“Аз сам!” - детето на 2 години: какво да очакваме и как да го подкрепим

”Родителство с обич и граници” + 30 дни MontiWay Premium

• Родителски грешки и техните решения
• Чеклисти и упражнения за спокойни дни у дома
• Стратегии за граници без наказание и крясъци
• Реални примери от практиката
• Родителска общност с експерти

Книгата + подарък тук

Книгата + подарък тук

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Малките ежедневни моменти изграждат увереността, самостоятелността и бъдещото спокойствие и самоконтрол."

Около втората година детето се променя с удивителна скорост. То вече не е бебе, но все още няма уменията на по-голямото дете. Иска да бъде самостоятелно, има ясно мнение и силни желания, но трудно управлява емоциите си. Затова тази възраст често е едновременно вълнуваща и предизвикателна.

Важно е да помним, че всяко дете се развива със собствено темпо. Описаните умения са ориентири за средностатистическото дете.

Една от най-големите промени около две години е по-ясното осъзнаване на собствената личност. Детето започва все по-често да настоява:

• “Аз сам!”
• “Не!”
• “Мое!”

Това не е непременно инат или характер. Детето открива, че има собствени желания и може да влияе на случващото се около него. Затова започва да настоява само да се облича, да избира чашата си, да носи предмети или да прави неща, които все още са трудни за него.

Как да помогнем?

Давайте му избор между две приемливи възможности:

• “Искаш синята или зелената блуза?”
• “Първо ще прибереш кубчетата или книжките?”

Оставяйте повече време за самостоятелни опити. Вместо веднага да помогнете, изчакайте няколко секунди и попитайте:

“Искаш ли да ти помогна, или ще опиташ още веднъж?”

При някои деца силните емоционални изблици започват още около година и половина. При други стават особено видими около втората година.

Причината е проста: желанията вече са много силни, но уменията за самоконтрол все още са незрели. Детето знае какво иска, но не може да понесе спокойно отказа, чакането или промяната на плановете.

Тръшкането не означава, че детето се опитва съзнателно да ви манипулира. Често то просто не разполага с друг начин да покаже колко е разочаровано.

Как да реагираме?

Запазете кратък и спокоен тон:

• “Ядосан си, защото искаше още да играеш”
• “Разбирам, че ти е трудно да тръгнеш. Как предпочиташ - да подскачаш като зайче или да тичаш като тигър?”

Няма смисъл от дълги обяснения в разгара на изблика. Първо помогнете на детето да се успокои, а по-късно покажете как може да изрази желанието си с думи или по друг социално-приемлив начин.

Емпатията не означава да отстъпите. Можете едновременно да проявите разбиране и да останете последователни в решението си.

На две години повечето деца се движат много по-уверено. Те тичат, катерят се, бутат, дърпат и носят предмети. Може да започнат да ритат топка, да скачат с два крака и да изкачват стълби с помощ.

Тази постоянна нужда от движение е естествена. Чрез тялото си детето опознава света и развива баланс, координация и увереност.

Кратки насоки

• Осигурявайте всеки ден време за движение (по възможност - навън);
• Позволявайте безопасно катерене и носене на леки предмети;
• Предлагайте танци, игри с топка, ходене по линия и прескачане на ниски препятствия.

Детето на 2 г. напредва и с по-фините движения: може да строи кула, да обръща страниците на книжка, да рисува драскулки и да използва лъжица.

Много двегодишни деца проявяват силен интерес към реалните домашни дейности. Често те са по-привлекателни от играчките, защото позволяват на детето да участва в света на възрастните.

Подходящи дейности

• пресипване с лъжица;
• преливане между малки съдове;
• бърсане на масата;
• поливане на цвете;
• пренасяне на прането;
• рязане на банан с безопасен нож;
• прибиране на играчките.

Не очаквайте идеален резултат. Целта е детето да упражнява движенията и да се чувства “като големите” - че е помощник на мама и тати.

Между втората и третата година речта често напредва бързо. Детето разбира все повече думи, започва да съчетава кратки фрази и да назовава хора, предмети и действия. Най-добрата подкрепа в този етап е живият разговор.

Описвайте като спортен журналист това, което правите или наблюдавате:

“Сега мием ябълката”, “Колата е червена”, “Кучето тича”.

Четете кратки книжки и оставяйте време детето да посочи, да отговори или да довърши позната дума.

Избягвайте непрекъснатия фонов телевизор. Дори когато не гледа активно, шумът може да затруднява концентрацията върху живата реч.

През първите две години децата често играят паралелно - едно до друго, но не непременно заедно. Те се наблюдават и използват сходни играчки, но все още трудно споделят обща идея за игра.

Около 2,5 г. при много деца започва да се появява по-силно желание да търсят връстниците си и да се включват в обща игра.

Това обаче не означава, че вече умеят да изчакват реда си, да споделят и да решават конфликти. Тези умения тепърва се учат.

Как да помогнем?

Не карайте детето веднага да споделя играчката си, нито позволявайте да дърпа от ръцете. Покажете му как да се заиграва:

“Хайде да играем”

“Може ли след малко? Сега аз играя”

“Искаш ли да си ги разменим?”

Добре е да обсъдите развитието с педиатър или специалист, ако детето е загубило вече придобити умения, не разбира прости инструкции, почти не използва думи, не ходи самостоятелно или рядко търси контакт с хората около себе си.

Ранната консултация дава яснота и помага да разберете дали детето има нужда от допълнителна подкрепа.

Двегодишното дете не се нуждае от постоянни уроци и сложни занимания. То има нужда от движение, разговори, реално участие в ежедневието и спокойни граници.

Давайте му възможности да опитва само, не приемайте лично емоционалните му изблици и не бързайте да вършите всичко вместо него.