Детето не може да губи - как да го научим да приема загубата

Книгата ”Родителство с обич и граници” + 30 дена MontiWay Premium

• Наръчник за родителството от 1 до 7 г.
• Родителски грешки и техните решения
• Стратегии за граници без наказания и крясъци
• Реални примери от дома и детската градина

Книгата + подарък тук

Книгата + подарък тук

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Загубата е трудна за всички. Изисква се опит и целенасочени тренировки, за да започне да се приема достойно."

Партията „Не се сърди, човече“ върви чудесно до мига, в който нечие пулче бива върнато в началото. Следват сълзи, бутната дъска и „никога повече няма да ти бъда приятел“. Сцената е позната на всяко семейство с дете между 3 и 7 г. - и за щастие, е част от естествения темп на развитие. Умението да губиш се учи с времето и опита, също както обличането и изчакването на ред. На тази възраст все още е в процес на изграждане.

За малкото дете загубата в играта се усеща като “края на света”. Умението да се отделиш емоционално от резултата се изгражда постепенно - с порастването, с натрупаните загуби и победи и с пример на възрастен, който показва как се губи достойно.

Колкото е по-малко детето, толкова е по-крехък и самоконтролът му. Мозъкът му автоматично изключва разумната си част и минава в защитен режим “нападение-бягство-блокаж”. Не го прави “на пук”, нито от “инат”. Гневът и яростта истински го заливат, преминавайки в сълзи, крясъци, разпиляване на играта… В този момент то не може да се владее. Трябва му житейски опит да преживява разочарованието от честно загубена игра, за да започне постепенно да го приема спортсменски.

Много често нашите реакции са подвластни на очакванията ни. Затова е важно да разберем кога едно и също поведение е норма на 3 г. и сигнал на 7. Ето и някои ориентири:

• 2-4 г.: емоцията надделява. Сълзи, хвърлено пулче, „никога повече няма да играя с теб“ - това са очаквани и нормални за възрастта реакции. Дългите лекции нямат особен резултат: по-въздействащо е да назовеш какво се случва в душата му („Ядоса се, че загуби“), да предложиш утеха (напр. прегръдка) и бърз реванш. Игрите да са кратки, на късмет и с променлив резултат. Целта на тази възраст е да помогнем на бурята да минава по-бързо - а не да оставяме детето винаги да печели;
• 5-7 г.: емоцията е все още силна, но с детето може да се разговаря по-задълбочено. Детето вече има напреднали езикови умения и социален опит от детската градина и разговорът е на друго ниво: още преди играта е добре да поставиш реалистични очаквания - „Може и да загубиш. Какво ще направим тогава?“. Ако загуби, обсъдете разочарованието и яда - както и тържествуването, когато се печели. Как радостта от победата може да изчезне, когато другата страна се разгневява. Тук може да са от полза отборните игри, в които и победата, и загубата са споделени. Очаквай сълзите постепенно да преминават в мърморене, а детето само̀ да предлага реванш.
  

Възрастните неусетно пълним деня със състезания: „Кой първи ще се обуе?“, „Кой ще стигне пръв до колата?“. Отстрани изглежда, че работи - но всеки път вдига напрежението от победата и накрая често то избива през сълзи. Затова на всяко семейство препоръчвам да смени формулировката с: „Колко бързо можем да се обуем?“. Сравняваме се сами със себе си, а не един с друг: победата е обща, детето пак бърза, но брат му е съотборник. При две деца тази смяна сваля голяма част от конкуренцията помежду им - а обуването и обличането са си предизвикателство и без надпревара.

Умението да губи с достойнство се тренира на спокойни обороти - ето как:

1. 1

   Избирай кратки игри. Бързо разиграване, което приключва за минути: загубата боли по-малко, когато реваншът е на една ръка разстояние.

2. 2

   Започни с игрите на късмет. „Не се сърди, човече“, зарчета, карти с обръщане - там губят всички по равно и загубата не казва нищо за умението на детето. Игрите на умение идват след 5-ата година, когато приемането вече е по-уравновесено.

3. 3

   Играй честно - и умерено. Детето, което винаги печели у дома, среща първата истинска загуба неподготвено в градината. Нека печели често, но не винаги: малката загуба срещу теб е най-добрият начин да се упражни.

4. 4

   В момента на избухването - назови и изчакай. „Ядоса се, че загуби. Знам, не е приятно“. Кратко, без лекция върху спортсменството - тя е уместна след като се успокои. Когато бурята отмине, може да поканиш: „Още една игра?“

5. 5

   Избирай момента. Уморено или гладно дете губи двойно по-трудно. Вечерта преди сън е за спокойни занимания, а състезателните игри - за следобеда, когато има и сили, и време за реванш.

Най-силният урок е от примера на мама и татко. Когато се случи да загубиш, кажи на глас спокойно: „Ех, загубих! Жалко. Добра игра. Хайде пак!“ - без драматизиране и без престорено безразличие. Същото важи и за печеленето: радваш се, без да тържествуваш над губещия. Детето копира и двете.

Ако реакциите при загуба не омекват с годините, зачестяват или възспират детето да играе с други деца, сподели наблюдението с учителите в градината или с друг специалист по детско развитие.

В приложението на MontiWay може да получиш точни насоки за твоята ситуация от AI консултанта за родителство или от експертите в родителската общност. В трудностите “Тръшка се” може да разбереш различни начини да овладееш бурната емоция по възрасти.

Имаш въпрос за детето си?Обсъди го с Мила.

Не всяка ситуация има универсално решение. Получаваш професионална насока, съобразена с възрастта, развитието и конкретния казус на твоето дете.

Мила Томова-Прусийска - експерт по детско развитие и Монтесори педагог.

Запази консултация

Запази консултация