Детето разбира, но не говори: кога е нормално и кога да потърсим помощ?

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Автор:

Мила Томова-Прусийска

„Всичко разбира - носи си обувките, когато кажа, че излизаме, казва как правят животните, маха за “чао”. Само че не говори.“

„Всичко разбира - носи си обувките, когато кажа, че излизаме, казва как правят животните, маха за “чао”. Само че не говори.“

Това е едно от най-честите притеснения на родителите между втората и седмата година. Понякога детето действително разбира много повече, отколкото може да изрази. Друг път обаче познава рутината, следва погледа и жестовете на възрастния или се ориентира по ситуацията, без да разбира напълно думите. Затова отговорът на въпроса „Нормално ли е?“ не е просто „да“ или „не“.

Разбирането и говоренето са две различни страни на езиковото развитие. Разбирането се нарича рецептивна реч, а изразяването с думи и изречения - експресивна реч. Обикновено в началото пасивният речник е много по-богат от активния. Но колкото по-голямо става, толкова по-малка трябва да бъде разликата между двете.

Не разчитай само на познатите ситуации. Ако всеки ден след „Хайде да излизаме“ взимаш якето и заставате до вратата, детето може да следва рутината. Наблюдавай как се справя, когато няма допълнителни подсказки.

Успява ли да:

• изпълни инструкция от 2 стъпки, без да сочиш (напр. „отиди в спалнята и донеси книжката за котето“);
• намери назован предмет сред няколко („вземи синята кола“);
• разбере „сложи мечето на стола“ или „подай ми малката топка“;
• отговори на въпросите „кой?“, „къде?“ и „какво прави?“;
• проследи кратка история и да покаже какво се е случило.

При по-голямото дете разбирането вече включва по-сложни инструкции, причинно-следствени връзки, преразказ и разговор за неща, които не се случват в момента.

Около 2 години децата обичайно свързват 2 или повече думи в изречение. Възможно е детето да разбира добре, да сочи, да използва жестове и да общува активно, но все още да има малко думи. Това често се описва като профил на „късен говорител“. Добрата невербална комуникация и постепенното появяване на нови думи са успокояващи признаци, но не са причина да чакаме безкрайно.

Между 3 и 4 години вече очакваме речта да се използва активно: за желания, въпроси, кратки разговори и разказване на преживяното. Ако детето разбира, но общува основно с посочване, отделни звуци или единични думи, консултацията с логопед не бива да се отлага.

Между 5 и 7 години „разбира, но не говори“ рядко означава просто късно проговаряне. В тази възраст е важно да се оцени дали детето не говори изобщо, говори само у дома, или само на друг език, използва заучени фрази, трудно съставя изречения или речта му е неразбираема. Причините може да са различни и изискват индивидуална оценка, а не сравнение с други деца.

Картината е по-благоприятна, когато детето:

• търси контакт и споделя интерес с теб;
• сочи не само за да поиска, но и за да покаже;
• използва разнообразни жестове и мимики;
• имитира звуци, движения и действия;
• играе ролеви игри - храни куклата, приспива мечето, „говори“ по телефон;
• добавя нови звуци, думи или изрази, макар и бавно.

Много е важна посоката: дали има развитие през последните седмици и месеци.

Потърси педиатър, логопед или специалист по детско развитие, ако детето:

• губи думи или умения, които вече е използвало;
• не реагира последователно на името си или на човешка реч;
• рядко сочи, имитира или търси споделено внимание;
• не разбира прости инструкции според възрастта си;
• около 2 години не използва смислени думи или не прави опити да ги свързва в изречение;
• след 3 години общува предимно с жестове;
• говори само в определена среда или само с отделни хора;
• речта остава силно неразбираема за хората извън семейството.

При съмнение е разумно да се провери и слухът. Детето може да реагира на силни звуци, но пак да има трудност да различава добре речта.

Не превръщай общуването в изпит. Постоянното „Кажи!“, „Какво е това?“ и „Повтори след мен“ може да увеличи напрежението и да намали желанието за разговор.

Вместо това коментирай какво правите заедно: „Режа ябълката. Ябълката е хрупкава.“ Обогатявай изказа на детето: ако каже „кола“, отговори „Да, червената кола тръгна“. Предлагай избор: „Искаш вода или мляко?“. Оставяй кратка пауза, за да има време да отговори с поглед, жест, звук или дума.

Четете едни и същи книжки, пейте познати песнички (с вашия глас, а не от телефона), разглеждайте семейни снимки и разказвайте кой какво прави. За по-големите деца измисляйте истории, споделяйте чувства, играйте на рими, описвайте предмет или животно, докато го познае и разказвайте за деня си.

Екранът дори когато е „образователен“, не може да замени жесто-мимиките на човека, който чака отговор, не следва интереса на детето и не се настройва по него.

По-добре да се застраховаш с ранна консултация, отколкото да пропуснеш важен етап. Тя помага да разбереш от какво има нужда детето и как да го подкрепиш навреме.

В MontiWay мобилното приложение ще откриеш подбрани езикови игри за речник, слухово внимание, разказване, подготовка за четене и писане, съобразени с възрастта и уменията на детето. MontiAI консултантът може да даде персонална насока според конкретната ситуация, а в родителската общност реален експерт може да разгледа случая. Но основата остава същата: истински разговор, занимателни игри и повече възможности детето да намери собствените си думи.