Детето не ме слуша (1-2 г.)! Какво да правя? (Част 1)

Истината е, че повечето семейства в ежедневието си прекарват много малко време с децата си, повечето от което често пъти е изпълнено с битовизми, вместо с пълноценни игри и разговори. В резултат комуникацията се свежда до деловите фрази: “Прибери си играчките”, “Изяж си вечерята”, “Стига с тоя телефон!”, “Не удряй сестра си!” и други подобни. Започват тръшканията и конфликтите. Преминава се в закани, наказания, подкупи, викове, крясъци, обтягане на отношенията с половинката ви, напрежение, отчаяние.

В настоящата статия ще ви представим най-честите родителски грешки и работещите практики от метода Монтесори, които ще ви помогнат да намерите правилния подход към детето си на 1 и 2 години.

Преди да преминем към Монтесори начините да накарате мъникът да ви слуша, ще разгледаме причините за бойкотите и непослушанието. Някои са общи за различните възрасти, но други са особености на растежа. Когато си дадете сметка за тях, ще започнете по-лесно да се ориентирате кой подход кога ще сработи.

В тази възраст съкровищата ви са още много импулсивни, липсва им самоконтрол, може и да не са разбрали какво искате от тях (прекалено сложна или лошо формулирана инструкция), може да е непосилна задача за тях (нереалистично очакване за тяхната възраст). Ето още няколко ключови причини:

• Чувствителен период на движение – Монтесори отбелязва, че колкото по-малки са, толкова по-необуздан е поривът им да се движат – и добре, че е така, защото с прецизиране на движенията се прецизира умът им;
• Чувствителен период на ред – особено силен, най-вече реда във времето (дневния режим) – дава им сигурност и спокойствие, което ги "събира", хармонизира и регулира. Много по-изпълнителни са, когато знаят кое след кое следва и какво се очаква от тях. В противен случай стават тревожни и раздразнителни;
• Чувствителен период на речта – макар и да разбират много неща, все още не могат да се изразяват пълноценно, което води до неразбирателство, посягане и др. конфликти;
• Концентрацията им е крехка и бързо се разсейват – може и да е започнало да изпълнява задачата, но да го грабне нещо друго.

Ключовото в тази възраст е да настроите очакванията си – въпреки че започват да се “очовечават”, малчуганите са още много далеч от това да се държат “като възрастен”. Те буквално допреди седмици са започнали да ходят на 2 крака, така че не е реалистично да очакваме да знаят какво правят и как да се държат.

По отношение на самоконтрола, двугодишните мъници са по-овладяни спрямо предходната възраст, но все още трудно се възспират от изкушенията и поривите си. Трябват им прости и ясни инструкции, реалистични задачи и помощ.

• Концентрация: макар и да имат периоди на дълга концентрация, все още лесно се разсейват и зарязват нещата “наполовина”;
• Чувствителен период на реда – особено силен. Стават несговорчиви и напрегнати, когато се просрочи времето за хранене и/или сън, а понякога и когато се промени нещо неочаквано в ежедневието им (било то хубаво или лошо, или пък незначително за вас);
• Аз-ът излиза на преден план – искат да се чувстват значими, да взимат решения, да се справят сами (а не всичко да се случва "на тях" и без тяхно участие). Може да се изпадне в крайност, в която "командват парада", тропат с крака, тръшкат се извънредно много;
• Чувствителен период на движение (фина и обща моторика) – много държат да вършат всичко сами, но все още за много неща са недостатъчно сръчни – отнема им много време, за да изпълнят задачите, а често пъти не успяват да се справят, което напряга както тях, така и родителите;
• Чувствителен период на езика и социалните умения – все още разгръщат активната си реч и се отключва голямо желание да общуват с други деца. Само че липсата на социален опит води до множество конфликти, докато свикнат как да поискат нещо, как да предложат игра и т. н.;
• Не умеят да се поставят на мястото на другите – все още е недоразвит префронталният им лоб, отговарящ за мисленето, перспективата и емпатията. С други думи, когато ви удари, не го прави от лошотия или за да се чувствате зле, а защото реагира импулсивно на раздразнението си (вижте по-надолу в статията как да се справите с удрянето от детето);
• Учат се да разпознават и овладяват емоциите си – тепърва започват да осъзнават какво усещат, как се нарича това чувство и какво да направят, за да се регулират.

Децата на две години често изпадат в кризи, защото настъпват множество качествени промени от израстването им и трудно овладяват себе си. Нужно е много търпение, емпатия и лидерство от страна на възрастния, за да помогне на малкото човече да разбере кое е правилно и социално приемливо и как да го постигне.

Ето как Монтесори методът подхожда за по-добра комуникация с детето на 1 и 2 години:

Доближете се и клекнете на нивото на съкровището си, когато искате да му кажете нещо – този начин за привличане на вниманието работи за всички възрасти, особено за най-малките, които лесно се разсейват.

Безсмислено е на 1-2-годишно дете да изпадате в обяснителен режим, защото в тази възраст разбират основно от действия и реакции.

Също толкова безсмислено е да го овикате / ошамарите / накажете – освен ако не искате да изпитва недоверие, неуважение и неприрязън към вас.

Какво да правите тогава? Кажете “Не” и физически възспрете неправилната постъпка с кротък, но решителен жест – например, като му задържите ръката, застанете между него и забранения предмет или го отклоните в друга посока. Ще се наложи да го направите 100 пъти, но това ще ви се отплати на 101-я, когато само “Не” ще сработи.

Монтесори обръща особено внимание на подредеността на средата, така че да е подходяща за развиващото се любопитно дете. За да не се налага да ходите “като падар” след съкровището си, то приберете нежеланите вещи и оставете на достъпно място такива, с които сте съгласни да играе.

Изхвърлете частицата “не” от речника си. Вместо това давайте ясно и кратко указание какво искате от детето (вместо “Не удряй котето!”, “Мили котето”, показвайки му с неговата ръчичка как да го милва).

Както споменахме по-горе, мъникът на 1-2 години нищо няма да разбере от обяснения за “големи чувства”, че се излага или колко грешно постъпва. Отърсете се от страховете си, че детето ви е невъзпитано или какво ще си помисли леля Гинче / случайният минувач по улицата.

Настройте се, че е възможно – и нормално – тялото му в тази възраст да реагира на фрустрацията с тръшкане и хвърляне по земята с викове.

Какво да направите тогава? Изчакайте да мине тантрумът сякаш чакате автобус – застанете тихо и кротко до него, но без да го поглеждате (само с крайчеца на окото). Като усетите “пролука” и че ви търси, разсейте го с нещо интересно, сякаш нищо не е станало. Ключово е в никакъв случай да не давате желания предмет, заради който се е тръшнало, защото това ще ви гарантира дългогодишна серия от тантруми и сцени.

Ако трябва да запомните едно нещо от цялата статия, то е – играйте с децата си. Играта е техният “език на любовта”: чрез нея научават правилата за живота, изграждат доверие и уважение към вас. Когато се чувстват свързани с вас, те проактивно ще се стараят да ви слушат.

В част 2 от статията ще ви покажем как да овладеете трудностите във възпитанието на малчуганите на 3-7 години, като ви опишем Монтесори начините за справяне с предизвикателните ситуации във всяка възраст.

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Често родителите се лутат в правилния подход с децата си. Тайната е в това, че някои принципи са универсални, но други са работещи само за определена възраст."