Как да научим детето да е по-самостоятелно?

MontiWay - всичко за развитието и поведението на детето (2-7 г.)

Съвети за тръшкане, граници

Занимания по възраст

Родителска общност с експерти

AI консултант за родители

Автор:

Кейти Хардинг - Стоянова

"Колкото по-отрано подкрепяте детето да е самостоятелно, толкова по-спокойно и уверено ще става."

Много хора грешно мислят, че малките деца не са способни да бъдат самостоятелни. Истината е, обаче, че това е възможно дори за малчуганите на 1 година, стига да имат подходящата подкрепа и разбиране. Чудите се как да достигнете тази самостоятелност още през първите 7 години? В тази статия ще разберете как можем да научим детето да бъде по-самостоятелно чрез Монтесори метода.

“Никога не помагай на дете със задача, в която то чувства, че може да успее” е един от известните цитати на Мария Монтесори. Той добре показва нуждата на баланс между активността на родителя и детето в различни ситуации: когато мъникът е способен да се справи сам или има желанието, тогава като възрастни трябва да се отдръпнем и с вяра в него и неговите умения да даваме подкрепа само при нужда.

Децата имат вроден порив да се стараят да бъдат самостоятелни - дори в най-ранните години виждаме как те се опитват да правят всичко, свързано с тяхното ежедневие. Заради тези нужди Мария Монтесори е измислила метод на обучение, който дава на детето възможност да прави разумни за възрастта си избори, да бъде отговорно за себе си и за света около него.

За да можем да подкрепим децата в тяхното желание да бъдат самостоятелни, трябва да да разберем кога да се намесим - особено когато знаем, че могат или по-важно, когато имат желание да се справят сами. Когато “пресичаме” порива им за самостоятелност, правейки нещата вместо тях за по-лесно и по-бързо, даваме послание, че те не могат и че тяхното желание не е важно в момента. Резултатът често е силен отпор или примирение, че са неспособни. Второто често прераства в страх да опитват нови неща, зависимост от мама и тати и цялостно дърпане назад в развитието.

Кои са факторите, които подкрепят малчугана да бъде самостоятелен? Лесно е да мислим, че това са само физически умения, но всъщност една голяма част от основата едно дете да бъде самостоятелно е неговото чувство за сигурност - в средата, в хората около него и в себе си:

• Сигурност в заобикалящата го среда - осигурява предвидимост, в която детето може лесно да се ориентира, без чужда намеса. Когато средата е предсказуема, детето знае къде се намира всичко и това подкрепя неговите опити за самостоятелност;
• Сигурност в хората около себе си - ако детето се притеснява, че няма да получи подкрепа от хората около себе си или ако получава сигнали, че не е способно да опитва нови неща, то няма да се чувства достатъчно уверено в предизвикателствата. Когато има съмнения, желанието на мъника да бъде самостоятелно може лесно да изчезне;
• Самочувствие и вярата в себе си - много свързани с предходната точка. Когато детето се усеща окуражавано от близките си, то чувства, че може да експериментира, без да се притеснява дали се справя, или не. Това съответно влияе на неговото самочувствие и самооценка. Дете с високо самочувствие и самоувереност е по-склонно да бъде по-самостоятелно, защото има по-голяма вероятност да се впусне да опитва да прави повече неща без ничия помощ.

Имайки предвид тези опорни точки, в следващия раздел ще дадем конкретни съвети как да подкрепим детето в своят път към самостоятелност.

Представяме ви няколко начина, с помощта на които да вдъхнете увереност и сигурност на детето си да се справя самостоятелно с предизвикателствата в ежедневието:

• Подготвената среда - Мария Монтесори отделя специално внимание на организацията на дома и класната стая, така че да са основно в удобство на детето, а не на възрастния. Подгответе средата така, че детето да може да се справя само̀ с ежедневните си задачи и занимание - лесен достъп до дрехите му, до мивката, до приборите, до удобни пособия за почистване, до храна и вода, играчки. По този начин даваме възможност на детето да може да се грижи за себе си, без зависимост от родител или друг възрастен.
• Търпението е изключително важно, когато целим да подкрепим детето ни да бъде самостоятелно. Въобще не е лесно, особено в днешното време, когато нашият живот е много динамичен и забързан, но трябва да се стараем да бъдем максимално търпеливи към съкровищата си. Важно е да дадем достатъчно време на мъника да опитва нещо само̀, да поправя себе си, да опитва отново. Приемете, че както на всеки човек, който учи нещо ново, и на детето му е нужно време, за да се усъвършенства;
• Достатъчно време - заедно с търпението от наша страна, нужно е да предоставим нужното време на детето, за да бъде по-самостоятелно. Когато съкровището ви се учи и практикува нови умения, трябва да има спокойствие, в което да пробва да се справя само̀, колкото пъти е нужно. Това може да означава, че като родители трябва да отделяме повече време за нашата дневна рутина, за да осигурим нужното време на детето - например, да предвидите двойно повече време за обличане преди излизане;
• Повторението е важен етап от всяко ново научено умение. За да може едно дете да научи ново умение, му е необходимо да го повтори няколко пъти от начало до край. Без да го пришпорваме да бърза, е важно да осигурим възможността да го повтори колкото пъти му е нужно. Тъй като в ежедневието това невинаги е възможно, опитайте да измислите подкрепящ материал за умението, което то учи - преливане от кана в кана, пресипване с лъжица, откопчаване на копчета и всяко друго нещо, с което се затруднява. Друго, което може да подпомогне усвояването на новото умение, е да помислим как да опростим процеса за детето;
• Без да прекъсваме концентрацията на мъника - концентрацията е важен аспект в изучаването на всяко ново умение. Трябва колкото е нужно да я щадим, защото всяко прекъсване пречи на детето да възприема това, което прави. При възможност, винаги изчаквайте детето да приключи само̀ заниманието си, или измислете начин да го прекъсвате дискретно, ако се налага - например с ръка на рамото му;
• Помагаме само колкото е нужно и не повече - есенцията на друго ключово прозрение на Мария Монтесори е “помогни ми да се справя сам” - да съдействаме до момента, в който детето може да “подхване” само̀. Това може да изглежда различно според различните деца и ситуации - най-добре усвояват, когато им показваме заедно с тях или първо демонстрираме, после те поемат. Да обувате едновременно чорапи (вие - своя, мъника - неговия), да придържате лопатката и четката за почистване на масата или да започвате закопчаването на ципа на якето му, но да го оставите да го довършва само̀. Много е важно да се научим да усетим в кой момент да отстъпваме на детето. Това не е лесно и отнема време да го практикуваме, но когато можем да помагаме само колкото е нужно, наистина подкрепяме детето в неговото търсене на самостоятелност.

Темата за самостоятелността при децата е много дълга, но едно е сигурно - рано или късно, те трябва да свикнат да се справят сами. За щастие, през още през първите седем години попиващият им ум ги подтиква да се стараят да са “като възрастните”. Ключово е да ги подкрепяме като ментори - не да извършваме трудното вместо тях, а да ги подпомагаме до толкова, че да поемат сами.

Имаш въпрос за детето си?Обсъди го с Мила.

Не всяка ситуация има универсално решение. Получаваш професионална насока, съобразена с възрастта, развитието и конкретния казус на твоето дете.

Мила Томова-Прусийска - експерт по детско развитие и Монтесори педагог.

Запази консултация

Запази консултация