Чувствителните периоди са периоди, в които детето е чувствително към определен вид стимули от средата и има силен стремеж към тях. Тези периоди са от съществено значение за развитието в ранното детство, тъй като са двигател за формирането на определени качества и умения. Извън тези периоди съответната чувствителност не е толкова изразена, дори може да отсъства като цяло.
Представете си времето преди обедната почивка – вече е минало известно време след закуската, изразходвали сте физическа и психична енергия и… сте гладни. Сетивата ви в по-голя ма степен са чувствителни към стимулите на средата, свързани с храна. Започвате да се сещате все по-често за обяд и усещате всеки аромат много по-силно. Когато се нахраните обаче, темата за обяда и храната вече не ви е толкова наложителна и интересна. Това е много опростен и маломащабен пример за така наречените чувствителни периоди в човешкото развитие.
Мария Монтесори е първата, която говори за “чувствителни периоди”, познати още като “сензитивни периоди” в развитието на човешкото същество, и то в най-ранната му възраст. Те са отново в периода на попиващия ум, т. е. имат си начало и край и удивителното е, че са универсални за всички деца по света. Те са като своеобразен прозорец на възможностите, който, когато се отвори, ще усетите неистова нужда у Вашето дете да извършва, повтаря или научава най-различни неща, без някой да го кара. Например, да не го “свърта” на едно място; да събира всички камъчета от земята; да подушва нещата около себе си; да вади и прибира предмети от кутии; да се опитва да научи буквите и числата и пр.
Подобна жизненоважна чувствителност се наблюдава и при някои животни в първите етапи от развитието им, която изчезва при навършване на зрялост – напр. чувствителността на гъсениците към светлината, която ги подтиква да отидат при върха на клонките, криещи най-крехките листа – единствена храна за тях. В последствие пеперудата губи тази потребност, защото започва да се храни с разнообразна храна.
Имайте предвид, че тези прозорци на възможностите както се отварят, така и се затварят. Затворят ли се, ще видите, че това желание просто изведнъж се изпарява и вече няма да извършват действието с такъв интерес – и за него всички камъчета ще станат еднакви, ще спре да пита “Защо?” за всичко, ролевите игри ще изчезнат, буквите и числата вече няма да го вълнуват… Не, че не може да научите детето пак на същото умение, което до преди това му е "идвало отвътре", но ще бъде по-трудно, с много повече време и усилия както от Ваша, така и от негова страна. И както се казва, кому е нужно, при положение че природата го е предразположила да му е лесно, като целенасочено иска да научи тези неща, обаче за лимитиран период от време, а всички знаем, че най-добре научаваме, когато ни е интересно.
С други думи, природата е помогнала на децата не само да имат огромен потенциал за развитие, ами активно да действат по посока активиране на този свой потенциал. Тук е важно да отбележим обаче, че чувствителните периоди са предразположености, които се разгръщат пълноценно, при условие, че заобикалящата среда го позволява – т. е. ако активно помагаме на децата да разгърнат потенциала си.
Чувствителните периоди са основно 6 на брой, като най-често протичат успоредно и се застъпват. Те се простират през целите първи 7 години и са:
01
Чувствителен период на реда (в средата, в дневния режим, във взаимоотношенията) – от раждането до към 7-годишна възраст.
02
Чувствителен период на движение (обща и фина моторика) – от раждането до към 7-годишна възраст..
03
Чувствителен период на малките детайли/предмети – от 1- до към 4-годишна възраст.
04
Чувствителен период на езика, говора и общуването - от раждането до към 7-годишна възраст (смяната на млечните зъби).
05
Чувствителен период на усъвършенстване на 5-те сетива – от раждането до към 5-годишна възраст.
06
Чувствителен период на социалните аспекти от живота (социализация) – от 2-годишна възраст до към 7-годишна възраст.
Така например един от първите чувствителни периоди е свързан с движението – със стремежа, интереса и желанието на детето да се движи и по този начин да изследва и опознава света около себе си. Ако средата обаче не позволява достатъчно движение или не стимулира детето да се движи, то няма да развие пълния потенциал на моториката си в периода, в който това би могло да се случи най-лесно и задълбочено за детето. Например, ако детето по време на разходките навън е непрестанно возено в количката, без да има възможност да упражнява изправяне, задържане в изправена позиция, ходене и пр., няма да използва пълноценно “прозореца” от време, в който силният му интерес да се движи е двигателят на неговото физическо и когнитивно развитие. Друг пример за недостатъчна или неподходяща стимулация може да бъде седенето пред екран. Тъй като образите и звуците от детските песни и филмчета са много завладяващи, те потискат импулсите на детето да се движи и вместо това, то стои на едно място и гледа в екрана.
Повече за чувствителния период за движение вижте в статията Чувствителен период за движение (обща и фина моторика)
Всеки чувствителен период достига своя пик по различно време през първите шест години от живота на детето, като има периоди, които започват още от раждането, а някои специалисти твърдят, че дори още от вътреутробното развитие на детето. Така например майката може да усети как бебето в корема ѝ реагира на нейния глас. След раждането бебето започва да натрупва пасивен речник и много често можем да видим как децата дават вид, че разбират какво им говорим, въпреки че все още не са проговорили те самите. Между 18- и 36-месечна възраст обикновено се наблюдава внезапно и “експлозивно” проговаряне от страна на детето. През целия този период и след това, до около 6-7-годишна възраст, средата, в която детето расте, играе решаваща роля за пълноценното разгръщане на езика и правилното му използване. Не бива да пестим усилия в който да е етап от развитието на детето: да говорим, обясняваме, да задаваме въпроси, да комуникираме с околните по начина, по който ни се иска да научим детето. Едностранната стимулация от детските филмчета и песнички не подтикват детето да проговори, защото то единствено слуша и гледа пасивно. Особено в периода до 6-годишна възраст прекомерното екранно време е основна причина за силната тенденция в днешно време децата да проговарят по-късно, да не произнасят правилно звуковете и думите и да не комуникират ефективно. Повече за чувствителния период на езика и речта вижте в статията Чувствителен период за езика, говора и общуването.
В този смисъл, по отношение на всеки един от периодите, е жизненоважно да наблюдаваме детето и да се стараем да му предоставяме подходящи стимули за неговото развитие. В следващите статии ще разгледаме всеки един от чувствителните периоди поотделно и ще дадем насоки по какъв начин можем да подкрепяме децата в тях.
Използвана литература:
Айзъкс, Б. Въведение в Монтесори метода. Достъпно на: https://www.dg42.eu/images/uploaded/montesori.pdf
Монтесори, М. (2017). Тайната на детството. Велико Търново: Асеневци.
Време за четете 5 мин.
Последствия и наказания
Как да накараме детето да ни слуша в няколко стъпки? Добър и лош пример от детската площадка. Защо е грешен подход с наказание?
Време за четете 5 мин.
7 начина да мотивираме детето да учи
В Монтесори метода липсват класическите начини за стимулиране към учене – няма нито наказания, нито награди, и въпреки това децата са дисциплинирани, уважителни и мотивирани да учат.