйте ситуацията с плюшени животни: мама мечка излиза, мечето играе, мама мечка се връща. Поддържайте весел тон – смехът облекчава напрежението и учи, че раздялата е временна и поносима.

Около третата година детето започва да търси повече автономия и да изпитва границите. Затова ритуалът трябва да остане предсказуем, но да включва малък, ясен избор, който му дава усещане за контрол. Следват 4 идеи как да направите това на практика:

1. 1

   Избор в ритуала
   Дайте малък избор: „Две целувки или прегръдка?“. Когато детето решава как да се сбогува, раздялата става по-лека и спокойна.

2. 2

   Малка сутрешна отговорност
   Дайте на детето малка задача още у дома – да избере с коя блуза да се облече, да носи раницата си или да си налее вода в любимото си шише. Когато участва активно в подготовката, пристигането става по-спокойно и с повече увереност.

3. 3

   Място за „чао, до после!“
   Набележете точно място, на което ще се разделите. Стойте на него за целувка, прегръдка и махане. Простият пространствен ориентир помага на тригодишните да приемат границата.

4. 4

   Разговор при посрещане
   На път за вкъщи говорете спокойно за деня: „Кое беше най-приятното нещо от днес?“ или „С кого игра?“ Ако детето не иска да разказва, споделете вие нещо, което сте забелязали: „Видях, че сам си закачи раницата!“ или „Толкова се зарадвах да те видя!“ Този кратък, спокоен разговор помага детето да подреди преживяното и да се почувства сигурно преди новия ден.

Сълзите при раздяла са естествени – и повечето деца се успокояват скоро след като мама си тръгне. Най-важното е вашето спокойствие и увереност: те дават на детето сигурността, че всичко е наред. Ако плачът продължава дълго или се засилва, обсъдете адаптационния план с учителя. Постоянството, ясните граници и малките отговорности създават чувство за предсказуемост – и правят раздялата по-лека всеки ден. Още съвети за плавното тръгване на детска градина/ ясла вижте тук.