Как да помогнем на детето да бъде по-социално
(чувствителен период на социализация)

За да бъде част от съвременния свят, детето трябва да се научи да уважава принципите му и социалните му особености. За щастие, природата го е предразположила само̀ да търси начини да се социализира, благодарение на т. нар. чувствителен период на социалните умения, както го определя Мария Монтесори. Естественото проявление на този порив се наблюдава в желание на детето да работи / играе с други деца и възрастни (от около 2-2½ години). Това е периодът, в който детето изгражда сензитивност към нуждите и чувствата на околните, придобива чувство за принадлежност и усвоява социалните особености на своята културна общност (самата Мария Монтесори дори е създала специални часове по учтивост).

С други думи, около 2-2,5-годишна възраст децата придобиват желание за игра с другите деца. Ако допреди това всяко бебе се заиграва само̀, т. е. без да обръща особено внимание на приятелчетата си, това не е защото е асоциално, а просто още не се е събудил сензитивният период на социализацията. Но събуди ли се, вече става много интересно, защото в зародиша му децата все още не умеят съвсем добре да говорят и изразяват чувства, емоции, да казват какво искат, все още не познават етикета, правилата и нормите, нямат добре изграден самоконтрол, не умеят да се поставят на мястото на другите – в резултат на което се зараждат конфликти. Но в същото време това тяхно желание да си общуват ги мотивира да намерят общ език :)

• Спонтанни ролеви игри (пр. магазин, посрещане на гости и т. н.);
• Желание да играе с други деца;
• Проявяване на толерантност и уважение;
• Желание да помага (проявява се и в по-ранна възраст).

Най-лесният начин да научите детето си да се държи учтиво, е ако Вие се държите учтиво с него. Опитайте се да въведете такива норми и етикет на поведение, с какъвто Вие бихте си общували с някой по-високопоставен – защото, честно казано, понякога общуваме малко тарторски със собствените си деца. Случвало ли Ви се е да чуете някоя Ваша реплика в устата на детето – като "Ела тук веднага", "Чуваш ли какво ти говоря", "Не пипай"... Не звучи добре, нали? Спомняте ли си, че те попиват като гъбка в периода на “Попиващия ум”? С други думи, правете и се изразявайте така, както бихте искали да чуете Вашите деца да общуват с други хора.

Това означава да замените голото “Ела тук” с “Ела тук, моля те” или “Би ли ми донесъл книжката, моля?” и т. н. Така детето ще “попие” Вашия пример и всички тези фрази ще му идват естествено. Добре е да го подканяте да ги използва активно в ежедневието – например, вместо да казва "Дай вода", да попита "Може ли вода, моля?" и чак тогава да му я дадете. Както и да казва “Благодаря” в отговор на Вашата вежливост. В интерес на истината, българският език е много богат, но по-пестелив откъм учтивост – обратният пример е английският, където винаги се слага "please", иначе се приема като заповедно и троснато.

Полезен съвет: Учете децата си да са една идея по-учтиви – това прави великолепно впечатление, от една страна, а от друга възпитава към вежливост и уважение към останалите. Уважавайки отсрещната страна, Вие ги учите да уважават себе си и така да търсят една реципрочност, т. е. да изискват подобен вид уважение и към тях самите да се проявява.

Според Мария Монтесори правилната подкрепяща среда подтиква към спонтанна сплотеност и предразполага детето към създаване на групова идентичност.

Освен с личен пример, второто най-добро, което можем да направим, е да помогнем на децата с конкретни фрази, правила, норми на поведение, така че сами да се справят с предизвикателни ситуации. И така, когато детето Ви иска да вземе играчката на друго детенце, преди да я дръпне, подканете го да попита "Може ли?" (ако е по-малко дете), или ако е по-голямо и вече говори с по-дълги изречения – "Може ли да играя с теб?" или "Може ли да го взема?". Най-добре сработва, когато насърчите детето да предложи друга играчка за размяна. Като тук също трябва да го подготвим, че може да получи 2 отговора – да или не.

В нашата практика като Монтесори педагози учим децата, ако са в ролята на детето, което е било попитано, и искат да откажат, също да го направят учтиво – тъй като е много неприятно да чуеш рязкото "Не" за отговор. Затова ги насърчаваме да използват фрази като "Не, благодаря", "Сега искам сам", "Може ли после", "Ей сега! Само да приключа" – така, както ние бихме отказали на шефа си, например – ясно и уважително :)

Красотата на ролевите игри е, че те са едно безопасно място, в което детето може да тренира правилата и нормите на поведение, които е научило, при това по приятен и забавен за него начин. Чрез тях Вие можете да му помогнете да ги усъвършенства и да се превърне в едно възпитано и будно дете.

С други думи, един от най-лесните начини да приучите децата на социални норми, етикет и правила, е чрез ролевите игри. Това е и друг признак, че детето Ви е в сензитивния период на социалните умения – ако започне да проявява интерес към ролевите игри. Може да ги използвате за приучаване на всичко – напр. как да се държим по време на театър, на гости, в магазина, на площадката, в детска градина... Общо взето, най-голямата си "болка" може да я приведете в ролева игра.

Така например, в началото на учителската ми практика работех в една малка Монтесори школа, където, за зла участ, вратата на учителската тоалетна не се заключваше и представете си колко ключово беше децата да се научат да не влизат свободно там. Още повече, че е много възможно (и не е абсурдно) вкъщи това “заведение” да е с отворени врати, но е важно, все пак, на обществено място да се знае, че не се нахълтва без покана :)

Как научихме децата да не влизат в тоалетната на възрастните? Направихме ролева игра, в която се почуква на вратата, изчаква се да се чуе отговорът, след това се разменят и т. н. В резултат на което цяла седмица само се чукаше по вратите, независимо в коя стая са, подвикваше се "Заето!", "Моля, изчакайте!" и в крайна сметка проблемът беше решен.

Ролевите игри са прекрасен начин за дефиниране и на социалните роли – на майка, баща, учител, ученик, брат, сестра и пр. Ние в живота имаме различни роли – на родител, дете, партньор, служител, приятел, гражданин и т. н. – като всяка една има своите правила и особености. Така например, две сестрички, могат да решат да играят на сестри. Първосигнално това може да ни прозвучи странно, но когато дечица влязат в роля, независимо дали в живота са в същата роля, или не, те изваждат на дневен ред конкретните правила за поведение на конкретната роля – и по този начин може да се изчистят някои недоразумения, като напр. братчето и сестричето да си помагат, вместо да се карат и т. н.

• Да бъдем модел за поведение и подражание;
• Да учим детето на етикет и социалните норми;
• Да създаваме разнообразни социални ситуации – в театър, в библиотеката, на гости, на рожден ден и т. н.
• Да се включваме в ролеви игри.