“Мога сам!” - детето на 3 години: какво да очакваме и как да го подкрепим

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Автор:

Мила Томова-Прусийска

“Когато не бързаме да свършим задачата вместо детето, му даваме нещо по-ценно от помощта - увереността, че може да се справи само”

Около третата година детето сякаш прави още една голяма крачка извън бебешкия свят. Движи се по-уверено, говори повече, включва се в ежедневните задачи и започва все по-ясно да показва какво знае, какво иска и как предпочита да го направи.

Ако трябва да опишем тази възраст с една фраза, тя вероятно би била:

"Мога сам!"

Тригодишното дете не просто настоява да опита. То вече действително може да върши много повече без помощ. Това носи огромно удовлетворение, но и много разочарование, когато уменията му все още не отговарят на желанията.

Важно е да помним, че всяко дете се развива със собствено темпо. Описаните умения са ориентири, а не задължителен списък за третия рожден ден.

Според Монтесори около третата година детето постепенно преминава от несъзнателния към съзнателния “попиващ ум”.

През първите години то е попивало езика, движенията и правилата на средата почти без усилие. Сега започва все по-целенасочено да подрежда, назовава, сравнява и упражнява наученото.

Може да забележите, че вече:

• избира определено занимание и го повтаря;
• сортира предмети по цвят, форма или предназначение;
• задава повече въпроси;
• иска да научи точната дума;
• забелязва, когато нещо не е на мястото си.

Това е прекрасна възраст за кратки, ясни занимания с конкретна цел. Не е необходимо обаче да превръщате всекидневието в поредица от уроци. Най-ценното учене продължава да се случва чрез движение, игра и реално участие в живота.

На три години детето често може да участва много по-пълноценно в грижата за себе си и за дома. То може да прави опити да:

• се облича и съблича;
• обувa лесни обувки;
• мие и подсушава ръцете си;
• прибира играчките;
• бърше масата;
• полива цветята;
• сипва с малка кана;
• участва в приготвянето на храна.

Няма да го прави съвършено. Може да сложи блузата наопаки, да разлее вода или да остави половината играчки на пода. Ако веднага поправим всичко вместо него, то получава посланието: “Не можеш без мен”.

По-полезно е да разделим задачата на малки стъпки и да помогнем само там, където е нужно:

• “Ти промуши главата, аз ще ти помогна с ръцете”;
• “Ти избърши водата, а аз ще изстискам кърпата”.

Така детето усеща, че задачата е негова, а възрастният е до него като помощник.

Тригодишните деца обикновено тичат, катерят се, скачат с два крака и започват да управляват по-добре скоростта и посоката на движенията си. Много от тях могат да карат колело за баланс или триколка, да ритат топка и да преминават през ниски препятствия.

Те все още имат огромна нужда от движение. Очакването да стоят дълго мирно често е нереалистично.

Кратки насоки

• Осигурявайте всекидневно време навън;
• Насърчавайте безопасното катерене и балансиране;
• Предлагайте танци, игри с топка и ходене по линия;
• Редувайте спокойните занимания с активно движение.

Фината моторика също напредва. Подходящи са пресипване, преливане, нанизване, пластилин, рисуване, работа с щипки и първи опити за рязане с детска ножица под пряк надзор.

Около третата година речта на много деца става значително по-богата. Те съставят по-дълги изречения, разказват кратки случки, задават въпроси и използват езика не само за да поискат нещо, а и за да споделят идеи.

Понякога мисълта изпреварва речта. Детето може да се ядоса, когато не намира точната дума, или да повтаря части от изречението, докато го подреди. Не го карайте да говори “правилно” под напрежение и не довършвайте постоянно вместо него.

Говорете ясно, но естествено. Ако каже: “Куче тича”, може да отговорите:

• “Да, голямото кафяво куче тича бързо”.

Така обогатявате речта, без да го поправяте директно. Четете всеки ден, разказвайте по картинките и задавайте въпроси, които нямат само един верен отговор:

• “Как мислиш, че се чувства мечето?”
• “Какво може да се случи след това?”

На три години детето все по-често превръща предметите в нещо друго. Кубчето става телефон, одеялото - къща, а столовете - влак. Чрез ролевата игра то преработва преживяванията си и упражнява реч, социални роли и решаване на проблеми.

Предлагайте прости материали, които оставят място за въображение: кукли, животни, колички, съдове, парчета плат, кутии и конструктори. Не е нужно винаги да водите играта. Понякога е достатъчно да последвате идеята на детето: “Аз ли съм пациентът? Какво трябва да направя?”.

Тригодишното дете вече търси връстниците си по-активно и може да се включва в обща игра. Но уменията за редуване, споделяне и договаряне все още са в процес на развитие. Затова конфликтите за играчки са очаквани.

Вместо да настоявате: “Дай му я веднага”, покажете конкретни думи:

• “Още играя. Ще ти я дам, когато приключа”
• “Може ли да играем заедно?”
• “Искаш ли да си ги разменим?”

Тригодишното дете не се нуждае само от напомняне да бъде “добро”. То има нужда да му покажем какво точно да каже и направи.

Макар вече да говори повече, детето все още може да се тръшка, да удря или да крещи при силно разочарование. Самоконтролът не се появява автоматично с третия рожден ден. Границата трябва да бъде кратка и ясна: “Няма да ти позволя да ме удряш”.

След това покажете алтернатива: “Можеш да кажеш: “Ядосан съм”, да тропнеш с крак или да удариш дивана”.

Първо помогнете на детето да се успокои. Разговорът за случилото се идва след това.

Добре е да потърсите съвет от педиатър или друг специалист, ако детето губи вече придобити умения, не разбира прости инструкции, не свързва думи в кратки изречения, не използва реч, жестове или поглед, за да общува, не проявява интерес към хората и играта с тях или движенията му изглеждат силно затруднени.

Ранната консултация не означава непременно проблем. Тя дава яснота и помага да се осигури навременна подкрепа при нужда.

Тригодишното дете не иска само да чуе, че е голямо. То иска да го почувства чрез истински задачи, самостоятелни опити и доверие. Давайте му време да се справи, показвайте бавно, помагайте само колкото е необходимо и приемайте грешките като естествена част от ученето. Така “Мога сам!” постепенно се превръща в спокойното вътрешно усещане: “Способен съм и мога да опитам отново”.