Баба и дядо във възпитанието: любов, граници и родителски авторитет

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Автор:

Николета Станева

„Не е нужно баба и дядо да правят всичко като мама и тати – важното е детето да усеща, че възрастните са на една и съща страна по отношение на основните правила.“

Баба и дядо могат да бъдат огромен ресурс в живота на детето – връзка с рода, допълнителна сигурност, грижа и любов, която често е по-мека, по-търпелива и по-свободна от ежедневното напрежение на родителството. Предизвикателството най-често не е в отношението на баба и дядо към детето, а в това, че възрастните не са достатъчно съгласувани помежду си и детето получава различни сигнали.

Когато родителят казва „без сладко преди вечеря“, а баба подава бонбон тайно; когато вкъщи има правило за екраните, а при дядо „само още едно клипче“ става половин час; когато родителят постави граница, а друг възрастен я омаловажи с „остави го, дете е“ – детето не просто среща различни правила. То започва да се бърка какво е правилно и какво – грешно.

В семейната психология бабата и дядото често се разглеждат като важна подкрепяща система, но не като заместител на родителската роля. Изследванията за междупоколенческото сътрудничество показват, че когато възрастните около детето са в по-добър синхрон, това се свързва с по-добра социална компетентност, изпълнителни функции и сигурност при децата. (Wu et al., 2024)

Това не означава, че баба и дядо трябва да бъдат копие на родителите. Напротив, добре е детето да усеща, че различните хора обичат по различен начин. При баба може да има повече четене на истории, по-бавно темпо, различна храна, други ритуали. Разликата не е проблем сама по себе си – затруднението идва, когато разликата подкопава основните правила на родителите или ги поставя в позиция да изглеждат „лошите“.

Много родители казват: „Той разбира всичко, просто не говори“. Пасивният Децата могат да живеят с различни правила, когато те са ясни и последователни, например при баба и дядо вечерята е по-рано, играчките се прибират преди сън, има време за едно филмче следобед. Разликите сами по себе си не са проблем, напротив, могат да помогнат на детето постепенно да разбира, че на различните места и при различните хора има различен ред.

Това обаче работи, когато между възрастните има яснота кой носи отговорността за правилата. Когато решенията на родителя често се отменят или променят, детето постепенно спира да се ориентира по самото правило и започва да следи къде има повече възможност да получи желаното. То бързо усеща към кого да се обърне, кога да настоява и как да избегне ограничението – не защото е „манипулативно“, а защото търси най-лесния начин да се справи в ситуация, която не е достатъчно ясна за него.

Много родители се опитват да решат проблема в момента на конфликта: „Мамо, казах без сладко!“, „Тате, не му давай телефона!“. Но когато разговорът се случва пред детето, то често вижда напрежението, а не границата.

По-полезно е важните разговори с баба и дядо да се водят отделно, спокойно и конкретно – не с обвинение: „Вие винаги го глезите“, а с яснота: „За нас е важно вечер да няма детско, защото после трудно заспива. Имаме нужда и при вас това правило да се спазва“. Така фокусът не е върху това кой е прав, а върху нуждата на детето.

Добрата граница към баба и дядо звучи уважително и ясно. Например: „Знаем, че го правите от любов – и точно затова ни е важно да сме от една и съща страна“. Това запазва достойнството на възрастните, но връща определянето на важните правила при родителите.

Не всяко различие заслужава битка. Ако при баба закуската е малко по-различна или дядо позволява повече игра навън, това може да остане част от специалната им връзка. Но има правила, които е добре да не се договарят всеки път – безопасност, сън, екранно време, уважително говорене и поведение, здравословни ограничения в храненето и др.

Практично е да разделяте правилата на две групи: „важни за всички“ и „може да е различно при баба и дядо“. Така не се влиза в постоянен контрол, но и не се оставя усещането, че всяко правило може да бъде отменено.

Имайте предвид, че ако с баба и дядо се виждат рядко – 2-4 пъти в месеца, то малко повече екранно време или сладко само по себе си не е толкова фатално, стига да е съгласувано с родителите. За да не го възприеме като “подкопаване” на авторитета на мама и тати, постарайте се детето да е наясно, че при баба и дядо някои по-стриктни правила от ежедневието може да са по-освободени (сякаш е “на почивка”).

Детето има нужда от любовта на баба и дядо, но има нужда и от ясен родителски авторитет. Най-здравословната семейна среда не е тази, в която всички възрастни правят всичко еднакво, а тази, в която различните роли са ясни.

Ако имате нужда от подкрепа в намирането на този баланс в ежедневието, в родителската общност в мобилното приложение MontiWay можете да се включите в дискусиите, да видите как други родители преминават през подобни ситуации и да задавате своите конкретни въпроси.

Източник:

Xu, Weiman & Parra, Gilbert & Carter, Ma'Kiya. (2024). Intergenerational coparenting and child development outcomes: A systematic review. Journal of Family Theory & Review. 16. 10.1111/jftr.12594.