Чувствителен период за езика,
говора и общуването

Чувствителният период за езика, говора и общуването е най-дългият (0-7 г., до смяната на млечните зъби) и развитието на речта е най-трудният процес от аспектите на изграждането на ума на детето. Красотата на този период е, че децата имат потенциала бързо и лесно да се научат да четат и пишат, стига да им предоставим нужните стимули и материали. Това е и един от начините, с които методът Монтесори е станал световноизвестен, привличайки вниманието на учени от цял свят. Повече за Монтесори метода тук.

Обичайно детето проявява признаци за разбиране на речта още в началото на живота си, а чрез първите думи (т. нар. “експлозия” от думи около 2-рата си годишнина) придобива нова степен на автономност, успявайки да вербализира нуждите си (без нуждата всеки път да бъдат описвани вместо него). В хода на развитието си, децата започват смайващо умело да използват езика, съобразявайки го с контекста на средата и дори проявявайки чувство за хумор.

През този чувствителен период децата също активно търсят наименованията на различни предмети, явления, чувства, емоции, преживявания и пр., което им помага да ги осъзнаят и да опознаят по-добре себе си, околните и света като цяло. Виждаме своеобразна “експлозия” в речта – как сами започват да питат за буквичките – тази на кого е, а моята коя е – да се опитват да пишат, без някой да ги кара, а изцяло подтикнати от своето любопитство. Тази склонност се съчетава и с чувствителния период за движение, през който детето има интензивен стремеж да развива и усъвършенства двигателни умения на общата и фината си моторика чрез опити за писане на букви, числа, имена и дори цели думи и изрази. Чрез тях се развива координация око-ръка, гъвкавост на китката, сила на ръката, трипръстов захват за държане на молива при писане. Повече за чувствителния период на движение прочетете ето тук.

• Първи думи / звуци, изказващи физиологични потребности (“ам-ам”, “ако”, “вода” и пр.);
• Интерес към приказки / разговори и т. н.;
• Интерес към букви, четене, писане;
• Неудържимо желание да говори / разказва.

Сензитивният период на езика е ексклузивният период, през който детето усвоява до съвършенство майчиния си език, развивайки и затвърждавайки моторните си органи в устната кухина, отговорни за произношението. Чувствителността през този период позволява на детето да проговори с лекота езиците, на които е изложено – умение, което след 6-тата година изисква изключителни усилия, труд и постоянство. Нещо повече – през първите си 6-7 години децата имат потенциала да проговорят до 5 езика като майчин! Ето пример за едно такова хипотетично семейство: майка - българка (1) и баща – италианец (2) живеят в Германия (3); помежду си говорят на английски (4); с бавачка рускиня (5) – ето Ви 5 езика. Природата е предразположила детето по естествен начин да ги усвои, стига обаче да се спазват определени правила. Основното е всеки език да има съответна референтна фигура или референтна ситуация, т. е. всеки човек от обкръжението на детето да му говори само на един език, както и в една и съща ситуация (напр. вкъщи) да се говори на един и същи език – това е т. нар. принцип OPOL (One Person, One Language).

Нарастващата тенденция децата да гледат филмчета, в което са само пасивни получатели на визуална и аудио стимулация, в днешно време е основен фактор за забавянето на проговарянето на децата и на усвояването на умението за четене; за затруднения, свързани с краткосрочната памет, концентрацията и съня; както и за беден речник и непълноценно развити социални умения. Живата реч и общуване провокират в пъти по-добре детето и от най-образователното филмче – да започва да разбира, както и да отговаря на това, което изразяваме вербално или невербално (чрез жестове, мимики, интонация и пр.).

Затова, ако искате детето ви да общува свободно, общувайте вие активно с него (а не едностранно с команди или детски филмчета и песни)

• Използвайте кратки и ясно произнесени думи, така че детето да може да различава звуците;
• Вербализирайте и обяснявайте всяко действие – особено при проговарящите деца (напр. ако двугодишно дете показва с жест, че е жадно, попитайте го: “Жаден ли си?” / “Искаш вода ли?”, или ако детенце около 3 г. е видимо ядосано, изкажете с думи емоцията: “Виждам, че си ядосан. Какво се е случило? Да не би…” и т. н.);
• Описвайте дейностите, които извършвате – като спортен журналист – напр. “Сега ще облечем блузата. Първо пъхаме главата, после дясната ръка, сега лявата и накрая издърпваме хубаво надолу, за да покрие гърба и корема”;
• Избягвайте умалителни – използвайте реалните думи (пр. “лъжица” вместо “лъжичка”);
• Създавайте ситуации на споделяне (пр. “Какво те впечатли най-силно от днешния ден?” / “Какво ти подари баба?” и т. н.)
• Четете приказки заедно и при по-големите деца – задавайте въпроси, свързани с героите и случките;
• Играйте езикови игри от типа: “отидох до магазина и купих”, счупен телефон, верижка (думи с последния звук от предходна дума) и др. Те подпомагат развитието на паметта и разпознаването на звуците в думите, които ще са нужни при научаването на детето да чете и пише (вижте как става това по метода Монтесори ето тук);
• Поощрявайте разиграването на ролеви игри.

В този период подкрепящата среда за детето се изразява в “затрупване” с информация, особено в контекста на диалог, слушане и преразказване на приказки (истории), както и участие и създаване на разнообразни ролеви ситуации. Ако се изпусне този етап чрез използването на беден език в еднотипен контекст, вероятността детето да има проблеми в ефективната комуникация драстично се увеличава. Мария Монтесори създава цял обучителен раздел със система за плавно и лесно научаване на децата да пишат и четат. Научете детето си как да чете и пише по метода Монтесори.

Чувствителния период на езика и речта се преплита и допълва с чувствителния период на социалните умения, за който е важно децата да имат:

• Личен пример;
• Богат пасивен и активен речник;
• Подходящи стимули и впечатления от средата, чрез които да развият и усъвършенстват уменията си за общуване;

Ще разгледаме по-подробно чувствителен период за социални умения и как да го подкрепим в следващата статия.