Как да се справим с удрянето и хапането при 2-годишното дете

Вашият Монтесори помощник у дома

Седмични предложения

Полезни съвети

Видео курсове за родители

Обучителни
планове

Автор:

Николета Станева

"Зад всяко хапане и удряне стои не лошо дете, а малък човек, който още учи как да казва “може ли”"

На около две години детето навлиза в етап, в който желанието за самостоятелност и приятелства се сблъсква с все още ограничените му възможности да общува и контролира емоциите си. Удрянето и хапането често се появяват, когато детето се чувства претоварено, разочаровано или не може да изрази нуждите си с думи (повече за агресията през първите 7 години, прочетете тук). Опитайте се да възприемате тези действия не като „лошо поведение“, а като форма на комуникация – сигнал, че детето има нужда от разбиране и подкрепа, за да се научи да управлява своите емоции. Това осъзнаване е първата стъпка към реакция с емпатия, а не с наказание.

Вашата реакция определя емоционалния тон на ситуацията. Когато детето удари или ухапе, спрете за момент и поемете дъх, преди да отговорите. Със спокоен, но категоричен тон опишете случилото се: „Ти удари. Не ми е приятно да удряш и не мога позволя да нараниш себе си или някой друг“. Избягвайте викове или упреци – те само засилват страха и объркването. Вместо това покажете как изглежда самообладанието – умението да овладееш себе си, без да се поддаваш на първичните си реакции.

На две години езиковите умения все още се развиват. Детето може да иска играчка, да е ядосано или да има нужда от пространство, но не знае как да го изрази. Когато назовавате чувствата – „Ти си ядосан. Искаше колата, а тя беше заета. Какво може да направиш, за да я получиш? Може да попиташ “Може ли?” и да изчакаш реда си“ – вие му давате яснота и имена за емоциите, които с времето ще се научи да използва, както и ключ за справяне със ситуацията. Говорете със спокоен, но уверен тон – това помага на детето да се почувства разбрано, като същевременно се учи на приемлив начин да общува.

Границите дават на малките деца усещане за сигурност. Кажете спокойно, но твърдо: „Няма да позволя да удряш. Удрянето боли.“ След това пренасочете поведението: „Можеш да удариш възглавницата.“ Така детето разбира, че чувствата са позволени, но не и действията, които нараняват. Границите не ограничават детето, а му показват как да използва своята свобода по безопасен и уважителен начин.

В метода на Мария Монтесори всичко започва с наблюдение. Забележете кога и защо детето удря или хапе – при смяна на дейност, в игра, когато е гладно или изморено. Много двегодишни реагират така, когато са претоварени или когато възрастните прекъсват концентрацията им. Опитайте се да намалите стимулацията – забавете темпото, предложете по-малко избори и дайте на детето повече възможности да се движи и да прави нещата самò. Колкото по-добре разбираме какво стои зад реакциите на детето, толкова по-рядко се налага да ги „спираме“. Вижте още насоки как да се разбирате с детето си ето тук.

Когато напрежението отмине и детето отново е готово за спокойна комуникация, можете да предложите малък жест на възстановяване на връзката (сдобряване) – да кажете: „Виждам, че беше трудно“, или да предложите прегръдка, ако то иска. На тази възраст децата по-рядко се извиняват с думи, а по-често с действие – когато ви гушнат, помилват или просто потърсят отново, те всъщност казват „благодаря ти, че си до мен“. Така им помагате да разберат, че връзката ви е по-силна от всяка грешка.

Още начини да възпитате уважение едни към други, вижте в статията: „Как да научим детето да е уважително и да ни уважава“.