“Аз съм навсякъде!” - детето на 1 година: какво да очакваме и как да го подкрепим

Вашият Монтесори помощник у дома

Образователни игри

Съвети от Експерти

Видео курсове

Обучителни
планове

Родителска общност

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Когато дадем на детето свобода да изследва в безопасни граници, то не просто опознава света – започва да открива и собствените си възможности"

Между първия и втория рожден ден детето се променя с удивителна скорост. Вчера е пълзяло към любимата си играчка, а днес вече се изправя, прави първи крачки, отваря шкафове и се опитва да стигне до всичко, което привлече вниманието му.

Ако трябва да опишем тази възраст с една фраза, тя вероятно би била:

“Аз съм навсякъде!”

Детето вече не чака светът да дойде при него. То само тръгва да го изследва – с тялото, ръцете и всички свои сетива.

Важно е да помним, че всяко дете се развива със собствено темпо. Описаните умения са ориентири за средностатистическото дете, а не списък, който трябва да бъде изпълнен на точна дата.

Около първата година много деца се изправят, придвижват се покрай мебелите или правят първите си самостоятелни крачки. Други прохождат малко по-късно – и това също може да бъде в рамките на нормалното развитие.

С новата подвижност идва и огромно любопитство. Детето иска да се покатери на дивана, да стигне дръжката на шкафа, да носи предмети и да проследи всяко движение около себе си.

Чрез движението то развива баланс, координация, пространствена ориентация и увереност в собственото си тяло.

Кратки насоки

• Осигурявайте всеки ден време за свободно движение – по възможност и навън;
• Позволявайте безопасно катерене, бутане и носене на леки предмети;
• Избягвайте продължителното стоене в приспособления, които ограничават движението (детска количка, проходилка, триколка, бънджи и др.);
• Вместо постоянно да казвате “Не”, подгответе средата така, че повечето достъпни предмети да бъдат безопасни за детето.

Едногодишното дете учи чрез действие. То отваря, затваря, пуска, хвърля, изважда, поставя едно в друго и повтаря отново и отново. Понякога това изтощава възрастния. За детето обаче повторението е работа. Така то открива причинно-следствените връзки:

• “Когато пусна лъжицата, тя пада”
• “Когато натисна капака, кутията се затваря”

Хвърлянето също невинаги е “лошо поведение”. Често е експеримент с движение, звук и разстояние. Поставяме граница, когато предметът може да нарани някого или да се счупи: “Лъжицата остава на масата. Топката можеш да я хвърляш”

Подходящи дейности

• поставяне и изваждане на големи предмети от кутия;
• отваряне и затваряне на лесни капаци;
• прехвърляне на предмети между два съда;
• строене с едри кубчета;
• търкаляне на мека топка;
• първи опити за рисуване с дебел пастел;
• нанизване на големи мъниста на връв под родителски контрол.

Избирайте достатъчно големи материали, които не могат да бъдат погълнати, и винаги наблюдавайте детето по време на игра.

На тази възраст детето не просто ви наблюдава – то иска да прави като вас:

• ако бършете масата, ще поиска кърпа;
• ако прибирате дрехи, ще се опита да носи чорапите;
• ако говорите по телефона, ще вдигне играчка до ухото си.

Подражанието е един от основните начини, по които едногодишното развива социалните си умения и учи как функционира светът. Затова ежедневието често е по-ценно от много “образователни” играчки.

Може да го включвате в малки задачи:

• да сложи салфетка на масата;
• да занесе дреха до коша;
• да избърше разлята вода;
• да постави играчка в кошничката;
• да носи лек предмет до другата стая.

Не очаквайте истинска помощ или добър резултат. Целта е детето да участва и постепенно да усети: “Аз също мога”.

След първия рожден ден много деца проявяват все по-силен интерес към самостоятелното хранене. Искат да държат лъжицата, да вземат подходящи парчета храна с пръсти и да пият от чаша.

Разливането и цапането са естествена част от ученето. Ако постоянно поемаме лъжицата вместо детето, защото така е по-бързо и чисто, му отнемаме възможността да упражнява координацията си.

Предлагайте малки порции, подходящи прибори и достатъчно време. Може да използвате две лъжици – една за детето и една, с която да му помагате при нужда.

Около първата година при много деца се появяват първите смислени думи. Но дори когато активната реч все още е ограничена, детето обикновено разбира много повече, отколкото може да каже. То разпознава имена на близки хора и предмети, изпълнява прости инструкции и общува чрез сочене, жестове, звуци и изражения.

Говорете кратко и ясно за това, което се случва:

• “Слагаме обувките”;
• “Котето спи”.

Назовавайте предметите, които детето посочва, и добавяйте още една-две думи:

• “Кола” → “Да, червена кола”

Четете кратки книжки с ясни картинки и му оставяйте време да посочи или да реагира. Избягвайте постоянния фонов телевизор – дори когато детето не гледа активно, шумът може да пречи на вниманието към живата реч.

Към тази възраст детето започва да разбира думата “Не”, но все още няма достатъчен самоконтрол, за да спре всеки път. То може да ви погледне, да разбере забраната и въпреки това отново да посегне. Това не е непременно предизвикателство към авторитета ви. Импулсът често е по-силен от способността да се възпре.

Затова границите трябва да бъдат кратки, ясни и подкрепени с действие: “Няма да ти позволя да дърпаш кабела”. След това спокойно преместете ръката му и предложете безопасна алтернатива.

Между първата и втората година децата все по-силно разчитат на повторяемостта. Познатите ритуали, хора и места им помагат да предвиждат какво предстои. Една и съща кратка рутина преди сън, определено място за обувките и отделна кошничка за всяка играчка създават усещане за подредена, позната и сигурна среда. Не е необходим строг график. По-важен е общият ритъм и краткото предупреждение: “След малко прибираме и отиваме да се къпем”.

Потърсете съвет от педиатър или специалист, ако детето губи вече придобити умения, не реагира на звуци или на името си, не използва жестове като сочене и махане, не прави опити да общува или да се придвижва по никакъв начин, или рядко проявява интерес към хората около себе си.

Ранната консултация не означава непременно проблем. Тя дава яснота и помага да разберете дали детето има нужда от допълнителна подкрепа или насърчаване.

Едногодишното дете няма нужда от непрекъснати уроци и сложни занимания. То има нужда от безопасно пространство, свободно движение, жив разговор и възможност да участва в истинския живот. Нека пипа, повтаря, носи, опитва и понякога разлива. Така детето не просто се занимава – то изгражда движенията, мисленето, речта и увереността си.