Защо децата в детската градина слушат, а вкъщи – не?

”Родителство с обич и граници” + 30 дни MontiWay Premium

• Родителски грешки и техните решения
• Чеклисти и упражнения за спокойни дни у дома
• Стратегии за граници без наказание и крясъци
• Реални примери от практиката
• Родителска общност с експерти

Книгата + подарък тук

Книгата + подарък тук

Автор:

Николета Станева

„Напрегнатите моменти рядко идват от изискването, а от трудността детето да премине от едно състояние към друго.“

Позната ли ви е тази ситуация?

В детската градина детето следва правилата, включва се в дейностите и се справя добре в групата, а у дома по-често отлага, протестира или не откликва на казаното. Това лесно създава усещане, че нещо в поведението не е наред, но в много случаи разликата е свързана не с това „какво дете е“ то, а с различната среда и умение да се контролира в тази възраст.

В детската градина средата обикновено е по-предвидима и по-ясно структурирана. Има ритъм, повторяемост и общи правила и ролята на възрастния е по-ясна, последователна и по-малко натоварена емоционално, отколкото у дома. Тази външна организация подпомага децата да се ориентират по-лесно какво следва и какво се очаква от тях, а именно това е от голямо значение за самоконтрола и т. нар. умения, за концентрация и учене в предучилищна възраст.

Вкъщи задачата е различна. Родителят не е само човекът, който поставя правила, а този, при когото детето се отпуска най-много. В такава връзка детето много по-често показва натрупаното си напрежение, умората и силните емоции, защото именно там се чувства най-прието и най-малко застрашено от отхвърляне. От гледна точка на теорията на привързаността, сигурната връзка дава „база“, от която детето изследва света, но и място, където се връща, когато е претоварено.

Денят в детската градина изисква много повече, отколкото често си даваме сметка. Детето трябва да слуша, да изчаква, да следва инструкции, да се съобразява с групата, да овладява импулсите си и многократно да превключва от една дейност към друга. Дори когато се справя добре, това изисква усилие и воля, която в края на деня намалява почти до изчерпване. Това, което знаем от проучвания е, че способността за въздържане на импулса, устойчивост на вниманието и овладяване на поведението се развива динамично и силно зависи както от средата, така и от текущото състояние на детето.

Когато се прибере вкъщи, детето вече не е в среда, която изисква постоянно съобразяване. Напрежението, което е задържало през деня, започва да се освобождава точно там, където се чувства най-сигурно. И това често се случва в моментите, в които родителят най-много очаква съдействие – при събличане, хранене, прибиране, къпане или лягане. Ако се замислим, това не е толкова различно и при нас, възрастните – и ние най-често “изкарваме” напрежението си там, където се чувстваме “у дома си”.

Вместо да наказваме, подкупваме или да “затягаме” контрола, често е по-полезно да се вгледаме в самата ситуация. В кой момент от деня очакваме съдействие – дали не точно тогава, когато детето е най-уморено? Как поднасяме искането – с дълги обяснения или с кратко и ясно насочване? Има ли сме непринудено време с детето преди да изискваме послушание? Понякога няколко минути споделено внимание, игра или прегръдки променят напълно готовността на детето да съдейства. В детската градина именно това улеснява рутината и преходите: когато очакванията са ясни, режимът е предвидим, а възрастният е отзивчив и води спокойно, детето се ориентира по-лесно и напрежението намалява.

Например моментът „Ела да се облечем“ след дълъг ден често среща съпротива не защото детето не иска да съдейства, а защото се е изморило да изпълнява. В такива моменти има голяма разлика дали преминаваме рязко към следващата задача или първо подготвяме – с предизвестие, малко време за превключване, ясен ритуал. Много от трудните ситуации не се решават в самия конфликт, а малко по-рано – в начина, по който подготвяме за смяната на дейността. Това е и една от причините рутината и предвидимостта да имат толкова силен успокояващ ефект в ранното детство.

Ако това ви звучи познато и се случва често, в MontiWay ще откриете още реални ситуации и конкретни насоки как да реагирате спокойно в такива моменти – както от казусите в родителската общност, така и в мини курсовете “Как да поставям граници” и “Как да се заредя с търпение към детето”.