Цялата истина за екраните: Вредни ли са наистина или просто модерно плашило?

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Ако така или иначе сте избрали да предлагате екрани, то вижте какво да съобразите, за да не попречите неволно в развитието на съкровището си."

В съвременния свят за много родители е почти невъзможно да отглеждат деца без технологии. Таблетите, телефоните и телевизорите са част от ежедневието ни, а много семейства се питат: „Наистина ли екраните са толкова вредни?“ или „Не е ли по-добре детето ми да свикне с технологиите от малко?“

Ако и вие сте сред скептично настроените родители, които не искат просто да чуят „екраните са лоши“, а търсят балансиран подход – тази статия е за вас.

Технологиите сами по себе си не са нито добри, нито лоши. Те са инструмент. Проблемът идва, когато ги използваме по начин, който ограничава детското развитие, вместо да го подпомага.

Кога екраните могат да бъдат полезни?

• Когато се използват за активно учене – образователни приложения, смислени филмчета, интерактивни игри с родителя;
• Когато служат като допълнение, а не като заместител на реалните преживявания – например, гледане на откъси от футболен мач след първа тренировка по футбол;
• Когато родителят участва и коментира с детето – така се развиват езикови умения и критично мислене (напр. “Правилно ли постъпи Татко Смърф, като затръшна вратата пред Смърфиета?”).

Кога екраните могат да бъдат вредни?

• Когато заменят физически игри, движение и реално общуване с другите;
• Когато водят до поведенчески и езикови проблеми – раздразнителност, липса на търпение, бавно проговаряне или беден речник, трудности в задържането на вниманието;
• Когато се използват за успокояване на детето – така мозъкът му свиква да търси лесен допамин и губи способността да се саморегулира. Дали малчуганът се приучва на постоянство и търпение за отложен резултат, или на бързи награди тук и сега?

Има значение на каква възраст е детето ви и колко време прекарва пред екран. В България през 2020 г. се добавиха няколко значими промени в наредбата за здравните изисквания към детски градини и ясли, засягащи както екранното време, така и задължително извеждане навън. Според нея, за всички деца се допускат само образователни филмчета, които са регламентирани по следния начин:

• За деца до 2 г. – максимум 10 минути на седмица;
• За деца между 3 и 5 г. – 10-15 минути до 2 пъти/седмично;
• За деца между 6 и 7 г. – 15-20 минути до 2 пъти/седмично.

Световната здравна организация препоръчва до 2-годишна възраст на мъниците изцяло да се избягва екранно време, освен видео връзка с роднини или разглеждане на семейни снимки. Ето и защо са наложени тези норми според особеностите на детското развитие по възраст:

До 2 години: Мозъкът се развива най-интензивно чрез реални преживявания – докосване, движение, емоции. Екраните на тази възраст пречат най-вече на проговарянето и нервната система, като засилват честотата на тръшкането. Често пъти това е съпроводено с повече тромавост и липса на прецизност в общата и фина моторика – късно прохождане, слаба или цялостна липса на самостоятелност по отношение на заиграване, хранене, преобличане, тоалетна и др. умения от ежедневието.

2-4 години: Малките деца учат чрез игра. Ако прекарват твърде много време пред екран, където забавлението изисква само гледане, те може да имат проблем с концентрацията и затруднения в изразяването. В резултат, често изпадат в конфликтни ситуации с връстниците си и трудно сформират приятелства.

5-7 години: Вече могат да използват технологии по-съзнателно, но се нуждаят от ясни граници. Дългото екранно време може да намали желанието им за физическа активност и да затрудни самоконтрола. Ако с години вече ползват екрани и времето пред тях експоненциално расте, то с възрастта отпорът става по-голям и рискувате тотално да изпуснете контрола върху съкровището си още преди да е тръгнало на училище.

Имайки предвид тези фактори и особености на растежа, ако все пак сте избрали да пускате филмчета на съкровището си, можете по-лесно да се ориентирате с каква продължителност и какво съдържание да му предлагате.

Вместо пълна забрана, пробвайте тези стратегии, за да наложите здравословно екранно време:

• Създайте „екранни правила“ – нека има ясен регламент с колко време разполага и – например: „Може да гледаш 15 минути следобед, но след това ще прочетем книжка или излизаме навън.“;
• Избирайте качествено съдържание – по-добре интерактивна образователна игра или смислено кратко филмче, отколкото безкрайно прелистване на shorts/reels видеа;
• Никакви екрани преди лягане – синята светлина потиска съня, а интензивната смяна на кадри, цветове и звуци води до превъзбуда;
• Насърчавайте играта в реалния свят – ако детето ви обича динозаври, вместо да гледа клипове за тях, предложете му да копае „кости“ в пясъка!

Монтесори методът набляга много на игри, с които детето упражнява дейности от ежедневието, развива сетивата си и заздравява концентрацията си. Опитайте някои от тях ето тук.

Екраните няма да „развалят“ детето ви, но вече има хиляди деца, които нищо не е в състояние да ги отлепи с часове от телефона. Не изпускайте и вашето. Най-доброто, което можем да направим като родители, е да използваме технологиите разумно – като смислен инструмент, а не като бърз кредит за време.

Детето ви успява ли:

• Да запазва самоконтрол и да се възпира, когато е нужно?
• Да общува свободно и да се разбира с хората около себе си?
• Да се заиграва до 30 и повече минути самостоятелно или с приятел?
• Да работи упорито, когато срещне предизвикателство, без да се отказва?
• Да овладява емоциите си в трудни моменти?
• Да спазва правила и граници?

Ако отговорът на част или на всички тези въпроси е “не” и съкровището ви ползва таблет или телефон над 30 минути на ден, то може би е време да опитате съветите в статията. Запомнете, че най-доброто, което можете да направите, е да увеличите семейните игри за сметка на екранното време.

А вие? Как подхождате към екранното време у дома? Споделете в коментарите!