Как да стимулирам говора на детето

MontiWay - всичко за развитието и поведението на детето (2-7 г.)

Съвети за тръшкане, граници

Занимания по възраст

Родителска общност с експерти

AI консултант за родители

Автор:

Мила Томова-Прусийска

“Детето проговаря най-добре, когато си играете и общувате с него”

Детето учи езика покрай всичко останало - докато се облича, докато готвиш, докато бутате количката към парка. То “попива” майчиния си език от ежедневието: чрез разговор, приказка, песничка. В тази статия е събрано какво работи в полза на обогатяването на речта и какво, без да осъзнаваме, може да забави проговарянето - от 10-годишната ми практика с деца и техните родители и с нашите 2 деца.

Говорът (активния и пасивния речник) се стимулира от 5 всекидневни навика: разказвай за това, което правите в момента (като спортен журналист); четете всеки ден подходящи книжки или карти; прави по-големи паузи, в които детето да отговаря; повтаряйте римушки и песнички; давай поводи да използва думите, които вече знае. Всичко това е преплетено в ежедневието ви, което прави процесът на учене естествен и приятен:

1. 1

   Говори за това, което правите в момента. „Сега обуваме чорапа“, „Режа морковите - чуй как хрупат“. Описвай с прости изречения всичко, което правиш, независимо дали детето участва пряко, или само наблюдава. Това обогатява пасивния му речник, който много скоро ще започне да прелива в изречени първи думи и фрази. Вкъщи говорехме много и за всичко: в кухнята, на разходка, докато детето се учи да се облича. Истинските имена на нещата вършат повече работа от бебешките им версии - „куче“, което прави „бау-бау“ - така детето учи думата, която после ще използва.

2. 2

   Четете всеки ден - и говорете за картинките. Книжката и картите с картинки са чудесен повод за разговор: посочваш, назоваваш, питаш „Къде е котето?“, по-късно - „Какво прави котето?“. У нас четяхме много и показвахме картинки на книжки и на карти. Търсете такива с реалистични изображения или реални снимки. Книгите дават на детето думи, които всекидневието рядко предлага - а вечерната приказка им е естественото място в рутината преди сън.

3. 3

   Остави достатъчна пауза, в която детето да отговори. Колкото по-малки са, толкова повече време им е нужно, за да разберат въпроса и дадат адекватен отговор. Затова, когато задаваш въпрос - преброй наум до пет. Възрастните запълваме тишината бързо: отговаряме вместо детето, довършваме изреченията му или бързаме да дадем това, което сме се досетили, че иска. Това може да намали желанието му да прави усилия да се изразява. От практиката ми: изчакването е навикът, който най-трудно се изгражда у възрастните - и чийто ефект се забелязва най-бързо.

4. 4

   Повтаряйте римушки и песнички. Ритъмът и повторението са един от най-лесните начини да се усвоят нови думи - затова римушките се предават от поколения. Едни и същи, повтаряни по много пъти: детето първо допълва последната дума, после казва цели фрази. Най-добре е, когато са съчетани с движения и с пръстчета. Любимите ни сме събрали в картите с игри на MontiWay (очаквай скоро!).

5. 5

   Насърчавай да използва цели фрази. Когато детето вече има набор от думи, следващата крачка е да ги обедини във фрази. Нашите деца насърчавахме да питат „може ли“ вместо само „дай“: когато детето ти каже „вода“, ти отвръщаш с цялата фраза - „Може ли вода?“. Правиш пауза в изчакване на някакъв отговор - дори непълен. След това добавям: „Ето, заповядай“ - и то постепенно разбира, че това е начинът да му се изпълняват молбите. Моделираш и каниш, без да изпитваш.
   

През последните 10 години наблюдавам едни и същи причини в консултациите ми с родители, които водят до забавяне на проговарянето при децата:

• Несъобразено за възрастта екранно време. Детето проговаря чрез общуване - в разговор с думи, поглед, пауза и отговор. Екранът говори на детето, без да чака отговора му. Колкото по-малко е детето, толкова по-ценна е всяка разменена дума с жив човек;
• Прибързване в задоволяване на желанията. Детето сочи чашата - и чашата пристига. Казва “Ам” и му даваш да яде. Изчакай първо опита за дума: „Какво искаш?… Вода ли? - и насърчи да повтори - “Мамо, може ли вода“;
• Каране да повтаря или говори пред други хора. „Кажи на каката как се казваш!“ - пред публика повечето деца замлъкват. Спокойният разговор насаме върши повече от десет представяния пред гости.

Темпото на проговаряне варира силно от дете до дете и сравнението с братовчедчето е лош ориентир. Насоките тук ще помогнат на всяко дете - но в същото време не заместват консултацията със специалист. Преди това провери петте мита за проговарянето, които погрешно успокояват - там са и възрастовите ориентири, с които да сравниш кое е обичайното темпо за проговаряне.

Римушките, песничките и речевите игри са събрани в картите “Концентрирано дете” (2-4 г.) - очаквай скоро! Много езикови игри има и в мобилното приложение MontiWay, а темата за езика в ранната възраст ще намериш и в книгата “Родителство с обич и граници” (1-3 г.).

Имаш въпрос за детето си?Обсъди го с Мила.

Не всяка ситуация има универсално решение. Получаваш професионална насока, съобразена с възрастта, развитието и конкретния казус на твоето дете.

Мила Томова-Прусийска - експерт по детско развитие и Монтесори педагог.

Запази консултация

Запази консултация