Емоционални кризи при децата и как да ги овладеем

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Автор:

Николета Станева

„Емоционалните кризи не са знак за лошо възпитание, а сигнал, че детето има нужда от спокоен възрастен и време, за да се успокои.“

Понякога емоционалната криза изглежда като избухване „от нищото“ – детето плаче, крещи, отказва да сътрудничи или сякаш напълно губи контрол. Друг път тя е по-тиха – детето се затваря в себе си, отдръпва се или не успява да каже какво го тревожи. И в двата случая това не е просто „трудно поведение“, а знак, че преживяването е по-силно от умението на детето в този момент да го овладее.

По Монтесори задачата на възрастния не е просто да „спре“ кризата, а да помогне на детето постепенно да изгради умения за саморегулация. Това започва не с наказание или дълги обяснения, а със спокойствие, предвидимост и добра връзка.

Емоционалните кризи рядко се появяват без причина, колкото и да не ни се вярва на моменти. Понякога зад тях стоят умора, глад или твърде много стимули, а друг път – напрежение в детската градина, чувство за несправедливост, нужда от повече внимание или труден преход между дейностите.

Вместо веднага да се фокусирате върху поведението, спрете за момент и се запитайте: „Какво може да е претоварило детето?“ Това не означава да оправдаем всяка реакция, а да разберем какво стои зад нея. Когато виждаме причината по-ясно, можем да реагираме по начин, с който реално решаваме проблема – напр. като дадем подкрепяща закуска след детската градина.

В момент на силна емоция за детето е много по-трудно да мисли ясно, да слуша и да избере подходящ начин да изрази преживяното (същото важи и за възрастните, впрочем). Затова дългите обяснения, многото въпроси или „лекциите“ рядко помагат в разгара на кризата.

По-полезно е да останете до него, да говорите по-тихо и да използвате малко думи. Може да кажете: „Тук съм“, „Ще остана наблизо“ или „Да си дадем малко време да се успокоим“. По този начин давате знак, че възрастният владее положението, като остава спокоен и достъпен. Най-важното е да не добавяте още напрежение.

Част от подкрепата може да бъде и намаляването на стимулите – да изключите телевизора, да се преместите на по-тихо място или да спрете с обясненията за няколко минути. Имайте предвид обаче, че спокойствието не означава липса на граници. Детето има нужда от възрастен, който остава уверен, присъстващ и предвидим, дори когато моментът е труден.

Много емоционални кризи се засилват, когато ежедневието е претоварено – твърде много бързане, шум, прекъсвания, екранно време или постоянни промени в рутината.

Подготвената среда в Монтесори не е само красиво подредена стая. Тя е среда, в която детето знае какво да очаква, има достатъчно време да довърши започнатото и може реално да участва в ежедневието. Редът, рутините и предвидимостта помагат на детето да се чувства по-сигурно и спокойно, което чувствително намалява поводите за силни емоции.

Когато детето вече е спокойно, можете да се върнете към случилото се. Не с укор или дълги обяснения, а с желание да му помогнете да разбере какво е преживяло и какво може да направи следващия път. По-полезно е да говорите спокойно и конкретно:

„Мисля, че много се разстрои, когато играта свърши“ или „Какво би ти помогнало следващия път, когато трябва да тръгваме, а още ти се играе?“.

Това са разговори, чрез които детето постепенно започва да разпознава преживяванията си и да търси начини да се справя с тях. Ако е наранило някого или е счупило нещо, можете спокойно да го насочите към поправяне на ситуацията – да помогне, да подреди или да каже с думи какво е почувствало. Така детето постепенно се учи да свързва това, което е почувствало, с това, което е направило, и да открива по-подходящ начин да реагира следващия път.

Децата не се раждат с умението да разбират силните си емоции, да спират импулса и да реагират правилно. Това се учи постепенно – чрез опит, повторение и спокойни възрастни-водачи, които показват как изглежда справянето с труден момент.

Допълнителна подкрепа за трудните моменти в ежедневието можете да откриете в мобилното приложение MontiWay. В родителската общност можете да задавате своите конкретни въпроси и да получавате насоки от експерти по детско развитие. Там ще намерите и полезни ресурси – от статии за различни възрасти до миникурсове като „Как да се заредим с търпение към детето?“ и „Как да поставя граници?“.