Адаптацията започва у дома - седмици преди първия ден в детската ясла и градина

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Автор:

Мила Томова-Прусийска

“Най-трудно за детето не е, че всичко на новото място е непознато. Най-трудно е, когато всичко се промени наведнъж.”

С наближаването на септември родителите често питат: „Как да помогна на детето да се адаптира по-лесно в детската ясла / детската градина?“. Често си представят, че трябва да кажат нещо конкретно на момента и това ще им помогне всичко да мине безпроблемно.

Но адаптацията трябва да започне седмици по-рано – с целенасочени малки промени в дневния режим и рутината му, които ще го направят по-уверено и спокойно през първите дни на новото място.

Ако досега само мама е прекарвала цели дни с детето, хранила го е, приспивала го е и го е успокоявала, яслата или детската градина ще бъде и първата продължителна раздяла с познатия начин на грижа.

Затова седмици по-рано то трябва да започне да остава с таткото, баба, дядо или друг доверен възрастен – първо за няколко часа, после за половин и цял ден. Когато вече се чувства спокойно с него, може да остане с преспиване.

Това не означава внезапно да го изпратим за цял уикенд, „за да свиква“. Раздялата се упражнява постепенно – от кратки към по-дълги периоди, винаги с доверен човек.

Винаги си казвайте “Чао”, вместо да изчезвате тайно, и обяснявайте по детски разбираемо кога ще се върнете: “Ще дойда след като поспиш”. Така детето научава: може да бъде спокойно и с друг възрастен, а мама винаги се връща.

За дете, което през лятото става и заспива късно, ранното събуждане, съчетано с раздялата, шума и правилата, носи допълнително сериозно напрежение.

Попитайте за режима на конкретната ясла или градина: часовете за прием, закуска, плод, обяд, почивка и следобедна закуска. Постепенно доближете домашния график до него, като премествате ставането, храненията и лягането с около 15 минути през няколко дни.

Режимите не трябва да съвпадат до минута. Важното е детето да не бъде едновременно притеснено, гладно и недоспало. Същевременно предвидимата и позната рутина носи сигурност и спокойствие.

Не е проблем детето да обича да заспива до мама. Трудно ще бъде, ако никой друг никога не го е приспивал. Ако заспиването минава през безкрайни уговорки за вода, приказки, песни и гушкане, не можем да очакваме то веднага да приеме различния ритуал на новото място.

Не е нужен строг метод. Постепенно включете таткото или друг близък човек: първо мама присъства, но той чете приказката; после тя се сбогува преди последната песничка, а накрая другият възрастен поема цялото приспиване.

Нека ритуалът бъде кратък и предвидим: тоалетна, вода, приказка, прегръдка, сън. Детето не е длъжно да заспива бързо, но е добре да знае, че и друг възрастен може да го успокои.

При кърмените деца, на които им предстои детска ясла, не е нужно да прекратявате вечерното кърмене. Важно е обаче то да познава и друг начин за успокояване и заспиване.

„Пускам му нещо само за да хапне“ изглежда удобно. Постепенно обаче екранът може да се превърне в условие, без което детето отказва да се храни.

В яслата или градината то ще се храни на обща маса, без лично екранче и подканяне за всяка хапка. Американската академия по педиатрия препоръчва хранения без телефони и телевизори, защото екранът отвлича вниманието от храната и ситостта. В българските детски градини устройствата се допускат само с образователна цел и ограничена продължителност съгласно Наредба №3.

Не е нужно да спрете телефона изведнъж. Започнете с едно хранене без екран, после с две. Слагайте малки порции и оставяйте детето да използва прибори. Целта е да седи на масата и да се концентрира в главна причина да е там – да се нахрани.

На новото място ще има играчки, песни и други деца. Но ще има и чакане, правила, откази, шум, конфликти и моменти, в които детето ще тъгува за дома. Ако сме му обещавали само: „Ще бъде страхотно!“, при първата трудност то може да се почувства подведено.

По-честно е да кажем: „Ще има много деца и интересни игри.“

Ключова роля играят и срещите с други деца – на площадката или в малка група. Не очакваме детето да знае как да решава самостоятелно конфликти, а да свиква с присъствието, шума и общото пространство, да се учи как да поиска играчка, да каже „Стоп“ и да потърси помощ.

Плачът при раздяла не доказва, че детето не е готово или че родителят е допуснал грешка. То може да плаче и въпреки това след малко да приеме утеха от човек от екипа и да се включи в играта.

Притеснително е, когато детето има дълготрайни промени в храненето, съня и ходенето до тоалетна. Те не означават автоматично, че нещо се е случило в детската ясла или градината. Обикновено са знак, че детето преживява по-трудно раздялата – но във всички случаи заслужават да им се обърне внимание с разговор с колектива.

Истинските признаци на напредък са други: детето се успокоява все по-бързо, приема грижа от колектива на детското заведение, включва се в режима и постепенно разбира, че родителят винаги се връща.

Не можем да премахнем всяка тъга. Но новото място не бива да е първият момент, в който детето остава без мама, храни се без телефон, заспива с друг човек и става рано. Колкото по-малко неща се променят наведнъж, толкова повече сили му остават да изгради доверие в хората там.