Детето не ме слуша (3-7 г.)! Какво да правя? (Част 2)

Книгата ”Родителство с обич и граници” + 30 дена MontiWay Premium

• Наръчник за родителството от 1 до 7 г.
• Родителски грешки и техните решения
• Стратегии за граници без наказания и крясъци
• Реални примери от дома и детската градина

Книгата + подарък тук

Книгата + подарък тук

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Ключът към разбирателството с малкото дете е ясни послания, добронамереност и справедливост. За всичко останало е играта - ако се забавлявате заедно, съкровището ви ще се старае да ви слуша."

В част 1 от статията ви разкрихме причините защо малчуганите на 1 и 2 години може да не ви слушат и как да намерите правилния подход към тях.

Периодът 3-7 г. е преломен, тъй като съкровищата ви навлизат в т. нар. от Мария Монтесори “съзнателен попиващ ум”. Ще забележите качествени промени в поведението на детето - то става много по-вербално, възприемчиво и социално. Концентрацията и самоконтролът му са по-устойчиви в сравнение с периода 0-3 г.

Както в първа част, първо ще ви помогнем да разберете на какво се дължи детското “непослушание” на 3-7 години, след което ще ви дадем конкретни насоки през метода Монтесори как да се справите с трудните моменти.

Ако през първите три години сте се лутали, давали сте телефони, пускали сте филмчета или сте били изцяло в “режим на оцеляване”, то следващият период (3-7 г.) може да бъде изпълнен с още по-големи предизвикателства, защото отпорът на детето е много по-голям и мащабен.

И обратното - ако през ранното детство:

• Успеете да приучите съкровището си как да овладява емоциите си (и вие - вашите);
• Работили сте активно върху умението му за концентрация (избягвайки свръх-стимулацията от устройства и екрани);
• Били сте негов справедлив ментор и опора;

То след третата годинка целият този труд ще ви се отплати сякаш отведнъж - разбирателството с детето става почти мигновено, протестите са чувствително по-малко и умението му за самоконтрол и регулация са видимо напреднали. Въпреки всичко са налице следните особености на растежа:

• Чувствителният период на движение продължава да е водещ, в следствие на което малчуганът трудно се задържа “на едно място” за повече от 20 минути. Затова му е непосилно да стои дълго седнал в ресторант, без да стане да играе;
• Чувствителен период на речта и социалните умения - въпреки че вече би трябвало да говори разбираемо, невинаги успява да подбере правилните думи или реакции. Може да се опитва да привлече внимание, породено от желание да си играе с вас или братче/сестриче/приятелче, само че проявено по неприемлив (агресивен) начин - с бутане, дърпане, разваляне;
• Затвърдени лоши практики - възможно е да сте му "изпуснали края" с дисциплината още в предходната ключова възраст (1-3 г.) и детето ви да не е свикнало със спазването на ред и правила.

Въпреки че прилича на “малко човече”, то още е много далеч от това да се държи “като възрастен”.

След четвъртата годинка, децата стават много по-осъзнати, възприемчиви и често “хитри”.

• Чувствителен период на реда и социалните умения - започва тестването на границите (“Какво ще се случи, ако…”). Малчуганите все по-добре се ориентират какво при кого “ще мине” и могат да нагаждат поведението си спрямо това - от “хрисими и послушни” до “палави и невъзможни”;
• Чувствителен период на речта - ще видите засилен интерес към лошите думи и фрази - независимо от къде ги чуят, ще започнат да ги повтарят до безкрай, стига да знаете хитрия начин за справяне (научете как в следващия раздел на статията);
• Интерес към интимните части - децата изведнъж осъзнават, че момчетата и момичетата са биологично различни; започват да говорят за интимните си части и да си ги показват едни на други.

Всички тези предизвикателства са нормален и очакван етап от развитието на децата. Нещо като да боли зъб, докато расте и пробива венеца - не се сърдим на зъба, не го набеждаваме, че е лош, че иска да ни ядоса, ами прилагаме различни стратегии, за да облекчим и ограничим неразположението, чакайки да израсте.

Дойде моментът да ви разкрием Монтесори техниките, с които да овладеете ситуацията и да се превърнете в лидер и ментор за своето дете.

Има няколко причини, поради които малчуганът може да ви прави “на въпреки”, най-често свързани с липсата на здравословни граници и нужда да бъде чуто и зачетено.

• Въведете правила вкъщи - в Монтесори метода правилата са ключът за реда и взаимоотношенията. Когато се спазват от всички и са съпроводени от справедливи последствия, детето лесно ще започне да се ориентира какво е правилно и какво - не, и да го спазва;
• Накарайте го да повярва, че неговото мнение и принос са от особено значение. Предлагайте му да избира между максимум 2 вида пижами, панталони, рокли (а не от целия гардероб); дали да изяде първо супата или основното (а не дали ще яде); дали да започне да обува левия или десния крак (а не дали иска да се обуе);
• Включвайте го в ежедневното поддържане на дома:

  • Зареждане и разтребване на съдомиялна;
  • Пускане на прахосмукачка;
  • Хранене на домашен любимец.

Старайте се да се заигравате заедно - поне по 20 минути на ден. Качествено прекараното време заедно заличава нуждата от провокиране и търсене на внимание.

Избягвайте състезанията - това само ще доведе до нови изблици на гняв и нежелание да пробва нови неща. Вместо “Кой ще се обуе пръв?”, използвайте “Колко бързо можем да се обуем?”.

Използвайте пясъчен часовник, който да показва на малчугана колко време му остава да завърши играта си или да изпълни дадена задача. Най-добре да имате няколко - за 1, 2, 3, 5 и/или 10 минути.

Пясъчните часовници са също идеален начин да ограничите екранното време или да му помогнете да изчака търпеливо. Таймер може да е заместител, но не е толкова красноречив, колкото магнетичното “изтичане” на времето чрез пясъка.

Децата на 3-7 години вече знаят прекрасно, че удрянето не е позволено. Това, което често им убягва, обаче, е какво да правят като алтернатива. Научете детето си:

• Какви думи и фрази да използва, когато иска да покани или да се включи към игра на други деца: “Искаш ли да играем? Може ли да играя с теб?”;
• Как да откаже учтиво, когато иска да играе само̀: “Не, благодаря, сега искам сам. Може после.”;
• Какво да каже и направи, когато нещо го ядоса: “Не ми е приятно, моля те спри!”.

Вижте в другите ни статии още начини да се справите с агресивното поведение и да научите детето как да се справя в конфликтни ситуации.

Ако не е свързано с преумора или глад, най-често в тази възраст е тестване на границите. В този случай е ключово да запазите хладнокръвно самообладание и в никакъв случай да не давате нещото, заради което е изпаднало в тантрум.

Най-добрият начин да се спре с крясъците и ритането по земята е като съобразите ситуациите, които могат да доведат до тръшкане. Това става, като предварително създадете регламент или условия, които детето трябва да спази, за да получи нещо желано - например, може да избере един от 2 вида хрупанки само ако ви е помагало да съберете продуктите и бутате количката в магазина.

Чуете ли го да псува или да говори глупости, използвайте следните фрази:

• Знаеш ли какво означават тези думи? Възрастните понякога ги ползват, когато много се ядосат. Може да ти изглеждат смешни, но те звучат грозно и създават лошо впечатление.
• Всички ги знаем - и аз, и баща ти, и учителката - но ние знаем, че е грозно да се ползват. Ако искаш да правиш хубаво впечатление, използвай хубави думи.
• Когато чуеш някой да използва лоши думи, може да му кажеш, че така не се говори и че прави лошо впечатление.

С достатъчно повторение, ще видите как детето ви ще започне да използва с точност вашите послания, ориентирайки се добре какво е правилно и какво - не.

Около 5-та годишнина децата започват да се вглеждат в своите и чуждите интимни части. Тъй като това не е социално приемливо, ето как да ги насочите към правилното поведение:

• Знаеш ли какво е това? Това са интимни части. Те се наричат “интимни”, защото са нещо много лично и ги покриваме с дрехи;
• Момчетата и момичетата, мъжете и жените имат различни интимни части /тук може да ги назовете/;
• Ако ти е интересно, винаги може да ме питаш и да ти разкажа повече или да разгледаш тази книжка / пъзел за човешкото тяло;
• Ако някой те накара да покажеш интимните си части, иска да ти покаже своите или започне да ти говори за тях, то му кажи - ”Така не е правилно. Това не се показва”. Независимо дали е твой приятел, или не;
• Ако продължи да те притеснява, да ти казва, че не ти е приятел или да те кара да пазиш тайна, кажи, че не ти е приятно и потърси възрастен!

Пригответе си вкъщи подходящи за възрастта книги или пъзели, които показват най-схематично разликите между момчета и момичета. Повтаряйте периодично тези послания - например, по време на къпане и вечерната рутина, за да помогнете на малчугана да ги запомни и да започне да ги следва.

Когато се държите с детето си като учащ се, а не като с провалящ се; когато съкровището ви чувства стабилност и опора; когато поддържате справедливи и устойчиви правила, подхождате с емпатия и разбиране - и най-важното - играете с детето си, то с удоволствие ще ви слуша и ще се старае да ви прави щастливи.

Имаш въпрос за детето си?Обсъди го с Мила.

Не всяка ситуация има универсално решение. Получаваш професионална насока, съобразена с възрастта, развитието и конкретния казус на твоето дете.

Мила Томова-Прусийска - експерт по детско развитие и Монтесори педагог.

Запази консултация

Запази консултация