Поколението Алфа не е ново. Нова е средата.

”Родителство с обич и граници” + 30 дни MontiWay Premium

• Родителски грешки и техните решения
• Чеклисти и упражнения за спокойни дни у дома
• Стратегии за граници без наказание и крясъци
• Реални примери от практиката
• Родителска общност с експерти

Книгата + подарък тук

Книгата + подарък тук

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Съвременните деца имат нужда от повече банални дейности и игри от едно време, вместо повече забавления."

Поколение Алфа е популярното название за децата, родени приблизително между 2010 и 2024 г., макар че границите не са официално установени и варират според източника. По данни на НСИ в България това са приблизително 900 000 деца.

Родителите му най-често принадлежат към поколението на Милениалите - родените приблизително между началото на 80-те и средата на 90-те години; и на поколението Z, родени в края на 90-те и началото на 2000-те.

Поколение Алфа е първото, което израства от най-ранна възраст със смартфони, стрийминг, интернет и почти постоянен достъп до дигитално съдържание. Неслучайно все по-често стигаме до обяснения от типа „днешните деца са различни“ - по-разсеяни, по-нетърпеливи, по-трудни за възпитание.

А дали децата наистина са се променили толкова драстично - или средата около тях?

Чисто биологично едно дете на 2 или 3 години днес има същите основни потребности, каквито е имало и преди десетилетия: движение, живо общуване, повторение, игра, контакт с възрастен, умение да чака, да опитва, да греши и постепенно да овладява себе си.

Само че средата вече е съвсем друга. Любимото клипче започва веднага. Следващото идва с едно плъзване на пръста. Ако нещо стане скучно, сменяме го. Ако детето се разстрои в ресторанта, в колата или докато чака, най-бързото решение често е телефонът. Ако не иска да се храни - включваме нещо „само за да хапне“.

И тук фокусът не е толкова върху това колко време прекарва детето пред екран, а какво тази стимулация измества от ежедневието му.

Тенденцията в практиката ми през последните години е да виждам една и съща ситуация отново и отново. Родители на деца на 2-3 години идват при мен заради поведенчески проблем: детето се тръшка, удря, хапе, крещи, хвърля предмети, трудно приема отказ или сякаш „изобщо не слуша“.

Започваме да говорим за ежедневието му и някъде в разговора родителят добавя почти между другото: „Той още не говори, но всичко разбира.“

И всеки път си представям как изглежда светът от гледната точка на това дете. То разбира, че мама тръгва. Разбира, че брат му е взел играчката. Знае, че не иска тази храна. Иска още вода. Не иска да си тръгва от площадката. Нещо го боли. Нещо го дразни.

Но не може да каже: „Не ми взимай количката, още играя.“ Не може да обясни: „Тази блуза ме боде“. Не може да попита: „Къде отива мама и кога ще се върне?“. Понякога не може дори да формулира простичкото: „Помогни ми“ или „Хайде да си играем“.

Представете си каква каша е в главата на това дете. То има преживяване, желание, страх, гняв или нужда, но няма достатъчно думи, за да ги подреди и сподели. А от него очакваме да регулира спокойно емоциите си. Естествено, че част от тези деца ще крещят, ще дърпат, ще удрят и ще се хвърлят на земята.

Разбира се, не всяко трудно поведение идва от забавена реч и не всяко закъсняло проговаряне има една и съща причина. Но когато малкото дете няма достатъчно думи, поведението много лесно се превръща в езика, който още му липсва.

Наскоро обърнах внимание на последната страница от българския детски здравен картон с норми за нервно-психично развитие. Вярно, част от очакванията дори на мен се сториха амбициозни, но едно нещо ми направи силно впечатление: още между втората и третата година се очакват изречения с въпроси „Как?“ и „Защо?“ и дори разказване на проста случка.

Съвременните ориентири са по-предпазливи, но посоката не е коренно различна.

Според CDC към 2 години повечето деца вече съчетават поне две думи. Към 30 месеца ориентирът е речник от около 50 думи и съчетаване на две или повече думи, а около 3 години детето обичайно вече води кратък двустранен разговор и задава въпроси.

Това не означава, че всяко дете трябва да се развива по часовник. Но „не говори, но всичко разбира“ не бива автоматично да ни успокоява, особено когато детето вече е на 2-3 години. При притеснение за речевото развитие е добре родителят да потърси професионална оценка, вместо просто да чака „да го израсте“.

Не става дума да обвиняваме екраните за всяко закъсняло проговаряне. Причините могат да бъдат различни. Но езикът не се развива просто защото детето чува много думи. Той се развива чрез общуване.

Телефонът може да изговори хиляди думи. Но не вижда накъде гледа детето. Не чака неговия отговор. Не забелязва, че то сочи кучето. Не казва: „Бау, куче! Голямо куче!“ и не изчаква реакцията му.

Тези двупосочни обмени между дете и възрастен - поглед, жест, звук, отговор, пауза и нов отговор - са основа на ранното езиково и социално развитие. Harvard Center on the Developing Child ги описва с понятието serve and return.

Затова и проблемът със свръхстимулацията е: какво прави детето по-малко заради нея?

По-малко разговаря? По-малко играе свободно? По-малко се движи? По-рядко скучае и измисля само̀ какво да прави? По-малко чака? По-рядко наблюдава лицата и реакциите на хората около себе си? По-малко разпознава и превъзмогва емоциите си?

Не мисля, че решението е да върнем авторитарното възпитание от нашето детство. Но не мисля и че трябва да приспособяваме цялата среда към моментния дискомфорт на детето. Децата от поколението Алфа имат нужда от много съвременни родители, които умеят да правят и някои много старомодни неща:

• Да разговарят;
• Да четат;
• Да излизат навън;
• Да оставят детето понякога да скучае;
• Да го включват в ежедневните домакински дейности;
• Да му дават малки отговорности;
• Да поставят ясни граници;
• И да издържат на недоволството му, без веднага да го разсейват с нещо по-интересно.

Днешното дете няма нов мозък. Има стара човешка биология, поставена в една съвсем нова среда. И може би голямата ни задача като родители не е да променим детето така, че да издържа на тази среда. А да променим средата достатъчно, така че тя да не забавя естественото му развитие.

Имаш въпрос за детето си?Обсъди го с Мила.

Не всяка ситуация има универсално решение. Получаваш професионална насока, съобразена с възрастта, развитието и конкретния казус на твоето дете.

Мила Томова-Прусийска - експерт по детско развитие и Монтесори педагог.

Запази консултация

Запази консултация