Родителската вина: защо все ни се струва, че не правим достатъчно?

”Родителство с обич и граници” + 30 дни MontiWay Premium

• Родителски грешки и техните решения
• Чеклисти и упражнения за спокойни дни у дома
• Стратегии за граници без наказание и крясъци
• Реални примери от практиката
• Родителска общност с експерти

Книгата + подарък тук

Книгата + подарък тук

Автор:

Мила Томова-Прусийска

"Когато изглежда най-трудно, замисли се дали след 5 години ще ти изглежда толкова голям същия този проблем."

Приспиваш бебето, а голямото ти дете за трети път ви вика от другата стая. Опитваш се да останеш спокойна, но накрая избухваш: “Не виждаш ли, че съм заета?”

После поглеждаш натъженото му лице и вината те залива.

По-късно пускаш детско, за да сготвиш вечерята на спокойствие. Отново се обвиняваш. В края на деня не си спомняш прегръдките, игрите и всичко, което си направила въпреки умората, а онези няколко минути, в които не си била “идеалната майка”.

Родителската вина има странната способност да превръща почти всяко решение в доказателство, че не се справяме достатъчно добре.

Когато имаш малко дете вниманието ти постоянно се разкъсва между неговите нужди и всичко останало. А когато децата са две, често имаш чувството, че когато отделяш време на едното, пренебрегваш другото.

Може да се чувстваш виновна, че се дразниш на отказите на четиригодишното си дете, защото “вече е голямо”. Или че с второто не успяваш да правиш всички занимания, които си могла с първото.

Но да не можеш да отговориш на две нужди едновременно не означава, че някой е ощетен. Означава, че си човек.

Не се тревожи, че не даваш максимума. Проблемът е, че от твърде дълго се опитваш да дадеш повече, отколкото имаш сили в този момент.

Вината не задължително е нещо лошо. Понякога тя ни подсказва: “Постъпих по начин, който не отговаря на намеренията ми”.

Повишила си тон. Казала си нещо обидно. Наказала си детето в момент на безсилие. Това са ситуации, в които е важно да поемеш отговорност и да поправиш връзката. Друг път вината може да се появи за нещо далеч по-безобидно - например, че си пуснала още една серия детско, за да си починеш малко.

Може да кажеш: “Съжалявам, че ти извиках. Бях много ядосана, но не беше правилно да ти говоря така”. Без да добавяш “Но ти се държа лошо” или друго обвинение. Поемайки отговорност за своята постъпка, показваш на детето как човек се старае да е по-добър дори когато сгреши.

Проблемът започва, когато “Сбърках” се превърне в “Аз съм лоша майка”. Тогава от отговорността преминаваме към срама, а срамът рядко ни помага да реагираме адекватно.

Понякога изпитваме вина само защото детето плаче. Отказала си още една бисквитка. Не си купила играчката в магазина. Скарала си се на баткото, че не е споделил топката със сестра си. Оставила си мъника за няколко часа при баба и дядо или в детската градина, въпреки че е плакало.

Детското недоволство е нещо естествено и рядко означава, че си постъпила неправилно. То показва, че детето се сблъсква с трудност. Може да проявиш разбиране и едновременно с това да отстоиш границата: “Знам, че много искаш още едно филмче. Ядосан си и разочарован. Разбрахме се обаче за 1 серия. Ти ли ще го изключиш, или аз?”.

Саморегулацията се гради с много търпение и постоянство - и не става отведнъж.

1. Опиши обективно случилото се, без остри критики към себе си

Вместо “Аз съм ужасна майка”, опитай с: “Днес се развиках. Бях изтощена и претоварена. Искам следващия път да реагирам различно”.

Така не отричаш грешката си, но и не превръщаш един труден момент в етикет за това какъв родител си.

2. Потърси какво стои зад реакцията

Вместо “Аз съм ужасна майка”, опитай с: “Днес се развиках. Бях изтощена и претоварена. Искам следващия път да реагирам различно”.

Така не отричаш грешката си, но и не превръщаш един труден момент в етикет за това какъв родител си.

3. Напасни очакванията си

Не е нужно днес едновременно да сготвиш, подредиш, научиш детето на буквите и спокойно да реагираш на тръшкането му срещу миенето на зъбите.

Избери най-важното: децата да са здрави, нахранени и да чувстват силната връзка с теб. Останалото често може да почака.

Детското, докато се изкъпеш, не заличава цял ден грижа. Поръчаната вечеря не е по-лоша от сготвената особено ако ти е дала глътка въздух. Почивката е необходимост, а не награда, която трябва първо да заслужиш. Всеки има нужда да презареди, за да продължи напред.

4. Наблегни на едно нещо

Не си давай големи обещания като “Никога повече няма да викам”. Кажи си: “Когато усетя, че ще кипна, ще отида в другата стая (ако детето е в безопасност) и ще направя три бавни вдишвания, докато се овладея”.

ли кажи на голямото дете: “Благодаря ти за търпението. Ще дойда при теб веднага щом приспя сестра ти. Дотогава, какво предпочиташ - да играеш с пластилина или да нарисуваш картичка за тати?”.

То има нужда от истински родител - човек, който понякога се уморява, понякога греши, но се връща, извинява се, поставя граници и продължава да ръководи с топла категоричност.

Ако родителската вина е постоянна, ако се чувстваш изтощена, раздразнителна, плачеш често или усещаш сякаш повече не издържаш, не отлагай, а потърси подкрепа. Не защото си се провалила, а защото твърде дълго си носила прекалено голям товар сама.

В родителската общност на MontiWay можеш да получиш насока от реален специалист. А когато имаш нужда от подкрепа на момента, може да си поговориш с MontiAI консултанта.

Детето ти няма да запомни всеки момент, в който не си се справила идеално. Но ще израсне с усещането, че след трудните моменти мама се връща - с прегръдка, с извинение и с готовност да опита отново.